Здравейте! Много бих се радвала ако получа съвети/ мнения по казуса, в който се намираме, аз и семейството ми. Касае се за съдебни дела за разпределение правото на ползване на двор с идеални части. На първа инстанция, Районен съд, спечелихме ние ( тоест от 4-те предложени варианта за разпределение, съдът отсъди този, който ние желаехме). Ответната страна по делото обжалва и така се стигна до втората и последна инстанция, Окръжен съд, където ние загубихме. Проблемът е, че след решението на Окръжния съд ( последна инстанция) се стигна до налагане на вариант за разпределение на двора, който е абсурден и безумен и който не само, че не е справедлив за нас, но и ни ощетява по много параграфи. Делото от наша страна беше водено от мен и брат ми. В пледоарията на нашия адвокат имаше голяма част свързана с факта, че в този имот пожизнено по документ живее нашата майка, която е на 90 години и е инвалид. В момента пътеките към входовете на къщата са стеснени на места до 86 см и е невъзможно практически свободно да премине инвалидна количка или да речем, бебешка количка за близнаци. Плюс, по разпределението, което “уважаемият” съд отсъди съседът ни ( ответната страна) заби винкели по средата на вече съществуващи(от 1968 год.) циментови стълби, а също и винкели забити във вече съществуваща циментова пътека ( от 1968-год. ), като с това се стеснява същата тази пътека с около една трета. Като се има впредвид, че е било възможно Съдът да отсъди поне вече съществуващите циментови пътеки да си останат с настоящите размери, а да се даде друга част от незастроеното дворно място. И още една подробност, на първа инстанция (Районен съд) ние печелим делото с основен мотив, че в имота има денивелация и че тя се пада от нашата страна на двора, където има няколко високи стъпала, а това би затруднило всяко лице с мобилни проблеми, какво остава за инвалид като майка ни. Може би обяснението ми не е било толкова добро, за да придобиете реална представа за правотата на нашето искане, но със сегашното решено от Окръжен съд разпределение, ситуацията е абсурдна. Визуално изглежда глупаво, нелогично, абсурдно. И не мога да повярвам, че зад това решение стоят правораздавателни органи. Та аз и моето семейство според нашия адвокат попадаме в задънена улица. Налице е нещо толкова несправедливо и ощетяващо правата ни! А инстанцията решила този абсурд е последна, тоест Без Право на Обжалване. Моят въпрос е : на кого да се оплачем? Има ли инстанция / човек в България или в чужбина, който би могъл да ни помогне с преразглеждане на решението на съда? Не ми се иска да вярвам, че след едно такова несправедливо и ощетяващо решение, човек не би могъл да продължи да се бори за правата си по законен ред. И при положение, че на първа инстанция ние печелим делото. Ще бъда много благодарна ако някой има информация и я сподели! Оценявам всеки, който се отзове! Благодаря!
- Публикувана: 13 юли 2024, 15:09 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2024, 08:09 ч.
На кого се оплаквам от несправедливо решение на Съд, което не подлежи на обжалване?
По гражданските дела има две страни. Двете обикновено са с противоположни интереси. Когато едната страна печели, другата винаги губи. Много рядко и двете страни ще са доволни от решението на съда. Това което за вас в момента не е справедливо като решение, в същото време е справедливо за ответната страна. Така е по граждански дела, няма друг начин.
Освен да се обърнете към адвокат, който да ви заведе дело към Съда на ЕС или ЕСПЧ. Но нямам идея дали е уместно в случая, не се занимавам с подобни дела.
Освен да се обърнете към адвокат, който да ви заведе дело към Съда на ЕС или ЕСПЧ. Но нямам идея дали е уместно в случая, не се занимавам с подобни дела.
Благодаря Ви за коментара. Напълно разбирам, че недоволна страна, когато се води гражданско дело винаги ще има. Въпросът е, че решението на Окръжен съд е абсурдно като изпълнение и при сегашното му изпълнение абсурдът е напълно видим и не граничи с никаква логика при положение, че има други по-приемливи и за двете страни варианти. Отношенията ни с ответната страна не са добри и се съмняваме, че те са използвали нерегламентирани начини за да се реализира тяхното искане само и само ние да бъдем пристиснати в реален и преносен смисъл. Ще проуча детайли за ЕСПЧ. Благодаря!
Без да съм юрист искам само да вметна нещо, което съм научила от опит. Съдът не раздава справедливост, а съди по аргументи/документи/закон. И това, че на практика (от ваша гледна точка) решението е абсурдно, за съда не е аргумент, ако някакви там документи сочат друго. От една страна това е лошо, от друга страна ще е още по-лошо, ако съдът почне да съди по целесъобразност, а не по закон.
Идеята за съд в ЕС според мен е абсурдна. Ще заложите сума пари и време и накрая, като не спечелите, защото се съмнявам съдът да се занимава с една бетонна пътека, ще сте много вътре. По-добре разширете бетонната пътека откъм вашата страна и толкоз.
Идеята за съд в ЕС според мен е абсурдна. Ще заложите сума пари и време и накрая, като не спечелите, защото се съмнявам съдът да се занимава с една бетонна пътека, ще сте много вътре. По-добре разширете бетонната пътека откъм вашата страна и толкоз.
Ако имаше възможност за разширяване на пътеката въобще не бихме роптали срещу решението на съда. Проблемът е, че сме притиснати, буквално, на едни 86 см в едната част и на 94 см в другата част на пътеката- от една страна е вече телената ограда положена от ответната страна, а от другата страна е стената на къщата. Невъзможно е разширяване. Да не говорим, че при входа на приземния етаж ситуацията е още по- нереалистична. Там съдът е отнел почти половината от входа към антре, което води до приземния етаж, оставяйки ни около 60 см място за влизане.
86-90см ми се вижда достатъчно място за преминаване. Коридорите в НС са 90см. Ако майка ви е трудно мобилна и към 90г, защо не я вземете при вас, вместо да я оставите да живее в къща. Обикновено къщите са по-неудобни за възрастни или инвалиди. Не си заслужават нервите за някакви квадрати земя.
Проблемът е в това, че входните към къщата пътеки биха могли да се запазят във вариант каквито са били и преди, като на ответната страна се отпусне друга част от двора, съседна с тяхната. Има прекрасна възможност за това. Защо съдът отрежда пътеките около стопанските постройки да са 1м15 см, а входните пътеки към къщата да са 86-96 см, а към приземния етаж 60 см ? Това не граничи с нормална логика! И е абсурдно! И всъщност в основата на моето запитване бе дали и на кого можеш да се оплачеш от несправедливо решение на съд при положение, че нямаш право на обжалване.
Защо ме питате ответната страна защо са им тези пътеки? Може би до толкова сте скарани, че искат дави направят мръсно, вместо да имат ползва. Нали знаете “не е важно на на мен да ми е добре, важно е на вуте да му е зле”. Такъв е манталитета на простия българин и с такива трябва много да се внимава да не се влиза в конфликт, че после са злопаметни и отмъстителни до гроб.