Събирам ли червени знаменца?

Точно така и да допълня - мъжът обикновено компенсира с доход това, с което не може да допринесе физиологично, защото не иска да се занимава с другите неща, с които може да допринесе (домакинство, организация и деца), и защото финансите дават власт, съответно му е изгодно да ги държи той. Въпреки това във форума често срещам жени, които споделят, че изкарват повече от мъжа си, та явно за много хора такива връзки не са драма.

Не е нужно да е драма, нужно е да е комбинация която работи и за двамата. Каквато и ще да е, тяхна си е. Останалото са подробности.
А тук още от първата публикация се вижда че за нея не е работещо това тяхното.

Ами не са драма, доколкото мъжете не са използвачи. Моят изкарва добри пари, не е мързеливец и имаме прекрасни отношения, просто аз съм се развила повече и изкарвам повече. Той не чака на мен, но има други, които по цял ден подпират дивана и чакат на съпругата си. Аз имам и такива съседи, мъжът е на борсата от месеци, не си мръдва пръста, а тя се сцепва от работа. На мен лично тя ми е споделяла, че той отказва каквато и да е работа и живее с общите им спестявания, за които основно тя допринася. Наем, частна градина и сметки - всичко лежи на нея.

Да ама героите на темата нямат деца, едва ли имат и някакви големи организационни задачи, освен къде да идат на почивка, което стана дума, че мъжът бил поел. Имат и куче, ама то си е на жената, тя си го гледа - даже мъжът се включвал да го разхожда и дресира.
Ако имат деца, тогава наистина жената поема доста големи грижи, така че трябва да се разберат или мъжът да се включва по равно в тях, или пък да поеме по-голяма част от финансите, за да е справедливо.

Грижите около децата спокойно могат да бъдат поемани и от двамата, с изключение на раждането, разбира се. Ако бебето не е на кърма, което все повече се случва, то таткото преспокойно може да поема нощните грижи. Моят е бил на работа през деня, а вечер го е правил, за да се наспивам. От дистанцията на времето отчитам, че съм имала бих казала безгрижно майчинство и с двете деца, без напрежение. С колеги си говорим, че също го правят бащите, а тук става дума и за мъже, които едва ли не спят на работа и със сигурност са много уморени вкъщи. Така че - приоритети и желания. Финансите са едно на ръка, грижите и отношението нещо съвсем различно. Но то това се вижда и преди да се роди детето, както се вижда и от постовете на авторката. Не очаквам нищо по различно от мъж, плеснал се на дивана с бира в ръка след работа, защото е уморен, отчитайки, че тя цял ден си почивала вкъщи с децата. Същият вероятно ще си чака и вечерята и отново няма да си мръдне пръста.

Ама то за да роди една жена дете на някой мъж, този мъж трябва да я е убедил и да е доказал, че може да поеме отговорност за нея и за детето им и да се грижи за тях. Затова жените избягваме мъже, които са използвачи, защото ни е ясно, че той не може да се грижи за нас и за детето.

В първите постове авторката пише, че се тревожи какво би станало, ако имат деца, защото той не поема отговорност. В друга ситуация може би щеше да е поискала. Иначе ако и двамата не искат, тогава е различно, но в такива ситуации е добре или доходът да е сходен, или печелещият повече да не се прави на интересен, защото иначе става една много неравностойна ситуация, която не бих нарекла връзка. А колкото до принос, в едно семейство има много повече неща от финансите, така че с добро желание, всеки има с какво да допринесе.

Човекът е пинтия, откъдето и да го погледнеш. Страшен. От най-лошия вид - тези с възможности. Но авторката може да го цени заради други качества и да е склонна да направи компромис с това му. В крайна сметка никой не е перфектен и компромиси са нужни. Лично аз с човек, който отдава толкова голямо значение на парите, за семейство не бих си и помислила, защото стиснатостта и егоизмът се отразяват на много аспекти в съвместния живот, но не съм в кожата на авторката. Да пробва да види как ще бъде животът в неговия апартамент, пък ако не й харесва, винаги може да го зареже.

Да, накратко обобщено е точно така. Дразнещо е когато някой (било то мъж или жена) е вече с някакъв висок стандарт на живот, иска например да ходи на ски почивка в Алпите и взимайки със себе си половинката на собствени разноски, я тероризира нон-стоп с реплики от типа на: "Ти толкова ли не можа да спестиш за една ски почивка, трябва по-добре да оптимизираш финансите си, значи пари за куче имаш, а за почивка - не." И след почивката да си избива направените разходи като се скатава да дава за храна, битови сметки и т.н. Просто е грозно и няма значение мъж ли го прави или жена.

Или да си търси богат/а като него, или да вдига стандарта на партньора си без да го тормози с натякване. В приемливи граници, няма лошо да повишиш леко стандарта на половинката си. Обаче в крайна сметка почти винаги се стига дотам, че се събират хора с подобни доходи.

Направо в банката да ти дават списък с подходящи партньори. Каква е гаранцията, че един мъж ако плаща сега, няма след 10 години да е в ролята на получаващия. Въобще ако на човек са му най-мили паричките да си стои сам, за да няма кой да му ги вземе.

Ами голяма наглост ми се вижда.
Не му ли показа вратата още тогава?


Ами всеки си смята неговите разходи, щом авторката вика, че са се увеличили и не му смогва, значи не е като при вас.
Брат ми примерно само като се къпе му отнема 15 минути. Всеки ден.
Не го знам какво прави, аз много по-малко хабя. Ама това е вода.
Тока също струва пари като пуска печки, компютри.
И където и да отидеш е редно да си поемаш сметките, елементарно е.

Ставаше въпрос за това, че на нея не й достигат средства за да си покрива всички разходи и затова разчита той като с по-високи такива да помага, за да може тя освен всичко останало да подпомага и родителите си, и ипотеката си да плаща. Ако ролите бяха разменени, сигурно щеше да се пита на кого аджеба се води тоя апарамент, че да е длъжен по-добре печелещия да се включва в този разход. Така че, нека да оставим чистата проба мъжемразство и да погледнем по-обективно на нещата. Пък и не е хубаво човек да си прави сметката без кръчмаря. Аз врата директно не съм показвала, но като усетих, че ме вземат за спонсор на многолюдна фамилия и за безплатен наемодател, показах по достатъчно еднозначен начин, че нямам нужда от квартирант, който да ми определя приоритетите. Явно бях добре разбрана и човекът се врътна обиден, определяйки ме като коравосърдечна. Но аз досега никоя щастлива жена в ролята на Майка Тереза не съм видяла. Това не ми пречи да се поставя и в ролята на мъж, поставен против волята му в ролята на спасител.

Здравейте отново хора. Много интересни коментари чета и исках да отговоря. Не толкова да поясня, въпреки че и това правя, колкото и да дам перспектива.
Интересни са ми наистина коментарите за това как съм си разпределяла бюджета. То правилно и грешно няма, всички си имаме виждания. Но примерно да, за мен е важно, когато родител няма къде да живее или не може да си позволи да си плати някоя сметка, да помогна. Моите родители са били винаги до мен, та не виждам какво му е лошото и неправилното да помогна и аз. Не ги издържам, но ако ми поискат пари да си платят тока този месец... ами ще им ги дам. Нямаме дом, никога сме нямали, все по квартири бяхме, понеже така се разви животът. Може би затова ми беше важно на мен да си взема собствен дом и да изплащам. И не е въпрос на това да се изкарвам жертва, а просто въпрос на гледна точка и приоритет.

За лечението, по същия начин. Всичко беше наред, допреди да се запознаем. От тогава все нещо малко излизаше и изведнъж се оказа и по-сериозни здравословни проблеми че развивам. Имах някакви спестявания, но ги дадох и там.

Директно съм изказвала притеснението за парите. Както съм и му казала, че ако иска жена която изкарва повече и си позволява пътувания през месец, то може да я намери другаде. Сигурно има такива, просто аз не съм в тази позиция в момента. Има и 20-годишни, които ще се шматкат навсякъде където той пожелае, ама там въпросът е че няма да му перат гащите и ще искат чантички и роклички. Не съм го вързала за себе си.

Аз не смятам, че е въпрос на активно търсене на стандарт. Честно (мое си мнение). Нито на сметки. В смисъл такъв, че ние като се запознахме, беше навън, никой не гледаше кой какво има, просто ни беше забавно. Спортуваме и двамата (това е безплатно), разхождаме се и двамата, учим и двамата. Имаме сходен начин на живот, но различни финанси. Та нямаше как още в началото да го питам колко изкарва и да седнем да си говорим искаме ли да сме заедно заради финансовата разлика. Не мисля че да обичаш някого е сметкаджийство. В смисъл на това, че ако аз получавах повече, щях да давам без изобщо да ми мигне окото. Аз и сега го правя - което може и да не е правилно, съгласна съм с мненията, че не е трябвало да се опитвам да му угодя. Но го правя понеже искам, понеже обичам човека и това прави ситуацията още по-обидна. Обидно е, понеже някак хората смятаме, че другите ще се отнасят с нас, както ние с тях. А реалността не е такава.
Обидно е, понеже виждам и как понякога ако му кажа, че не мога да си позволя примерно почивка или излизане, той ще направи коментар, колкото да се впише, че е споменал, че може да поеме някаква част от разхода. Но няма всъщност да го направи. Или като го направи, вайбът е все едно прави жертва. Обидно е да ти предложат да платят вечеря, ама да не предложат да поемат разходи в дома, в който живеете заедно. Понеже показва дребнавост. И евентуално - или липса на грижа (по-вероятното), или тотално невидение за реалния живот. Не знам даже кое е по-лошо.
Така че не мисля че е сметкаджийство, а просто желание да се чувстваш обичана и желание да знаеш, че мъжът до теб ще е точно там - до теб. С пари, без пари, здрава, силна, болна и всякаква.
Ама може аз нещо да съм прекалено наивна. Животът досега поне ми показва, че проблемът е в мен.

Авторке, има ли някакво развитие, избрахте ли в кое жилище ще сте, има ли промени в изпълнението на финансовата част?

Всичко ще се разбере като се преместиш при него барабар с кучето и започнете да делите сметките и разходите за храна. Ако и тогава си на минус, значи не е точно в него проблемът.