Лято, плаж, море, вълни...аз пък искам две черти ! ~бебеправене 607~

С времето разбрах, че подобни теории са колкото полезни, толкова и токсични.

Не пречи да изследваш психиката си за нещо, което подсъзнателно възпира нещата, но вглъбяването в това води до тежки самообвинения понякога (“ето, то от мен си зависи, това е защото не мисля правилно” и т.н.) и се постига ужасяващ ефект.

Във време, в което генералното тревожно разстройство и/или депресията съществуват под някаква форма и до някаква степен в почти всеки човек, който срещам, бих казала че е опасно да се насажда, че причините за незабременяването са задължително психо-соматични и човека трябва да се зарови да търси до девето коляно къде точно нещо се е счупило, та да го поправи.

Ще направя и един малък дисклеймър, че ако се подхожда балансирано и без самообвинения към тези неща (още не съм видяла жена, която да успее обаче) е полезно да се погледне отвъд просто физическото. Понякога наистина нещата се крият в главата, но трябва да се внимава да не се залитне много навътре, защото понякога резултати пак няма и тогава, повярвайте ми, усещането е много неприятно. Защото си разровил всички травми, работил си с десетки специалисти по “души” и в крайна сметка оставаш с едно усещане, че пак не си успял и че причината си ти.
Просто съветът ми е полека и балансирано

Али 🤗❤️☀️
Иначе аз лично съм претъпнала вече и по-скоро бих се изсмяла, ако някой ми каже нещо подобно. 😁 Преди време и аз съм се обвинявала, но с времето осъзнах, че вина нямам. Каквото е писано, това става, а пък аз давам всичко от себе си. ❤️

Това за мен са пълни глупости. Това е малко като една дама в тикток с нейните родови проклятия и на кой да се кръщава детето и много други простотии. Не вярвам в това, особено като се има предвид колко двойки имат деца с идеята да си оправят отношенията или пък деца на насилници и още и още примери. Или другото любимо ми е, че Господ така е решил, че не е трябвало сега да стане, че си загубила бебето, защото не е бил момента. Ми не ми помагаш, никак даже, просто се изнервям на такива твърдения. Не бих гледала или с.ушала подобен подкаст, защото ще се натоварвам само. Вярвам в медицината и доза късмет, може да съм крайна, ама това съм аз.

И как точно функционира тоя психически само саботаж, ако всичко ви е перфектно и на двамата и правите секс в правилните дни? Няма да стане, защото имаш травми от детството ли?

Знам, че има хора, които вярват в тези неща, но аз откачам като чуя такива теории. Хората забременяват и раждат по време на войни, все пак.

Звучи ми като приказките - “Господ те наказва за нещо, затова не се получава”, единствено се създава стрес и се увеличава мъката на хората, които започват и да развиват чувство за вина за неща, които не зависят не просто от тях, а от никого. Няма виновни.

Как пък циганите, прощавайте ромите, дето растат буквално насред сметище, отглеждат ги с макаренковски методи, никой не им обръща внимание на тези деца, не знаят изобщо как стават бебетата и тн не се травмираха достатъчно.

Всеки да си вярва в каквото иска, но безгрешни хора няма и аз определено не съм на мнение, че не съм забременяла заради греховете си. Или не сме имали късмет, или имаме някакъв проблем.

Аз съм малко изгубена, не знам в какво вярвам и колкото повече научавам толкова по-малко знам..всички доктори , с които съм говорила досега само ми казват да се успокоя и наистина в момента се чувствам виновна както каза Sway, макар че никой не цели това, май пак в моята камбанария е проблемът. Те ти казват успокой се, ти се напрягаш още повече, защото не можеш да се успокоиш и си виновен и грешен пак...съжалявам че разводнявам

Ох, това ми е болезнена тема. Радвам се, че споделям мнението на повечето от вас, съгласна съм с всички до момента. Около мен напоследък все се намират някакви хора да ми говорят за родова карма и такъв сорт булшит, включително книги да ми дават по тази тематика, силно вярващи как целия ти живот едва ли не зависи от едно събитие някъде там в миналото случило се на някой си там твой роднина. Има 365 дни в годината, по 80 години средно живот на човек, плюс средно по около 40 човека роднини няколко поколения назад. Айде върви търси на всеки роднина какво се с случило някой си ден от живота му, че да го асоциираш и с това което на теб сега ти се случва. Ами ако са се случили на 10 роднини различни тежки неща, кое е по-по-най влияещо върху твоя живот?! Да не говоря за мен лично каква липса на такт и чувствителност е да разпитваш роднините си имали ли са аборт, убили ли са някой или такъв род простотии. Време е хората да започнат да носят отговорност за собствения си живот, а да не търсят оправдания и виновни в миналото. На всеки човек, някъде назад в поколенията ще се е случило нещо, въпросът е до колко ще позволим това да ни определя и влияе.

И съм много съгласна, че учения и съвети от хора, които не са преживели нещата за които говорят е несериозно да се взимат.

ПП Никой подкаст или платформа не знаят повече от бгмама да знаете, ей.

Всеки има право да вярва в каквото иска и ако го кара да се чувства добре.
Слагам в скрито, за да не обидя някоя дама без да искам:

Те хората правилно казват да се успокоиш, но това не е защото ако се успокоиш магически ще забременееш и стресът ти е единствената пречка, а защото е по-добре за психиката ти. По-лесно е да се каже отколкото да се направи, това вероятно на всички ви е ясно.

Аз все си мисля, че съм се успокоила и всеки месец се надявам и плача, че не е станало. И все пак, дори и така в момента съм по-спокойна отколкото в началото, тогава наистина много тежко го изживях. Не първия месец, но може би след третия неуспех изведнъж ме налегна отчаянието.

petrovak75 благодаря за отговора!

При нас в рода има две жени с моят брой аборти. Мойте са спонтанни. Майка у леля са и с аборт по желание...

Иначе вчера говорих на нероденното ми дете. Че го чакам.
Преди все мислех за абортираните ми деца..

petrovak75, всички тук сме малко изгубени, някои повече, други по-малко. Опитваме се чрез тази тема да се намерим и лека полека да стигнем там закъдето сме тръгнали. Не се чувствай виновна за нищо и прави само нещата, които те карат да се чувстваш уверена и спокойна. Ако това е да пробваш семейни констелации, медитации, йога или друго, нека бъде това, ако е да ходиш на църква или чудотворни места, ами ходи там. Няма универсално решение. Трбва да бъдем с отворено съзнание, но не само към алтернативните решения, но и към медицината, защото колкото и лесно да изглежда, убеждавам се, че реално е много трудно понякога да се октрие истинската причина за стерилитет и затова много хора са идентифицирани с неизянсне такъв. Много често обаче зад този термин се крие просто неоткрит проблем.

Знам, че много от вас споделят мнението, че е по-добре да се разкаже за проблемите, отколкото да се премълчи заради нетактични коментари. Обаче моят личен опит доведе до това, че без аз да искам никой да знае, по стечение на обстоятелствата няколко човека научиха и повярвайте ми само съжалявам оттогава затова. Хората се опитват да помогнат и в този си стремеж говорят глупости, неща за които не разбират и натоварват повече октолкото да помогнат. Затова аз тактично помолих да не се говори на тази тематика повече, защото със сигурност аз знам много повече от тях и те няма с какво да ми помогнат. Съветите винаги са за спокойствие, да не го мислиш, да пробваш в Турция, да пиеш билки, да ходиш на не знам кое чудотворно място и все от този сорт неща, половината от които вече сме ги правили и полза няма. За съжаление, това не е точна наука и това което работи за едни, може да не работи за други. А още по-големият проблем е, че е пълно с жени, които си мислят, че причината да забременеят е една, заблуждавайки всички около тях, а доказателство за това няма и няма как да има, може и да е напълно друга.

моето мнение за тези bullshits е - хората са толкова загубени и имат нужда да хванат сламка, която да ги изтегли, че са способни да вярват в какво ли не! И на мен ми ги разправяха, че след като ММ не е в добри отношения с баща си това ни пречи да забременея.... а колко хора познавам дето не говорят с родителите си пък имат по две-три деца.... хубаво е да можем да отсеем кога прекаляваме с прекаленото търсене на причина

S.G.C, много добре казано!

Наистина сме много различни и приемаме и отработваме всичко по различен начин.

Около нас няколко двойки вече имат 2 дечица и съответно към нас летят въпроси като "Ами вие кога", "Мислили ли сте" и тнт.
Аз лично отговарям, че на този етап не планираме второ дете и не смв сигурни дали бихме планирали и за в бъдеще.
Тези дни се замислих дали не си правя лоша услуга като обяснвам как не искам второ дете. Дето се вика дали Вселената не слуша и дали няма по някакъв странен начин сама да си саботирам опитите.
Нямам сили обаче в момента да споделям и да гледам съжалителни погледи или да приемам съвети. Та засега пред всички подържам тезата, че не обмисляме второ дете, докато тихичко си работим по въпроса. 😆

И ето нагледен пример за самообвиненията, които сме склонни да си удряме по повод духовните неща, Вселената която слуша, кармата и т.н.

Не, Рокет, не си го правиш сама! Не е лоша услуга да пазиш собственото си психично здраве, защото понякога това означава ограничаване на това кой знае и кой не знае супер личните неща. Защото хората говорят за това все едно те питат какво си ял на обяд днес. И е нормално да не искаш никой да бърка в раната. А ако приемем, че Бог или Вселената слушат, то те знаят какво е в сърцето ти. Това, което изричаш е самосъхранение и точка.

Всъщност трябва полож думи спиред Библията.

Аз също не споделям, но наскоро разбрах за няколко сравнително близки двойки, които също са имали проблеми със забременяването и даже са направили доста повече и минали през доста повече трудности от нас. Разказваше се на шега за целия процес (ясно е, че тогава не им е било хич смешно), но специално аз го усетих малко като отдушник и терапия.