Седмокласна 16.07-23.07 - Силно стиснати палци за ВТОРО КЛАСИРАНЕ!

Момичета, много страничен въпрос имам, ако някой може да ми даде идея - дъщеря ми има някаква регистрация в Школо, но в тяхното училище си имаха тяхна система и не сме ползвали школото, съответно нямам данни за вход. Сега виждам, че във френската си ползват Школо и предполагам, че някак ще трябва да намеря юзер и парола на детето. Някаква идея как да подходя?

Бърди, в Школо сами създаваме акаунт (избираме си юзър и парола, не са като в Teams от МОН) и после в профила си въвеждаме съответното училище и паралелка. Мисля, че ще стане в началото на учебната година, когато подадат Образец 1 с имената на учениците по паралелки.

Последните няколко дни ми излизат в различни групи във фейса “училище х или у?”. И се чудех защо някой ще разпитва чак сега след класиранията. И днес като ходят да запишат децата се оказва, че много са си мислели, че избират училище измежду там където са на първо или второ класиране
Да не говорим за такива родители, които пък мислят, че могат да избират измежду училищата, за които им стига бал СЛЕД класирането, а не при редене на желанията…

Учителката на детето по бел е проверяващ. На род.среща относно нво, ни сподели, че миналата година са и се обадили за оценен от нея преразказ (дали каза върнали, не обърнах внимание). Искали са от нея да преоцени отново преразказа. Казали са и, че е дала повече точки от другия проверяващ. Нашата учителка ни каза, че не е променила нейните точки. Каза ни, че преразказът бил много хубав, липсвало му едно последно изречения, но тя смята, че детето го било забравило да препише от черновата. И не смятала да го отчете за пропуск, съдейки по цялата предна част на текста, написан от детето. Какво е станало после, не ни каза, но и ние не питахме. Съобщи ни го по повод, че според нея трябвало да увеличат времето за преразказ, а не другото.
Но явно се обаждат на оценители.

Най-добре е да си юрист. Не мога да си представя ИИ да пледира в съда! Освен това явно юридическата професия върви заедно със страхотно чувство за хумор. Само вижте Санака!... също и Льо Вер(т), (крайно -т във френския не се произнася), и има и един юрист Нот в темите за ЧУ... страхотни са и тримата, такова тънко чувство за хумор и в същото време дълбочина на постовете...

Фейсбук изобилства с бисери. Последният, който видях много ми хареса - нормално ли е детето да го приемат на същото място и на второ класиране.

Могат, когато се попълват документите за участие се попълва и бала. Ние участвахме миналта година на 5то класиране за една бройка и моят опит е, че няма време за такива игри (освен ако нямате близък в канцеларията на съответното училище).

При нас протече така: имаше 1 обявено място в желаното училище. Моето дете беше с най-висок бал в училището по второ желание и решихме да пробваме. Срока беше до 12ч. приемат молби, до 16ч. обявяват резултатите. Изтеглихме сутринта свидетелството от първото училище, отидохме в желаното и пуснахме молбата. Попитахме дали има дете с по-висок бал, с голяма неухота ни отговориха, че за момента няма. В 14ч. ни звъннаха , за да ни кажат , че дете с 1,5 т. над нашия бал печели мястото. Само да спомена, че на 2ро класиране само 0,5 не стигнаха . Така че няма гаранция за нищо.

Отидох още същия следобед до първото училище с надежда, че ако не са обявили мястото можем направо да върнем документите и все едно, че нищо не е било , но ми отговориха че са длъжни да го обявят, защото всичко се обявява и в МОН.

На другия ден обявиха нашето място, подадохме и отново си го заехме, вече уверени, че явно това си е нашето място .

Вашата история е абсолютно същата като тази, радвам се, че всичко е приключило щастливо:

Д’Артанян продължаваше да се мръщи.

— Неприятно ми е — продължи Атос, — че вие, както изглежда, държите много на тия животни, защото аз не съм довършил разказа си.

— Какво още сте направили?

— След като изгубих коня си с девет срещу десет — виждате ли какъв зар! — хрумна ми да играя срещу вашия.

— Да, но се надявам, че сте се задоволили само с хрумването си.

— Не, изпълних го още в същия миг.

— Ах, виж ти! — възкликна разтревожен д’Артанян.

— Играх и изгубих.

— Моят кон ли?

— Вашият кон. Седем срещу осем; за една точка… вие знаете пословицата.

— Атос, вие не сте с ума си, кълна се!

— Драги мой, вчера, когато ви разказвах глупавите си истории, трябваше да ми кажете това, а не тая сутрин. Изгубих го с всичките му принадлежности.

— Но това е ужасно!

— Почакайте, то не е всичко. Щях да бъда превъзходен играч, ако не се увличах, но аз се увличам, също както при пиенето. И се увлякох…

— Но какво друго можехте да проиграете? Вие не сте имали вече нищо.

— Имах, имах, приятелю; оставаше диамантът, който блести на пръста ви. — Забелязах го вчера.

— Диамантът ли? — извика д’Артанян, като посегна бързо към пръстена.

— Аз съм познавач, тъй като лично аз съм имал няколко такива пръстена и го оцених за хиляда пистола.

— Надявам се — каза сериозно д’Артанян, примрял от страх, — че не сте споменали нито дума за моя диамант?

— Напротив, скъпи приятелю. Вие разбирате, че тоя диамант оставаше единствената ми надежда; с него можех да си върна седлата, конете и на това отгоре да спечеля пари за път.

— Атос, карате ме да треперя! — извика д’Артанян.

— Казах за вашия диамант на своя партньор, който също го бил забелязал. Дявол да го вземе, драги мой! Та вие носите на пръста си небесна звезда и искате да не се забелязва! Невъзможно.

— Довършете, драги мой, довършете — рече д’Артанян. — Кълна ви се, че ще ме уморите с вашето хладнокръвие!

— И ние разделихме диаманта на десет части, по сто пистола едната.

— Ах, вие се шегувате и искате да ме изпитате — провикна се д’Артанян, когото гневът улавяше вече за косите, както Минерва улавя Ахил в Илиадата.

— Не, не се шегувам, дявол да го вземе! Много бих искал да видя как щяхте да постъпите вие! От петнадесет дни не бях виждал човешко лице и се бях превърнал в говедо, като разговарях с бутилките.

— Но това не е причина да залагате моя диамант! — възрази д’Артанян, като си стискаше трескаво ръката.

— Чуйте впрочем края. Десет части от по сто пистола, едната с десет удара без право на реванш. С тринадесет удара изгубих всичко, с тринадесет удара! Числото тринадесет всякога е било съдбоносно за мене. На тринадесети юли аз…

— Дявол да го вземе! — ревна д’Артанян и стана от масата, тъй като тази история го караше да забрави вчерашната.

— Търпение — пресече го Атос, — аз имах план. Англичанинът беше чудак, видях го сутринта да разговаря с Гримо и Гримо ме беше предупредил, че му предлага да постъпи при него на служба. Заложих Гримо, мълчаливия Гримо, разделен на десет части.

— Ей, че залог! — извика д’Артанян, като избухна неволно в смях.

— Самият Гримо, разбирате ли! И с десетте части на Гримо, който, общо взето, не струва и пара, си върнах диаманта. Кажете сега, че упоритостта не е добродетел.

— Вярно, много смешно! — извика д’Артанян, като продължаваше да се превива от смях.

— Разбирате, нали, щом видях, че ми върви, веднага пак заложих диаманта.

— Ах, дявол да го вземе! — възкликна д’Артанян, като отново се намръщи.

— Върнах вашето седло, после вашия кон, после моето седло, после моя кон, после пак го загубих. Накъсо казано, върнах си вашето седло, после моето. Това е положението. Прекрасен удар, и на него спрях.

Д’Артанян си отдъхна, сякаш бяха снели цяла кръчма от гърдите му.

— Значи диамантът ми остава? — запита той плахо.

— Непокътнат, драги приятелю. Освен това имаме и седлата на вашия Буцефал и на моя.

П.п. Абсолютно съм сигурен, че е техническа грешка и не сте забелязали, пише се "неохота", оправете го, за да не грози хубавият Ви пост😄