Събирам ли червени знаменца?

Ами провеждаш един курс как се пуска пералнята и го оставяш сам да се оправя. Като почне отново да мрънка, че няма дрехи - питаш защо не си е изпрал дрехите? Ако продължи да се оправдава и да ти вменява вина, на твое място щях да вдигна сериозен скандал, че не съм му майка да го отглеждам. Останалите задължения също се разпределят и почваш с караниците като не свърши нещо или нарочно го свърши некадърно, за да го направиш ти. Докато го галиш с перце, нищо няма да се промени, защото на него така му е удобно.

Жената има 9 месеца бременност, като тази бременност е свързана с много неразположения, евентуална намалена или пълна нетрудоспособност, възможно е и да се наложи да прекара цялото време на легло. Това би значело мъжът да поеме всичко. И като е ненадежден, мазалото е пълно. После има раждане и възстановителен период. Да кажем година майчинство, което мъжете много рядко поемат, а в случая и той изкарва повече, та съвсем няма да се навие. Ако се вземе втора година майчинство, доходът й ще падне главоломно, а често се налага, защото не всяко дете тръгва лесно на градина. После пък следват болнични, които пак жената поема много по-често. Та колко време жената е с намалена трудоспособност, намалени доходи, увеличени задължения? Да, мъжът бил както го научиш, но мъжът първо мама го учи, а после ако трябва да го накараш насила, си е кауза пердута. Той детето ще го зареже, щото знае че майката това в 99% от случаите няма да го направи, но жената ако се тръшне и го остави на такъв несериозник, резултатът може да е фатален. И накрая като дойде да се оплаче, тук първите реплики ще са къде е гледала, като го е избирала. Затова и от мъжете се търси сериозност, отговорност, стабилност, зрялост. Затова много жени очакват да поеме по-голямата финаносова тежест, защото не са спокойни да разчитат на мъжа за останалото и защото много мъже се дърпат да участват активно с нещо различно. Та са си напълно резонни очакванията на жените, предвид материалът, с който често им се налага да работят.

Привлича ги, това че не са агресивни, не натягат обстановката с излишно напрежение.
Явно е кротък и спокоен тип, не създава животозастрашаващи проблеми, тя пък е по-дейна и продуктивна.
Може и да се получи.......зависи до каква степен не иска да се раздели с нея.
Яна, не избързвай с отдаването под наем.
Аз бих изчакала при едно сериозно начало - например брак.
Договорите са за година минимум и ако нещата не потръгнат, няма да има къде да се върнеш.
[/quote]

Това е ок до някаква степен, ако на нея не й представлява голям проблем, ако не я цоцаше като дойна кравичка с издръжката и не й се отразяваше негативно на здравето! В първите безгрижни години на връзката, тя трябва да цъфти, не да линее. Кротък и спокоен аз не го виждам, щом й прави реплики за егоизъм, уреждане на финанси, външен вид, точно напрежение внася според мен.

А кой го е прал преди теб? Майка му?!? Още на този факт щях да се замисля колко е надежден.
Ама как ще ми мрънка, че няма чисти дрехи... ще го... 🤬🤬🤬🤬

Лъвица, съгласна съм и само да добавя, че бременноста много често води до нови заболявания или усложнения на хронични такива. Особено при ин витро заради хормоналната стимулация. Да не говорим за случаите, в които жените умират по време на раждане. Или как после на работа ги подритват, защото отсъстват често и кариерата е на сериозна пауза. Та, пак някой да ми обяснява, че нещата трябвало да бъдат 50/50.

Точно. Eто всичко това събира нещата в идеята защо е важно мъжът да показва, че ще поеме финансова отговорност. Не е въпрос на сметки и използване. Въпрос е на ясно заявяване, че семейство се гради от двама и че когато дойдат деца, на мъжа може да се разчита да бъде мъж.

Yana23, ако преди да имате дете се чувстваш несигурна в мъжа си, то след това ще идеш директно в ада. Това ти го казвам съвсем добронамерено. На теб сега ти тежи това и онова. За което аз лично хич не те разбирам, защото за мен без деца семейство се върти супер мега лесно. Но ти не си сега доволна. Какво те кара дори да предположиш, че с вряскащо бебе + кученце ще цъфнете, той ще стане отговорен, а ти ще си полегнеш на дивана...?

А говорили ли сте по върпоса директно и открито? Слагаш картите на масата - това, това и това не ми харесва, чувствам се натоварена с това, това и това, докато ти не правиш нищо. Ако той държи на теб ще те разбере, аз лично бих говорила, за да няма нищо недоизказано.

Да, абсолютно всичко му изказах. Той също си каза нещата, вече дали е всичко от негова страна, не знам. Уж разбра, уж е съгласен. Но той дори за нещата които сам иска да промени, не предприема крачки. Пример: иска къща или определена ваканция. Само пример давам, но и на ежедневно ниво е така. Няма да седне да си направи план и сметки. Няма да обмисли + и -. Просто си казва "искам" и като дете или го прави, жалвайки се после от последиците и компромисите, които са нужни за да получи каквото е искал, или изобщо не го прави и само си мечтае как "някой ден...".
Относно моите неща, например че искам да поеме отговорност вкъщи, започна да действа и да помага повече. Но това не значи нищо. Промяната може да е само временна. Това е целта ми с преместването при него - да видя ще има ли дългосрочна промяна. Най-вече, понеже аз също като останалите, съм скептична. Просто искам да дам шанс, за да съм окей после със себе си.

Огромни дефицити имат такива жени.
Аз я питах какво харесва в него. Нищо не казва.

Яна, чета темата от няколко дена, но нямам навика да коментирам често. Като страничен човек мисля, че ти много се подценяваш, имаш ниска себеоценка и мунчо, с когото искаш да живееш е нищо повече от един паразит, чийто приемник си ти. Фактът, че не ти е предложил да ти купи лекарство е най-голямата и силно светеща червена лампа. Това, ако ми се случи на мен, на мига се разделям с паразита, защото вече ще ми е станало ясно за какъв човек става дума и няма да ми мине през акъла да му давам шансове. Не се унижавай и обичай себе си. След като това стане, ще видиш, че ще намериш човек, който наистина те заслужава, и с когото ще бъдеш щастлива. Наистина ли смяташ, че мъжете са свършили?! Това нещо за което си се закачила толкова отчаяно не е мъж.  Много, много ми е мъчно за теб въпреки, че не те познавам.

Харесвам, че семейството като единица, е важно за него. Че е добър човек, че е отворен към разговори и ако искам да седнем да поговорим, никога не се дърпа. Харесва ми, че имаме еднакви желания за бъдещето - дом, деца и т.н. Че и двамата сме отворени към това да пробваме нови неща, че ако каже, че ще направи нещо или ще отидем някъде, си държи на думата. Че държи на здравето си и че иска да се развива, да научи нови неща, да се подобри където може. Моментът тук, е че търси някой друг да то бута и мотивира.
Харесва ми, че даже да не му се струва идеален случая с някои аспекти от живота ми (ето ви пример с кучето), е окей да направи компромис и да се постарае. Харесва ми, че като му казах, че имам нужда от повече пространство и че искам понякога да правя някои неща сама, го разбра и се опитва поне да ми даде това пространство.
Харесва ми че има добро отношение и към моите родители. Харесва ми че е работлив. Може план да няма, но не е мързел. И още неща мога да продължа да изброявам. Тези неща също са ми важни, като гледам с кого искам да създам семейство (с или без деца).
Хората не са черно-бели. Аз също си имам и минуси, и плюсове.

Да, така е, явно мъжът седи добре така описан, на общия пазар за мъже. Въпросът е ти представяш ли си се с него за период от поне 5 години занапред?
Разбрах, че не си лудо влюбена и не припадаш, ама поне малко тръпка има ли да сте си заедно или по-всеотдаен мъж с лекота ще го измести?
Високата му заплата сигурно ти е голям стимул и се чудиш дали ще срещнеш друг такъв - осигурен тоест. Истината е, че накрая живеем с човека и заплатата се явява по-маловажна. Имам пред себе си драстични примери, които го доказват.

По принцип съм на мнение, че жена, която си покрива сама ипотека, сметки и остават пари за нея не би гледала заплатата в мъжа. Оставам с впечатление, че се оправя и би се оправила и без него, дори напротив, той идва в тежест.

Yana23, много си хитра Знам защо реши да му дадеш последния шанс, нанасяйки се при него. Ако няма промяна, е много по-лесно да си грабнеш кучето и да се изнесеш, отколкото да го гониш от вас, ако живеете в твоя апартамент.

П.П. Не бързай да го давате под наем.

Искрено се надявам момчето да се промени и да не се държи така безотговорно. Но така му е удобно и от написаното не ми лъха на шанс за промяна.