- Мамо акам!
И ака... и ака... и ака. И ака цял час! Видимо скатава! Спокойна съм и не викам /знам, че имам бутилка читаво розе и я гледам влюбено/! Изаканоизкаран е от тоалетната и ще пише /Ура! Ще отворя бутилката вечерта и ще празнувам общата ни победа!!!/. Пише и пише и пише... фльонгите са три а минутите тридесет. Надниквам тихо и с надежда в стаята му - прави лицеви опори!?! Тук пердето ми пада барабар с корниза! Не викам / а искам- и то много!!!/. Категорично съскам, че има 10 минути. И те минават. Носи ми изрисувани три охлюва или нещо подобно. Нещо дето няма нищо общо с и-тата ... и така 100 пъти /минимум/! Отварям розето и абдикирам! Игриво подмятам на тейко му, че е негов ред и виждам как пребледнява и се микроинсултва! Парка е близо! Мечтая си... При вас как е?


