Фентъзи и фантастика - 25

  • 25 963
  • 755
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 11 784
Да, вярно че е така и са много хубави и нашите корици, но тази конкретно повече ми допадна спрямо тази на английското издание, не се доуточних 😊. Вярвам че и тук ще бъде издадена с красива корица, заслужава го. “Летописите”, доколкото успях до момента да прочета, определено ми харесват.

# 616
  • Мнения: 120
Очакваме и „Танцуваща по ръба“ (която трябва да се прочете след „Сияйни слова“, втората книга от „Летописите“) този месец, и „Wind and Truth“ тази пролет и новелите от „Към небето“ тази година, както пише и на сайта на автора:


А корицата на „Танцуваща по ръба“ можете да видите на профила на Ясен Стоилов в ArtStation: https://www.artstation.com/artwork/AZvkBe

# 617
  • Мнения: 11 784
Красота!
“Летописите” да разбирам е добре да четем така :1 книга, следвана от “Спиращият войната”, 2 книга, следвана от предстоящата по-горе, а след това кн. 3; след нея има ли други, които да имам предвид да вмъкна преди кн.4 и очакваната сравнително скоро в превод кн.5?

# 618
  • Мнения: 120
Красота!
“Летописите” да разбирам е добре да четем така :1 книга, следвана от “Спиращият войната”, 2 книга, следвана от предстоящата по-горе, а след това кн. 3; след нея има ли други, които да имам предвид да вмъкна преди кн.4 и очакваната сравнително скоро в превод кн.5?

След третата книга трябва да се прочете новелата „Отломък от зората“: https://artline-store.net/otlom-k-ot-zorata.html

Отделно авторът казва, че можете да прочетете „Озарения“ преди петата книга, но според мен не е задължително да го правите, тъй като действието на „Озарения“ се развива много напред в бъдещето, но така или иначе, без значение коя книга ще прочетете първо, сюжетът на едната книга разкрива част от другата.

# 619
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 27 706
Отново да предложа да направим тема само за Космера и там да заковем препоръките ви как да четем/препрочитаме книгите, за да имаме по-пълна картина на този свят Simple Smile Моля Simple Smile

# 620
  • Мнения: 11 784
Сандерсън е създал цяла вселена, но тези дни от Космера ме отклоняват “Недовършени предания”. Откривам детайли и още по-сложен като замисъл и философия на идеите света на Професора, включително тяхната еволюция и/или трансформация. Например научих още нещо за елесара (в случая като предмет, а не друго име на известен герой). Интересно какво ли е сътворило въображението на Нарви в неговата едноименна книга, има ли някой тук, който да сподели малко пък за нея?

# 621
  • Мнения: 11 784
Извинявам се, че ще е нов пост след мой такъв, но не мога вече да редактирам горния, обаче намерих нещо интересно за феновете на Толкин:
https://en.m.wikipedia.org/wiki/The_Letters_of_J._R._R._Tolkien

Това не са онези писма до/от Дядо Коледа, а сборник писма под редакцията на биографа му, в четири раздела, 354 писма, написани между м. октомври 1914 г. и м. август 1973 г.
Четвърти раздел е този, с който бих се запознала - касае Средната земя. Може да се открие на английски език, мисля след като се изчерпи информацията, която мога да намеря из “Недовършени предания”, да се опитам да потърся и тук отговори на някои мои чуденки, стига да успея да се справя с оригинала, не откривам да са превеждани.

P.s. 1.:На рождения ден на Професора, едно чудесно кратко видео за него са представили уча.се на Фейсбук страницата им.
Скрит текст:
Ако линкът не работи, кажете да се опитам да го копирам пак

https://www.facebook.com/story.php?story_fbid=985925390232540&id=100064452649416

P.s.2 Може да е ставало вече въпрос за това в темата, когато обсъждахме Феанор (но понеже не си спомням вече, ще го добавя сега), хрумна ми, че може да има прилика между него и Саруман в някои аспекти и ето какво представи като общи черти един ИИ:
Скрит текст:
Можем да намерим някои паралели между Саруман и Феанор, въпреки че техните истории и мотивации са различни. Ето някои от основните прилики:

1. **Амбиция и стремеж към знание**: И двамата имат неизчерпаемо желание за знание и власт. Феанор създава Силмарилите, най-великите скъпоценни камъни, които съдържат светлината на Двете Дървета. Саруман търси могъщество чрез Единствения пръстен и тъмните изкуства.

2. **Падение заради гордост**: И двамата стават жертва на своята гордост. Гордостта на Феанор го кара да се противопостави на Валарите и да тръгне на поход за възвръщането на Силмарилите, което води до огромни трагедии. Гордостта на Саруман го отвежда по пътя на предателство и съюзяване със Саурон.

3. **Трагична съдба**: И двамата имат трагични съдби. Феанор умира, опитвайки се да възвърне Силмарилите, а неговите потомци и народ претърпяват множество бедствия. Саруман се превръща от могъщ магьосник в предател, като накрая е убит от своя слуга Грима Червей-език. (Това е текст на ИИ, става дума за Змийски език, както е в превода).

4. **Изолация и отдалечаване от съюзниците**: И двамата герои се изолират и губят доверието на своите съюзници. Феанор се противопоставя на други елфи и дори се бие с тях, докато Саруман се отдалечава от Белия съвет и започва да работи за собствените си цели.

Тези паралели показват как силата и амбицията могат да доведат до падение и трагедия, въпреки че героите започват своите пътища с велики намерения и способности.

Последна редакция: чт, 09 яну 2025, 12:28 от fenyx

# 622
  • София
  • Мнения: 3 604
Феникс, аз съм чела отдавна историята от Нарви, беше качена някъде в нета. Не помня много детайли, но хубавото е, че той не подражава на Толкин. Има си свой стил, доста различен, в същото време не изневерява на духа на толкиновата вселена. Затова го харесвам, неговите неща са единствения фен фикшън по Толкин, който харесвам ❤️
За Феанор и Саурон - аз не бих ги сравнила, за мен са много различни. Феанор е идеалист по отношение Силмарилите, запален от пламъка на делото си. Той става жертва на страстта си да твори. Забравя всичко, за да създаде нещо прекрасно. Неговото вглъбяване в творението стеснява мирогледа му. Оттам насетне границата между творческата страст и обсебването е много тънка.
Саруман е друго. Той има широк поглед - в природата му е. Всъщност докато той флиртува със силата на пръстена и го проучва, за да спре Саурон, преди да е устоял, среща Саурон. Саруман е напомняне за това как едно нехайство може да ти коства всичко: ако не беше пипал Палантира, може би съдбата му щеше да е различна.
❤️

# 623
  • Мнения: 11 784
Мисля, че Саруман (за него конкретно - след като малко повече прочетох се насочих за паралел с Феанор) и без палантира натам се е бил запътил, а влиянието на Саурон чрез него само е ускорило този процес. Изкушен от желанието са покаже превъзходството си (гордост) и от възможността да управлява (власт).
Забелязвам, че темите за гордост и жажда за власт, присъстват още от ранните идеи в Силмарилион - първо Мелкор (което обаче отива повече към абсолютно зло), после Феанор (при него си права, че е преплетено повече с жаждата за знание, да улови магията на двете дървета), Мелкор повлича Саурон и т.н. Да не пропусна и Тевилдо. Легендариума си е направо за препрочитане, с “Недовършени предания” (вероятно и с някои от писмата, до тях не стигнах още) много по-комплексен става погледа върху света на Толкин.
Открих, че новите технологии също могат да съкратят процеса на търсене и да дават добри насоки за четене в конкретни други негови творби. Само за Том Бомбадил ще си остане загадка каква е била идеята зад неговия образ, или поне относно произхода. Нека да има и нещо за развихряне на нашето въображение 😊.
Това наистина си е за обсъждане в една отделна тема, стига някой да се наеме да направи такава и да има достатъчно задълбали (като нас) в историите 😊.

# 624
  • София
  • Мнения: 3 604
Да, Том е извън интригата... Във Властелина имаше много за него. Все пак е част от света, и точно това е хубавото. Някак всеки образ дава пространство и за личното усещане на читателя.
За Саруман - да, той още отначало завижда на Гандалф за третия пръстен, и в силата си е по-склонен да минава граници. Но личното ми усещане за съдбата му е точно в прекършването му чрез палантира...

# 625
  • Мнения: 11 784
Според мен някои идеи за развитието на съдбите на героите са с елемент на неизбежност - гордост, желание за власт, завист, в някои случаи - желание за придобиване на нови знания, опасни такива и неспособност да се спреш навреме, са водещите към промени, но не за добро. Или накратко - злото има или изначален генезис, при някои герои е вродено, неизбежно зло, или е в резултат на неустойчивост спрямо изкушението - което идва по един или друг начин и повод, но все в някакъв момент неизбежно ще се прояви.

Последна редакция: пт, 10 яну 2025, 11:34 от fenyx

# 626
  • Мнения: 808
Като става дума за Феанор, най-вече правя паралел между него и Келебримбор (май му се пада внук?). Който именно заради жаждата си за знание и гордостта си на творец си затваря очите за заблудите на Анатар и се съгласява да изковат пръстените. Въобще и двамата са доста обсебени от достигането на величие в изкуството си.

Иначе мисля, че Толкин доста държи на идеята за свободната воля, така че не съм сигурна доколко можем да гледаме на злото в героите му като вродено и неизбежно - по-скоро е резултат от изборите им.

# 627
  • Мнения: 4 102
Да, Том е извън интригата... Във Властелина имаше много за него. Все пак е част от света, и точно това е хубавото. Някак всеки образ дава пространство и за личното усещане на читателя.
За Саруман - да, той още отначало завижда на Гандалф за третия пръстен, и в силата си е по-склонен да минава граници. Но личното ми усещане за съдбата му е точно в прекършването му чрез палантира...
Бомбадил за мен е образ на спокоен, равнодушен към промените, отшелник. Не е като Фи, който винаги гори.

# 628
  • Мнения: 11 784
Да. Прави сте, всъщност в основата при него, водещото е изборът. Мелкор дори изначално се сетих сега, че не е абсолютно зло, на малко по-късен етап е при него обръщането (малко смесих идеите с изначалното зло при друго автори).

# 629
  • София
  • Мнения: 3 604
Вярно е, че личния избор е в основата при Толкин. Също толкова вярно е, че понякога не е (Фродо също накрая казва "мой е!" за пръстена; ами Децата на Хурин - какъв избор има там!? Взорът им е променен от дракона)
За Том на мен ми е интересно това, че пръстенът не му влияе. Не само като воля, той си го слага на пръст и не става невидим. И има жена, с която много пеят, работят и такива неща... Всъщност жената на Том май е единствения женски персонаж, който ми е оставил чувство на любовни отношения 🙃 Всички други любови на Толкин са толкова невъзможни и сложни!
П. С. Когато Фродо пита кой е Том, жената на Том обяснява, че той е Стопанинът, който е бил на Арда преди злото да дойде. ❤️

Общи условия

Активация на акаунт