В момента чета ... 90

  • 47 646
  • 743
  •   2
Отговори
# 615
  • Мнения: 4 961
Почвам Градинарят и смъртта. Изданието е прекрасно. Наслада за очите и удовoлствие да се държи в ръце!
Скрит текст:

# 616
  • Мнения: 799

Започнах я днес, засега върви много увлекателно. Скандинавците са си скандинавци, признала съм ги за майстори на трилъра. Blush

# 617
  • Мнения: 2 413
И аз започнах скандинавско криминале "Свирепа зима", като същевременно гледам и сериала "Bron", тааааа ходи ми се към Дания и Швеция.
Дочетох "Щиглецът", интересна, хубава книга, но мноооого локуми и май няма друго на Дона Тарт да подхващам. "Тайната история" съм чела също. Та май с това ще си остана.

# 618
  • Мнения: X
Чакам отзиви за "Градинарят и смъртта".
"Времеубежище" умишлено я пропускам засега, докато не се укротят страстите.

# 619
  • Мнения: 4 961
Приключих я. Очакванията ми бяха да надмине себе си. Лично за мен, Градинарят и смъртта е най-хубавата книга, която е писал Георги Господинов. Най-тъжната. Най-личната. Не е тайна, че е за смъртта на баща му. Няма жанр, но повече от всичко друго, за мен е естествен роман. По-естествен от всичко…

Сполетялата го загуба го поставя в позиция на незнаещ какво да прави. И той е направил онова, което умее най-добре - писал е.
Докато четях се чудех дали всеки би могъл да напише своята си история и да опише най-личната си болка така, но не мисля.
Изумително е как деликатно е споделил толкова искрено своята уязвимост. И с толкова премереност и достойнство, непозволяващи нито за момент да бъде съжаляван. А само разбиран.
Като читател е привилегия да бъдеш допуснат толкова навътре в личния свят на писателя. А той пък е успял да засади баща си в паметта на читателите. Обезсмъртил го е по един поетичен, красив и мил начин.

# 620
  • Мнения: X
Аня, благодаря ти за споделеното. След такъв отзив няма как да я пропусна.

# 621
  • София
  • Мнения: 26 346
Приключих със "Стоунър". Честно казано не съм така впечатлена като повечето прочели книгата. За мен това е една обикновена житейска история на човек, който е бил нещастен почти през целия си живот и не е направил и кой знае какво, за да се опита да промени това. Не успя да ме докосне особено. Оценка 3/5.

Довърших и една малка книжка, която мотах много време, а именно "Царица срещу пешки". Малко странна книга, казано на кратко- някаква жена, пишеща под псевдоним, обяснява какви са възприятията и за мъжете, жените и техните отношения. Общо взето оставаш с впечатление, че авторката е най-великата и най-невероятната на света и всички, които имат късмета да се докоснат до нея са богоизбрани. Оценка 2/5.

Продължавам с "Нежна е нощта".

# 622
  • Русе
  • Мнения: 2 300
Прочетох "Вятърът знае името ми" на Исабел Алиенде. Мисля, че ми беше първа среща с авторката. Малко странно написана книга, като за отделни герои в различни времеви периоди, които накрая събра.
Започнах "Тропик на Рака" на Хенри Милър и засега ще кажа само "леле какъв натуралистичен и вулгарен език", но смятам да я дочета.

# 623
  • Мнения: 8 600
Първата книга, която ми попадна на Алиенде, беше след много добри отзиви оттук
"Виолета". Страшно ми хареса. След това прочетох "Цвят продълговат в морето" и съвсем наскоро "Вятърът знае името ми".
Последната ми беше най- слабата. Инересна е Алиенде, но стила и времето за което пише е почти еднакво. Не съжалявам, че се запознах с творчеството й, интересни житейски съдби разкрива, друга епоха,но мисля, че като цяло се запознах достатъчно с авторката.

# 624
  • Пловдив
  • Мнения: 6 650
На мен също най-слаба ми беше "Вятърът знае името ми", а "Виолета" харесах много. Някак много истинска, човешка книга.
Записвам си "Цвят продълговат в морето".

# 625
  • Мнения: 6 899
Голяма почитателка съм на Алиенде
 Прочела съм почти всичко, издадено у нас. За мен шедьовърът ѝ е "Къщата на духовете". Може би ми е повлиял и чудесният филм с Мерил Стрийп и Джеръми Айрънс, който гледах преди да прочета книгата.

# 626
  • София
  • Мнения: 26 346
И на мен не ми хареса особено "Вятърът знае името ми". След тази, която съм почнала, ще чета  "Виолета", ще видим дали ще ми хареса повече. 😃

# 627
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 10 069
Още един глас от мен на нехаресалите "Вятърът знае името ми". "Виолета" харесах много. Simple Smile

# 628
  • София
  • Мнения: 17 270
Голяма почитателка съм на Алиенде
 Прочела съм почти всичко, издадено у нас. За мен шедьовърът ѝ е "Къщата на духовете". Може би ми е повлиял и чудесният филм с Мерил Стрийп и Джеръми Айрънс, който гледах преди да прочета книгата.
И аз харесвам по-старите ѝ книги, трилогията е изключителен епос, нищо общо с новите ѝ романи, които подозирам, че някой ѝ помага да пише. "Безкрайният план" е следващата по любимост.

# 629
  • София
  • Мнения: 12 004
Прочетох и аз "Ноември" на Морнщайнова и категорично ми влиза в топ 5 за 2024г.!

Ето и отзивът ми...

Скрит текст:
"По-добре танковете да дойдат."
Това са едни от най-печалните думи, изречени някога в най-новата ни история. Всяка една от тях се забива като пирон от тежестта на собствената си жестока абсурдност. Но това го осъзнаваме сякаш сега, след години, пост фактум...

А замисляли ли сме се какво щеше да бъде, ако танковете все пак бяха дошли? Замисляли ли сме се за това "по-добре", което щеше да настъпи после?

Книгата на Морнщайнова представя една възможна реалност, по-точно анти-реалност, ако все пак тогава здравият разум не беше надделял. Вероятно това е най-силната анти-утопия, която някога съм чела, защото разкрива един напълно възможен свят, в който наистина имаше вероятност да живеем....ако танковете не бяха останали в поделенията си. Свят на червен терор, кървави репресии и на мъчения в най-садистично изтънчен вид като това да отнемаш невръстните деца на инакомислещите и те да биват възпитавани като правоверни идеологически еничари в специални  институции-интернати, където се превръщат в кръстоносците на комунистическата партийна доктрина.

Светът на Морнщайнова е уродлив, нечовешки , чудовищен по своята самота самота свят. За да оцелееш в него не трябва да имаш собствено мислене (за писането на дневник наказанието е сурово) и си длъжен да донасяш и за най-малката проява на кривване от правия път. Светът на послушните сиви мишки с промитите мозъци...

"Ноември" е книга за това, че когато имаш нещо почти напълно достижимо, това не означава непременно, че в крайна сметка ще го постигнеш.
Книга за трагедията какво е да откриеш, че си живял в лъжа през целия си живот.
Книга за това, което, слава Богу, не се случи!

Страхотна депресираща литература от най-високо ниво, която лично аз я преживях изключително емоционално , която ме разтърси, вбеси и възмути до дъното на душата ми и която ми напомни още веднъж защо никога не трябва да се казва просто "комунисти", а винаги и само "мръсни комунисти"!

5* от мен и в личните ми топ 5 книги за 2024 година!

Общи условия

Активация на акаунт