Не просто свекърва, а жив дявол

Авторката не е казала нищо против хората, които четат електронни книги... Само че тя предпочита хартиени и че свекървата и мели за това, което няма значение

  По принцип е така, но в живота не всичко е каквото го мислим преди да ни е връхлетяло.
По повод книгите и аз чета на четец. Удобно и компактно е, но не може да се сравнява с усещането за хубаво издание в ръцете ни, а   и мириса на хартия. .. Все едно да сравним преживяването да  идем на концерт, кино, представление или да го гледаме на компютъра.  Ни най-малко не ме обижда, че някой  има различни от моите  предпочитания.
 Хубав ден на всички.

То изобщо не става въпрос за сравнение, а за факта че Шанън се опита да играе по тънката струна, колко фин човек е тя, четейки книги, и каква простакеса е свекървата. Ама ние това го бяхме разбрали по разказите и между другото това е характеропатия и няма общо с четенето на книги. Човек може да чете, да слуша опера, и пак да е злобен( без да е прост).
Големият въпрос, както във всеки казус със свекърва е КАК този вампир е отгледал и възпитан фин и възпитан син?

Простакеса си е свекървата и това не опира до електронния й четец. Каква да е като иска от служителите "да й вдигнат фаса" (цитат) и врещи по хората? За мен простакеса е обратното на възпитана. Тази видимо не демонстрира възпитание. Изумена съм колко хора се изказаха едва ли не с възхищение към свекървата за успешния бизнес и каква добра шефка ще да е била. Никой не е добър шеф, ако крещи, псува и си нарежда персонала - н-и-к-о-й. И на такива места хората не се задържат, има огромно текучество и затова авторката е чистачка, продавачка, счетоводител, само явно кашоните не вдига от склада (май).
Собствениците на вече развит 15-годишен бизнес би следвало отдавна да не висят в магазина да продават и да налагат служителите си, а да се занимават с поръчки, заприхождаване на стока, поддържане на инвентар, администрация с всички такси и правни детайли, БАБХ, управление на процесите, онлайн магазин, реклама под някаква форма и тн. Явно бизнеса е в застой, защото 15 г са страшно много време, за да се седи на ниво крякане иззад касата. Иначе подобни малки семейни фирмички понякога изкарват много сериозен оборот - зависи от локацията, но в много по-голяма степен зависи от отношението към клиентите и качеството на стоката. Ако едно от двете куца, ще се губят клиенти и бизнеса рано или късно ще замре, или ще е както в техния случай - ще крета на късмет без кой знае какво развитие.

Авторке, сериозно си помисли дали така се виждаш след още 10 години. Харесва ли ти самата работа, ако се абстрахираш от свекървата? Ако да, игнор и се стреми да имаш по-редки сблъсъци с нея. Ако се колебаеш - помисли за друг вариант, а помощ със счетоводство можеш да продължиш да даваш заради мъжа си и без да си 10 ч на ден в магазина. Но искрено си помисли дали това място с тази работа ще ти е ОК и на по-късен етап, когато вече няма да си силна и супер енергична без значение къде е свеки. Защото да си продавач не е леко дори в класните елитни магазини със скъпа стока и по-малък човекопоток. Освен, ако не коментирате наемане на още персонал и след време двамата с мъжа ти да изпълнявате управленските функции, докато други върши черната работа, с която се гърбиш сега, но имай предвид, че това отново е условно и зависи от отношенията ви - дали сте още заедно и тн. Да не се окажеш в един момент в трудна позиция на възрастна вече жена, поизморена, която едвам изкарва работния ден приведена над метла и стока, но вече няма много опции, защото работа трудно се намира след едни години камо ли лека и спокойна работа.

А тези служители кой ги държи насила? Хайде, авторката седи, заради психичното здраве на мъжа си, ами другите?
Колко е голям този магазин, че чак такъв голям персонал има, а накрая снахата - многомашинничка?

Според мен напускат. И затова са с малко хора и авторката върши 60 неща. То затова и собствениците живеят в магазина и склада. В нормално развиващ се бизнес с толкова години да се развива, обикновено си има склададжии, продавачи, работи се със счетоводна фирма и шефовете генерално се занимават с други неща, а отиват да помагат в склад/магазин само при необходимост - засилен сезон, някой напуснал, някой в болнични и тн. Аз работя в сходна сфера, в маркетинговия отдел, макар че при мен не е магазин за хранителни стоки, но отново става дума за малък семеен бизнес дори горе долу на толкова години. Ами шефовете имат адски много задължения, които са извън директната продажба, за която има назначени хора, има хора и в склада, има хора за онлайн поръчките. А са започнали и те, работейки плътно дори без никакъв персонал. Но е нормално за такова дълго време да има и някакво развитие без значение какво точно се продава - хранителни стоки ли, дрехи ли, екипировка ли, бижута и тн. Това 15 г собствениците да висят на каса значи точно липса на капацитет по някой параграф.

Ама авторката какво точно я спира да напусне? За една седмица откакто пусна темата да беше подала предизвестие, вече щеше до е отметнала от него. Ама не. Не зная какво очаква, да се съберем и да отидем да изхвърлим свекървата ли?
Спасението на давещите се е в техните ръце.

Всъщност малките семейни магазини са точно така. Единият се занимава с доставки, склад, бумащина, разни инспектори, проверки и т.н., а другият с продажбите, хигиената и счетоводството. Иначе вече се отива към франчайз и по-сложни организация, но и разделяне на печалбите между повече хора.

Авторката целия й живот я спира да напусне. Мъжът й и родата ще го приемат като предателство. И т.н. ясно е нататък.

Авторката беше писала, че е в малко градче, близо до Стара Загора. Дори Стара Загора не е от най-развитите икономически градове и особено проспериращ, а в малките градчета наоколо предполагам, че нямат магазинчета с маркетингов отдел изобщо.

Мъжът Е виновен. Не защото работи в магазина на майка си и не иска да напусне, а защото е позволил на майка си да се държи така с жена му. Хората са казали - семейството, което изграждаш, е по-важно от това, което напускаш. Това не означава, че на снахата е позволено да се държи зле със свекърите си, или че мъжът трябва да обърне гръб на родителите си. Но означава, че ако отношението на родителите му към жена му са лоши, той трябва да сложи границата. В обратния случай важи същото. Дали той ще е между чука и наковалнята си е негов проблем за решаване, не е проблем нито на майка му, нито на жена му.

Колкото до авторката - с две висши и възможности за друго работно място - се чудя какво дири при описаната свекърва-чудовище, щом се смята за умна и способна. Досега да съм си намерила друга работа 1000 пъти.

Много неща я спират авторката, най-вече мъжа й. Това, обаче, не значи да търпи подобно отношение да я овикват и да й опъват нервите нон стоп. Аз на нейно място щях да проведа много сериозен разговор с мъжа и на него да стане ясно, че границата на търпение към майка му е пресечена и трябва много добре да се обмисли вариант. Например, тя наистина да прекарва по-малко време във физическия обект с майка му. Аз също досега да съм намерила друга работа 100 пъти.

Съгласна. Поантата ми беше, че се изкара едва ли не, че авторката отишла по терлички на готовото и супер уреденото, направено от предприемачката свеки и няма право гък да каже, защото всичко й е уредено, а тя какво постигнала. А то какво излиза? Отишла е в не особено развит малък семеен бизнес, в който се гърби на 3 позиции и търпи крясъци срещу все още неясни финансови дивиденти, които се водят на мъжа й. И потенциално на трудов договор, вероятно с осигуровки на МРЗ.

Авторката подробности не е дала, от време на време излиза по нещо като за възрастта на свекървата, което и аз подозира, че е точно така - и сега не е за пенсия, а преди 10 години, като е била на 50 и са я зачакали да се отказва, пък хич.

До нас има производствен цех. Собствениците, като имам предвид не само двамата основатели на фирмата. ами и дъщерята и зетя, работят всичките във фирмата. Всички са със скъпи коли, всяка година ходят на Малдиви, Сейшели, сафарита и пр. Имат работници, шофьори, ама нямат маркетингов отдел и пр., единият собственик също работи шофьорска работа, задължително има по един от тях лично при работниците.

😂😂😂 малко падам в темата, но и аз се учудвам 😂

Според мен е агресивно и злобно да се търси един вид отговорност от авторката, че тук е получила толкова блестящи съвети, а тя цяла седмица не си е зарязала работата и мъжа. Всеки има нужда да се оплаче. И да, после отива на работа, взима децата, търпи досадната рода. Никой не си сменя житейския курс от днес за утре, а ако реши - не пише във форум.

Голяма драма с този магазин. Като открият в полето поредния Лидъл или Кауфланд, всички вкупом ще се насочат там, поне младите. Кварталният магазин ще продава хляб и вафли.
Мой роднина затвори магазина си в Несебър, в собствено помещение, дори и през лятото туристите са в някакъв магазин Пени, Алдо, Жанет скъп и безкрайно зареден,  Лидъл край Равда и Слънчев бряг. Никой не ходел там, освен комшиите за хляб, другото от веригите, няма как да поддържаш бизнес и затваряш.