Годеж

  • 3 439
  • 29
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 770
Нашите родители се видяха за сефте на сватбата, като ние бяхме заедно 6 години преди това и аз бях бременна в края на втори месец. За мен е странно пък "да се прави годеж".
Не знам какви очаквания имат вашите семейства едно от друго, но за мен е напълно достатъчно букет и нещо неангажиращо като подарък към другите и просто един приятен разговор на неутрално място. Идеи за събирачки, пози, тъпани, чеизи и трапези ме потрисат, обаче други се чувстват най-комфортно в центъра на подобни... събития.

# 16
  • Мнения: 551
Ще дам съвет да говорите с децата. Нека те да координират запознанството между родителите.
Ние организирахме вечеря в града на моя съпруг, сватбата беше в София, защото повечето гости и летището са ни под ръка. И чисто логистично преценихме, че ще е най- практично за гостите.
Предупредихме - без подаръци и без обсъждане на финансови въпроси. В последствие и двете семейства ни дадоха техните подаръци под формата на банков превод, но това беше по тяхно си желание и не сме ги обвързвали с очаквания и изисквания.
Бяхме решили те да са гости и да се наслаждават на един хубав празник, мисля, че успяхме да ги изненадаме приятно и да ги зарадваме.
Взимайте участие, ако ви помолят са помощ. От сърце ви желая незабравим празник, които да ви радва дълго време

# 17
  • Melmak
  • Мнения: 10 233
Много благодаря, Руми!

Успех и на вас и весела сватба на вашите скъпи младоженци!

# 18
  • Down south
  • Мнения: 9 491
Понеже той й подари годежен пръстен , може би ние ще купим  други златни неща , а за родителите на госпожицата ще приготвим торта и алкохол , вероятно , предстои да обсъдим тези предложения....
Не купувайте просто "златни неща" намерете начин да се посъветвате с близки на бъдещата булка и да подарите нещо, което би носила. Така тя ще носи избраните от вас бижута, а пък вие ще сте доволни да я видите натъкмена с вашите подаръци.

# 19
  • София
  • Мнения: 23 864
А аз си живеех в заблуждение, че годежът е отживелица.
Силно се надявам един ден да не ми се налага да купувам дрехи и бижута, защото уж традицията така повелявала.
Срещата в ресторант, на неутрална територия, и незадължаваща никого с нищо, за мен е доста приемлив вариант. Обсъждането на финансови въпроси в кюп с отсрещната страна - в никакъв случай.
Май ще съм тегава тъща, но наистина не желая да ми се натрапват традиции от времето на прабаба ми, камо ли да се чувствам длъжна с нещо, защото уж така се правело.

Последна редакция: пт, 05 юли 2024, 22:42 от Тонка*

# 20
  • Deutschland
  • Мнения: 8 085
На същото мнение съм.
Аз съм се омъжила само с подписи и двама свидетели. Родата разбра едва след подписването. Е, някои не бяха доволни, явно очакваха, че няма да сключваме брак, но уви. Имаше коментари " Щом не съм повела хорото пред къщи да видят хората , значи не сте женени", ами хубаво.
Така сме решили, така се оженихме.

# 21
  • София
  • Мнения: 18 723
А аз си живеех в заблуждение, че годежът е отживелица.
Силно се надявам един ден да не ми се налага да купувам дрехи и бижута, защото уж традицията така повелявала.

   
Това е и моето мнение. 2 пъти съм се омъжвала преди демокрацията. И двата пъти с родителите се видяхме в близкия ресторант Кошарите. Семейството ми там си канеше гостите - на маса, да се видят и повеселят.
Не си представям с майка ми да готвим 2 дни, да правим торти и нашумелите сладки прасковки.
Подаръци като дрехи, чершафи и хавлии също не съм получавала за т.н. младо семейство. Злато не нося, алергична съм и не са ми подарявали.
Но може би защото си живеех в собствен имот и си имах всичко.
Дъщеря ми нито се е сгодявала, нито се е омъжвала - живеят си с гаджето, гледат си децата и без такива дандании.
Румид, младежите не живеят ли заедно? Ако е така - нека те да си решат каква ще е сватбата. А вие просто се запознайте с родителите на момата на неутрална територия. Без подаръци - гащи, чорапи, пеньоар на баклавички и подобни. Ако пък много ви напъва - просто им дайте пари да си купят каквото си харесат.
Да не стане като с дивана на Популе и син.

# 22
  • София
  • Мнения: 19 298
Защо пък трябва да се готви в днешно време, когато има страхотни фирми за кетъринг!?
Че дори за нашия годеж преди 30 г. бяхме взели кетъринг, а не сме мятали пържоли.
Има хора, които държат на брака като институция.
Аз специално вкъщи не допускам гостувания, но точно за "годежа"/запознанството не бих посрещнала другите родители на заведение, когато младите идват от 1500 км за случая. И без това не остават да спят в дома ми, ама пък и да не видят къде и как са израснали дъщерите ми би ми било странно.

# 23
  • Melmak
  • Мнения: 10 233
Тонка, според мен нищо не е задължително. Не бива да се чувстваш длъжна за злата и подобни. Всеки прави каквото е според неговия мироглед.

Аз под годеж разбирам, че в бг традициите се има предвид официално запознаване на двете семейства и обещание за брак.

Такова нещо не сме правили с мм, той ми даде пръстен, но бяхме само двамата.

След няколко дни бяхме на гости у свекърва ми, не съм мислила, че ще има изненади. Беше омесила питка, подари ми пръстен и златен синджир. Не съм очаквала. Приех ги, разбира се с радост. Ако не го беше направила, нямаше да има проблем. Признавам, че не нося нито пръстена, нито синджира, защото не са нито мой размер, нито вкус. Стоят в една кутия. Ако авторката мисли да купува злато, по-добре ваучер или да поразпита близките на булката. Защото при мен пръстена е по-малък с 4 номера и няма шанс да ми стане.

# 24
  • Мнения: 19 645
Стана ми интересно, какво се прави, ако мъжът няма родители и е единствено дете. Годеж как? Rolling Eyes

# 25
  • Мнения: 5 716
Е, то по принцип за годеж се води искането от бащата/мъжка фигура в семейството, всеки може да си го промени както иска.

# 26
  • Мнения: 752
Благодаря за мненията , особено на учудените  ☕☀️


Аз пък не знаех ,че има хора ,които не са чували думата годеж

Ако коментарите продължат ,усещам как една невинна тема , недобронамерени ще я превърнат в чудо невиждано

Желая прекрасни летни дни на всички

# 27
  • София
  • Мнения: 19 298
Годеж е официалното искане на ръката на бъдещата булка от баща ѝ и всеки може да го организира по свой вкус. Някои правят купони, събирания, джамбурета. Други просто среща в дома на момичето или на заведение.
Дори може и да не се прави.
Някои носят подаръци на цялата рода, други отиват с празни ръце.
Няма елемент на задължителност, но традиционно го има в целия свят под една или друга форма и всеки избира това, което му харесва.

# 28
  • Мнения: 9 390
Не виждам да има недобронамерени. Имаше години, когато не се правеха годежи.  Не се даваха годежни пръстени. Събирането на родителите за да се опознаят не е непременно годеж. Няма някакъв задължителен елемент, всеки да го прави както го чувства.

# 29
  • Мнения: 37 263
Ключ по молба на автора.

Общи условия

Активация на акаунт