Не просто свекърва, а жив дявол

Авторката писа, че вече имат бизнес с мъжа си, онлайн.
Съгласна съм с Валери, че нея я е страх, а на мъжа му е удобно. Според мен и двамата намират оправдание в ситуацията - тя се оправдава, че подкрепя мъжа си, той пък вероятно се оправдава, че заради жената не оставя майка си да се оправя съгласно претенциите си.
Нея я разбирам, никой не учи, за да седи на каса в кварталната бакалия, па макар и на съпружеското тяло.
И мъжа го разбирам, семеен бизнес на негово име и изведнъж да вазира и да остави майка си сама да се оправя - на всички участници им е ясно, че тя няма да се справи.
От трета страна, щом свекървата толкова драпа да се занимава, авторката е с образование и стаж, а мъжът си има още едно доходоносно занимание, за мене е най-разумно да се разделят, да си прехвърлят, каквото има за прехвърляне, и всеки да си гледа неговата работа.

Отново да благодаря на всеки включил се. Наистина от едно написано тук няма как да се разбере отровната среда, в която се работи и живее тук, със сигурност и аз да попадам на тема с едно две изречения обяснено и аз ще нахокам авторката, за това, че се оплаква от битовизми и че й обиждат отрочето. В темата за лични и семейни отношения надникнах от любопитство, видях, че има дами и господа с доста по-заплетени драми от моята, и реших да споделя моето преживяване в момента. Искам да кажа и на всеки, който пише, че се натрапваме в бизнеса, че от много години всичко е на името на съпруга ми, може би от повече от 10г, да създали са го в началото свекърва ми и свекъра, от преди около 15г, горе долу в началото на нашето съжителство беше,  но са работели винаги тримата, като мен постоянно ме молеха да напусна старата си работа и да сме всички заедно, а нейните думи бяха "Аз още година-две ей тука". Аз да подчертая не им искам бизнеса, не им искам "свободата" която някои казват, че имам, аз искам да работя с културни и възпитани хора и да не ме е срам от това, че ни нагрубява пред клиентите или нагрубява и самите клиенти понякога, когато някой е недоволен от нещо. Тя си е такава и извън магазина, в къщи, на улицата, със съседи и близки. Не стоя да чакам някой да се спомине, не стоя за да обиждат детето ми, това че тогава не реагирах е защото хиляди пъти съм реагирала и виждах, че промяна няма, винаги, когато казва нещо свързано с децата ми реагирам, казвам й поне тях да ожали, внуци са й, но тя се ожесточава още повече до такава степен е стигала в озлоблението си, че е спирала да контактува с тях, не си вдига телефона като й звъни сина ми,  случвало се е за рожден ден да не се обади дори да поздрави. Не мога да изброя хилядите неща, които сме преживели с нея, и хилядите обиди, които съм преглъщала.Стоя и работя, не защото ми отърва, и не защото нямам смелост, а защото виждам, че съпругът ми ако остане сам с нея и ще му се стопи нервната система, поне сега двамата се подкрепяме, но така пък моята нервна система отива на кино, за това поисках съвет от тук, дали това, че просто рязко спрях контакта си с нея е решение или още повече ще се измъча. Ще имаме още много разговори у дома на тази тема, ще си го изговорим пак и пак, ще се опитам да запазя и неговото и моето ментално здраве. И вие да сте живи и здрави.