Събирам ли червени знаменца?

Семейството му е важно, но ти част от семейството ли си, защото хич не личи да си му важна?

Иначе, ако трябва цял живот да буташ някой, за да се случва нещо... а той все се тръшка... и ако ти нещо си извън строя и не можеш да го буташ... какво ще се случи?

@B2022

Не, знаеш ли, това което си мисля и ме спира е, че не знам ще намеря ли някой, с когото ми е толкова приятно да си прекарвам времето, с когото имаме доста общи ценности, който мога да си представя да ми възпитава децата и с когото, да, имам тръпка и си пасваме чисто енергийно. Въпросът е, липсата на инициатива и това постоянно бутане, мога ли да ги преглътна в замяна на горенаписаното. Истината е, че ами, не знам.
Финансово, ми е важно просто да видя, че човекът срещу мен може да поеме отговорност и да планира. Да се отнася отговорно към парите и да не харчи за глупости. Пък било то и да получава 1000лв на месец. Човек трябва да си знае лимитите и да може да си вижда грешките.

Харесвам, че семейството като единица, е важно за него. Че е добър човек, че е отворен към разговори и ако искам да седнем да поговорим, никога не се дърпа. Харесва ми, че имаме еднакви желания за бъдещето - дом, деца и т.н. Че и двамата сме отворени към това да пробваме нови неща, че ако каже, че ще направи нещо или ще отидем някъде, си държи на думата. Че държи на здравето си и че иска да се развива, да научи нови неща, да се подобри където може. Моментът тук, е че търси някой друг да то бута и мотивира.
Харесва ми, че даже да не му се струва идеален случая с някои аспекти от живота ми (ето ви пример с кучето), е окей да направи компромис и да се постарае. Харесва ми, че като му казах, че имам нужда от повече пространство и че искам понякога да правя някои неща сама, го разбра и се опитва поне да ми даде това пространство.
Харесва ми че има добро отношение и към моите родители. Харесва ми че е работлив. Може план да няма, но не е мързел. И още неща мога да продължа да изброявам. Тези неща също са ми важни, като гледам с кого искам да създам семейство (с или без деца).
Хората не са черно-бели. Аз също си имам и минуси, и плюсове.

Ами да, тежи. Не ти ли тежи на теб ако всичко правиш? На мен ми тежи. Защото не е само пералнята вкъщи. Има пазаруване на храна, чистене, готвене, пране, прозорци се мият, и т.н., и т.н. Пералня има, той явно не знае как да я пуска, щото като стане сутрин, мрънка че нямал дрехи Ама като го питам що не ги е пуснал или защо не си купи просто още, няма отговор човека.

На мен ми тежи да поемам цялата отговорност за себе си и за втори човек, без той да се включва. Било то и за сметки. За мен това е мамосване.

Ами, не са му на дневен ред, но не може сам да отиде никъде. Не може сам да отиде на почивка, не може сам да се мотивира да научи или направи нещо с живота си, не може сам да създаде план за бъдещето си, не може сам да се прибере при родителите си, не може сам да си пере дрехите. Може, ама не иска. Иска жена до себе си.
Една го е търпяла и мамосвала 200 години, разделят се и веднага се срещнахме. Можеш ли да познаеш кой натискаше да сме залепени от самото начало? Буквално от ден първи. Така че разбирам защо момичето си е тръгнало, тя е била двигател за всяко малко развитие в живота им, докато той я е използвал да си поживее на неин гръб. Че после я обвинява...

Когато му ги казах така нещата, отговорът му беше, че му е лесно да го мамосват и ако искам нещо, то нямало проблем, само трябвало да му кажа. Ами да, ама някой да ти прави списък с нещата които трябва да се направят, също е работа и вид мамосване. Сега, някой беше разправял как с децата също можело да е 50/50. Ами, не е. Няма да го роди, няма да го гледа като реве посред нощ, няма да пере, няма да готви и т.н. Един мъж трябва да може и да иска да поеме отговорност за семейство (ако твърди че иска такова). Не че финансите трябва да идват изцяло от него, не. Но финансова стабилност трябва да има. И тук не става въпрос за безработна жена. Аз печеля сравнително добра заплата за България. Имам собствено жилище, а той 2. За каква тежест говорим? Че ако живее с мен искам да се сети че трябва да плаща поне нета или водата, с която му пера по 3 пъти на ден? Ами аз ако живея при него, не мислиш ли че ще допринеса също за някоя сметка?

Извинявай, не е лично, не те нападам. Тригърнах се от цялата тази история, понеже не разбирам защо жените не го разбират. На мъжете им е удобно, окей. Но жените си мисля че разбираме, че един мъж най-вече носи стабилност, решителност, действеност, инициативност. Жената носи креативност, грижа, емоции, лекота, красота и т.н. Не сме еднакви, защото ако бяхме, нямаше да търсим противоположния пол. Така че не е 50/50. Аз давам едно, той дава друго. Парите, според мен, са споделени ако живеем заедно и планираме дом, деца и т.н. Аз давам примерно 70% от моята заплата, той дава 70% от своята и гледаме деца, дом. А така сметки, че днес ще платя вечерята, а той ще плаща всичко останало.. ще е тънко минаване от моя страна ми се струва. Същото важи и за него. Когато той плаща вечерята, а. аз всички останали сметки с 3 пъти по-ниска заплата. Това си е мое виждане за финанси. Сигурно има жени които си издържат мъжете и не са пресъхнали, и искат секс с тях, мистериозно как. Просто аз не мога.

Та, ще се местим при него с кучето. Той нямал против, поне на думи. На думи, готов да помага вкъщи и да поеме разходи. Аз, разбира се, същото ще направя и ще си дам апартамента под наем, ако след месец-два видя че са се оправили нещата. Така поне ще можем да събираме пари заедно и да правим план заедно. Но това са теории. На практика, като стане, ще кажа какво е положението