В момента чета ... 90

Eovin*** приятно четене, после да дадеш отзиви, че корицата доста ме заинтригува.
п.с. заека и човечето шишарка нарочно ли са до книгата, един вид подсказка?

Jess, зайчето и компания не са подсказка, просто реших ей така за по-симпатична снимка. А зайци обичам от дете. От една книга с историята на Зайчето Питър.
А що се отнася до " Две корони" още съм в началото, но определено ще споделя после.
Аз обичам фентъзи, това е май от тези роментъзи, романтично фентъзи с герои тийнейджъри. Аз наскоро прочетох подобно " Един тъмен прозорец". Много ми хареса. За моя изненада. Атмосферата, героите, действието... една леко мрачна мистична приказка с романтична нотка. Всичко беше доста добре разказано.
Подобни фентъзи книги, които съм чела през последните години и още помня, че ми харесаха бяха " Утрото идва навреме"- Анджи  Стантън, "Розата и камата", " Гневът и зората" на Рене Ахдие

Не е централна тема изобщо. Случват се тук там неща, в една от книгите, 10тата примерно, има по-сериозно развитие, но това е.
Иначе и аз съм фен. Изгълтах всички книги това лято, сега май ще чета последната издадена на английски.

Започнах "Нишка" на Бешлийска, в началото съм, още не мога да се изкажа дълбоко, но за сега "върви", интересно е това прескачане назад в поколенията, ще видя как ще продължи по-нататък, определено е различна и това е добре

Аз спрях "Сърце", да си почина малко от нея. Прочетох "Сатанинско лято" и сега се върнах да я дочета. Категорично не е моето, но ще се насиля, за да видя какво пък толкова ѝ харесват и възхваляват. Историята засега не е лоша, но стилът...

Започнах "Свирепа зима". Докато се усетя, глътнах 100 стр. Дойде ми добре след втория ми опит с "Живот в скалите". Колкото и да не обичам да оставям непрочетени книги, трети опит с това нещо няма да си причиня.

Преди няколко месеца захванах "Живот в скалите" ... прочетох около 15стр. и бях в шок ,какво чета?! Чувствах се все едно съм седнала на една пейка а до мен някое "пиянде" и слушам монолога му. От тема в тема,иска да каже нещо но нищо смислено не излиза... оставих я,незнам дали бих я продължила някога а ми е подарък. Може би по-натам става интересно но никак не искам да си губя времето.

Това творение ми бяха подарили (и аз се чудя защо), бързо го дарих.

Разнообразявам малко основния жанр, който предпочитам в последно време - чета и не толкова скоро набелязаната “Светлина между два океана”.

Започнах "Три чаши чай"  - интересна е, виждаш нещата в тази размирна част на Земята от друга гледна точка, не както сме свикнали ние като европейци. Малко ме дразни това, че разказът тече в минало време, странно ми е някак.

В момента чета всички книги на Елена Чамуркова- те ако не се лъжа са общо четири и са в стил политически трилър. Малко трудно ми беше началото, но после ми тръгнаха доста добре.

И не казах голяма дума! Най-силната книга, която напоследък съм чела!  
Ето отзива ми:


"Всичко, което виждаш, правиш и докосваш, всяко посято и непосято от теб семе, става част от съдбата ти..."
***
"Не само нашите действия са част от съдбата ни, но и нашите бездействия."
***
"- Каква е първата помощ за пациент в тежко състояние?
- Думи на утеха, сър."


ДА! ДА! ДА!! Сто пъти ДА!
Някъде бях прочела призив, че ако (не дай си, Боже! 😃 ) ви се наложи да прочетете само една книга през годината, то нека тази единствена книга да е "Да срежеш камъка" на Абрахам Вергезе. Присъединявам се към този призив!

Без капка преувеличение мога да кажа, че "Да срежеш камъка" е една от най-впечатляващите семейни драми, които някога съм чела. Изключително ярка, наситена със събития от всякакво естество, запомняща се и сурова, книгата е истинско литературно бижу. Това е книга, за която ти се иска да пишеш много, а се оказва, че трудно намираш думи, с които да предадеш огромния океан от емоции, които тя предизвиква.

"Да срежеш камъка" е монументална книга за Всичко. За някои медицинската тематика ще е главна и тя е такава наистина, но до известна степен (главните герои са лекари, както и самият автор), но не е само това. Други читатели вероятно ще са привлечени от политическия бекграунд на романа , действието на който се развива в постколониална Етиопия от 60-те и 70-те години на XX век. Това е времето на управление на последния император Хайле Саласие и опитите за военни преврати срещу него, кървави граждански размирици, политически репресии и завземането на властта от подкрепяния от Съветския блок полковник Менгисту Хайле Мариам . На мен, признавам си, тази историко-политическа част ми беше особено интересна.

Невъзможно е да се каже с една дума за какво е този роман. Той е просто за Живота в неговата цялост: раждането, смъртта, израстването, любовта, предателството, изкупление, изгнаничество и тежки загуби. За всичко, което съставлява нашия живот.

Историята започва през 50-те години на XX век в бедна мисионерска болница в Адис Абеба, където се раждат близнаци със сраснати глави. Раждането им е неестествено според всички канони, тъй като майка им е...индийска монахиня. Съдбата на момчетата, родени по толкова странен начин, който вкарва всички наоколо в ступор, ще се окаже също толкова странна и дори мистична на някои моменти в книгата.

Романът е многопластов, бавен като пълноводна река и буквално засмуква читателя, не давайки му възможност да спре да чете. Всеки от героите е описан така детайлно, че човек има впечатлението, че ги познава лично. Книгата е абсолютен шедьовър и заслужава най-висока оценка!
Много се надявам и стискам палци книгата да бъде преиздадена, тъй като е изчерпана навсякъде! Бих искала да я имам в личната си библиотека.
А за момента се радвам, че ме чака втората издадена на български книга на Вергезе - "Заветът на водата"

С ръка на сърцето горещо препоръчвам "Женския кръг на лейди Тан" на Лиза Сий.
Историята не е съвременна, а отново ни връща във времената на Снежно цвете, ако ви е допаднала
книгата за нея, то няма как и тази да не ви хареса, има и някои сходства между двете истории.
Леко, бавно авторката ни разкрива цял един нов непознат за нас "варварите" свят на китайските
жени, майчинствата им, борбите им, порядките, нравите, темата за жените лекари  е много застъпена
и представена чрез основната героиня. Няма да лъжа, че някой практики дотолкова ме изненадаха,
че няколко пъти се връщах да прочета и после търсих в нета. Историята е интересна, завладяваща,
с много любопитна информация за имперски Китай. Този роман на Лиза Сий според мен е истинско
попадение и си струва да се прочете.

И аз така се шокирах. ГолЕма мъка! Направо се чудя как са я издали.

Просто я пропуснете, щом не е вашата книга. На мен ми я подариха и дори не я отворих - попадала съм на цитати, достатъчни ми бяха, затова директно я дарих.

Майка ми си я купи, защото всичките й колежки я четяха, но така и не каза дали я е харесала. Мисля, че и тя се отказа да я чете.