Родени през ⛱🐟🦀АВГУСТ 🦀🐟🏖 (Тема 18)

  • 20 849
  • 749
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 1 325
И Рая яде редовно храна от хладилника. Манджите й ги топля, но всичко друго не, сладолед от фризера също яде.

Количката не сме я ползвали от 2 месеца сигурно. Тя обича да се вози, ако ходя на пазар без количка ми е доста трудно. Ноо реших че трябва да е така, за да свиква да слуша като ходим пеша, че беше като свободен електрон. Сега ако ходим на пазар, ходим с  колата и тя се вози в пазарската количка в магазина.
Иначе в квартала ако сме на близо излизаме само пеша. Доста по-лесно се върви вече с нея, не че няма моменти в които като се запъне, че иска на някъде другаде не съжалявам, че нямам возило 😂

# 151
  • Мнения: 1 008
Аз идвам да помрънкам. Ава днес се събуди и 15 минути рева, че иска баща си, не искала мен. Тези епизоди ги имаме ежедневно поне по веднъж. После закуси и рева, че съм ѝ облякла екип с Мечо Пух, тя искала със Скай от Пес Патрул. Не че ги е гледала, едно дете ѝ каза "уааау, тениска със Скай" и от тогава само тези две тениски иска да носи 😃
Не помня защо порева още 2-3 на пъти. Сложих я да спи, четох приказка, пях песен, само дето на челна на стойка не застанах и не мигна дори минута. След 3 се отказах, днес пропускаме съня.
Сега е спокойна, но аз съм изключително изнервена от факта, че цял ден буквално нямам минута за себе си. Дотяга ми това майчинство вече.

# 152
  • Мнения: 582
И на мен вече ми дотяга, започнах да търся работя отсега още, защото мога да работя от вкъщи, както и в момента правя, но имам конкретна цел - 5 години home office и ми се иска в някакъв момент да мигрирам и в цифилизацията ха-ха.

Ради, ако си почитател на холистичните методи за лечение, можеш да провериш каква е психосоматиката на ангините. Направи ми впечатление, че е "наследствено", тоест има повтаряне в поколенията - от страната на баща ми всички умират на една и съща възраст от едно и също онкологично заболяване и напоследък чета много по темата. "Синдромът на предците" е страхотна книга, която лично на мен ми привнесе разбиране по тези въпроси. Разбира се, това е просто предложение от моя страна Simple Smile.

# 153
  • Мнения: 4 201
Mini me ,ще се разровя.
Но при нас наистина не е вирус а е от студено,защото винаги когато дадем нещо студено е с ангина същото е и с мен,аз студено не пия ,защото после съм с ангина

# 154
  • Бургас / Славейков
  • Мнения: 841
Мини ми и ние имаме като вашето возило ,но не съм го извадила още ,тъй като се движим още с лятната количкаМай ни се размина бурята днес. .Той обича да се вози.Излизали сме и без ,но на кратки разстояния,до магазина ,но там пипа и бута всичко и докато стои още в количката ще използвам да се придвижваме с нея.За козметика няма да се включвам тъй  като не ползвам много особено лятото.Ограничавам се със сладкото . Определено и на мен ми се отразява неспането или късното лягане .От как се е родил Митко си лягам все късно.

# 155
  • Мнения: 1 008
Mini me, аз работя от вкъщи от 2018-та и не бих се върнала в офис НИ-КО-ГА 😃 изобщо не ми липсва такава атмосфера. Иначе и аз се оглеждам за нова работа, но е по-скоро заради възможностите за развитие. Първо и задължително условие ми е да имам свободата да работя от където реша 😃

# 156
  • Мнения: 582
Има си доста предимства, но ако нямаш шеф на главата, който да те проверява. Аз нямах и така можех да помагам на голямата дъщеря в училище, но социалният фактор си натежава, не е лошо да имаш с кого да поговориш от време на време. Моята работа е такава, че не работя с клиенти, а съм в тотална тишина хаха. На мен това ми е важно, защото няма да мога да работя иначе, но би ми било добре да съм и в екип. Зависи си от фирмата, и от ръководството според мен.

Последна редакция: чт, 25 юли 2024, 18:32 от Mini Me

# 157
  • Мнения: 1 588
Божидар не пропуска обеден сън. Направо помирише ли възглавницата край, две минути му трябват на обяд... Вечер 20мин. Разказва целия ден, паркира всичко което е взел в леглото и тогава заспива.
От рождения си ден насам, не е млъкнал от сутрин до вечер. Имам чувството, че му става още по хубаво, че всички го разбират и говори с всички хора като голям. Научи се да пита "може ли". От днес ме пита "какво е това"... Не млълва просто, няма дума която да не може да каже. Изречения цели постоянно прави. И много обича да се хвали "мами виж, мами виж, сам реди пъзела" Grinning
И да и пъзелите, един кашон май ще пращаме, много се е ентусиазирал 😊

Последна редакция: чт, 25 юли 2024, 20:00 от Miss AG

# 158
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 079
Ще се включа в някои от темите, че много сте изписали и се връщам да дочитам.

Ven4e, направо ме разсмя 😄, със сигурност не ти е било смешно, аз в такава ситуация сигурно ще си изпусна нервите 😔. Иначе веднъж отидох сама с нея до магазина, буквално за 2 неща и я сложих в пазарската количката, иначе и нашата работа щеше да бъде такава.

Веднъж в магазин за дрехи я пуснахме да ходи, тя не спря да обикаля и разглежда всяка една дреха и обувка. Само ги буташе и викаше "макооо" (в последствие разбрахме че е майко 😄) , имаше период в който го казвах без да се усетя.  

И Вики се опитва да ме пречупи да я нося когато излизаме без борда, а това се случва само до магазина да отидем. Но се опитвам да я уговарям, да стигнем до един къде си, да седнем на някоя пейка, да видим онова цветенце, но най- големия ѝ стимулатор е когато кажа че отиваме да ѝ купим нещо. Разбира се после пада рев да го отворя (но чака до вкъщи, защото в повечето случаи е играла на площадката).

И аз се опитах да си създам рутина за лицето, накупих си една камара козметика, почистващи гелове, кремове. Но просто нямам сили, след 4 нощни кърмения, сутрин ставам като пребита. Единственото което правя редовно е да си слагам спирала, че поне малко да заприличам на човек.
Вечер ги приспивам и в повечето случаи заспивам направо с Вики, а ако вечеряме заедно се започва едно крещене "нани, нани", и това започва да ми дотяга. Може да съм предлагала много пъти да си легнем и тя не иска, но седнем ли да ядем, чак започва да реве, че ѝ се спи.

С памперса сме до никъде, хем не го иска, хем не иска и на гърни или тоалетна, а за казването сме на светлинни години. Иначе пък не престава да говори, вече и изречения прави, много бързо проговори. Това си говорихме с ММ, че щяхме да я водим като стане на 2 години на логопед, а тя проговори за има няма 2 месеца.

Днес е някакъв кошмар, не заспа за обяд и все още не иска да заспи, а стана в 7 часа. То едно чекнене, реване, ставане и лягане. Надявам се да заспи скоро, защото вече ми се затварят очите.

Последна редакция: чт, 25 юли 2024, 21:20 от Plamingo__

# 159
  • Пловдив
  • Мнения: 1 077
Работата.. да.. искам да се върна, защото и на мен ми омръзна това майчинство. Сигурна съм, че ще съжалявам още първата седмица, защото вече проведох разговор с началника какво е положението, което ще заваря.
Както е споменато по-горе, социалния фактор е важен или поне за мен е важен. Искам да провеждам нормални разговори, да видя способна ли съм още нa такива. Чувствам се закърняла и изглупяла.

# 160
  • Мнения: 1 008
Момичета, тези дни като наближава втория рожден ден на Ави ми е едно много носталгично. Постоянно си мисля за вълнението преди две години, очакването, първите дни, емоциите и ми е едно тъжно, че бебето ми вече е момиченце. Някакси осъзнавам, че свършва един период от живота ни и ще започне нов. Вчера обяснявах, че ми дотяга майчинството, определено има такива моменти, но има и една носталгия.
Иначе за работата, на мен социалният фактор не ми е важен, аз съм свикнала да работя от вкъщи, имам нужда от тишина, за да се концентрирам и не търся и не искам друго 😃

# 161
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 079
Нашата количка вече е завещана на брат ѝ, като излизаме сами сме с борда. Иначе ни подариха  триколка на глобер 4 в 1, доволни сме, когато излизаме 4- мата сме с количката и триколката.
Вчера я пуснах да ходи , разстояние от 5 минути ги минахме буквално за половин час. То не беше пръчки, цветя, сядаше, игра си, та без някакви превозно средство не можем да отидем в близкия час до центъра, който ни е на 15 минути.

Иначе преди да вземем борда, рядко ходехме по центъра, защото на връщане винаги искаше в количката. Раницата беше задължителна, за да нося Михаил, но те вече са с 1 кг разлика  и после ме боли няколко дена кръста.

Вики също много се глези ако има някоя баба с нас навън, но когато сме сами много ме слуша.

Милото, къде ще ходите в Доспат, ние на 11 ще заминаваме, чак не знам как ще мине пътя с тоя малък ревливец.

Ради, бързо оздравяване!

Момичета, направо ви завиждам благородно. Толкова много имам нужда вече и аз да тръгна на работа, имам нужда от контакти, от разговори, от разнообразие, но няма да се случи поне още година. Направо се чудя дали да не пускам Мишо по- рано на ясла, да тръгнат заедно с Вики, някъде пролетта. Но до тогава има време и не се знае какво ще ни хрумне, но наистина вече ми е много тегаво.

# 162
  • Мнения: 3 018
Вече ми идва да се гръмна.... Баба ми идва преди две вечери вкъщи да види децата, от вчера е с повръщане и температура. Днес от обед и на мен не ми е добре, гади ми се , температурата ми е 37,6 - 38 и нямам сили. Направо не мога вече, сега ако се разболеят децата. Пак ще ни натикат в болница. Лекарите казаха, че имунитета им е 0, по изследванията и трудно ще преборят нещо, ако хванат. Каква е тая серия и кога ще мине, майка му стара.

Последна редакция: пт, 26 юли 2024, 16:02 от Lizi:) :)

# 163
  • Мнения: 3 157
Нашата количка вече е завещана на брат ѝ, като излизаме сами сме с борда. Иначе ни подариха  триколка на глобер 4 в 1, доволни сме, когато излизаме 4- мата сме с количката и триколката.
Вчера я пуснах да ходи , разстояние от 5 минути ги минахме буквално за половин час. То не беше пръчки, цветя, сядаше, игра си, та без някакви превозно средство не можем да отидем в близкия час до центъра, който ни е на 15 минути.

Иначе преди да вземем борда, рядко ходехме по центъра, защото на връщане винаги искаше в количката. Раницата беше задължителна, за да нося Михаил, но те вече са с 1 кг разлика  и после ме боли няколко дена кръста.

Вики също много се глези ако има някоя баба с нас навън, но когато сме сами много ме слуша.

Милото, къде ще ходите в Доспат, ние на 11 ще заминаваме, чак не знам как ще мине пътя с тоя малък ревливец.

Ради, бързо оздравяване!

Момичета, направо ви завиждам благородно. Толкова много имам нужда вече и аз да тръгна на работа, имам нужда от контакти, от разговори, от разнообразие, но няма да се случи поне още година. Направо се чудя дали да не пускам Мишо по- рано на ясла, да тръгнат заедно с Вики, някъде пролетта. Но до тогава има време и не се знае какво ще ни хрумне, но наистина вече ми е много тегаво.
Ние принципно си минаваме от там ,ще сме на гости за ден при приятел на ММ,а селото на свекъра е на 25 км от Доспат. При него ще празнуваме рождения ден на Плами. Скромно☺ Мъжа ми е от него край. Пътя наистина е доста кофти,но няма начин. Пламена на такъв път с толкова завои не е пътувала до сега,та и аз съм в притеснение как ще и се отрази.

# 164
  • Мнения: 582
Вече ми идва да се гръмна.... Баба ми идва преди две вечери вкъщи да види децата, от вчера е с повръщане и температура. Днес от обед и на мен не ми е добре, гади ми се , температурата ми е 37,6 - 38 и нямам сили. Направо не мога вече, сега ако се разболеят децата. Пак ще ни натикат в болница. Лекарите казаха, че имунитета им е 0, по изследванията и трудно ще преборят нещо, ако хванат. Каква е тая серия и кога ще мине, майка му стара.
Леле, Лизи, дано се размине! Даваш ли им нещо профилактично, ако трябва маска си сложи или не мислиш, че ще има ефект? То в тази жега търпи ли се я, ама няма какво друго да се направи. Осцилококцинум по принцип давам аз, когато има опасност от зараза, а може за стомашно-чревните пробиотик, но ти вероятно даваш и това сигурно...

Общи условия

Активация на акаунт