Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 259

ПОКАЗВАНЕ НА СЕРИАЛИ ОТ ПЛАТФОРМИ ДО СОЦИАЛНИ МРЕЖИ
Особено с нарастването и популярността на платформите, броят на анализите, написани за телевизионни сериали, се увеличи значително. С отражението на 22-годишната политическа атмосфера, която Турция изостави, и съпътстващата я поляризация на популярната култура, тези дискусии стигнаха и до политическа почва. „Ентусиазмът“, изпитан в „Това е друг“, беше най-важният индикатор за това. Впоследствие „Red Buds“ и „Cranberry Sherbet“ още повече активизираха дискусиите.

Докато темите на примерите, които споменахме, се занимават с разделението в обществото, „Маслиновото дърво“ стои в по-отличителна точка. Той се занимава с раздялата, която се появява чрез „семейната констелация“, която стана популярна особено сред светската и горната средна класа. Тъй като въпросният въпрос е предмет на научен дебат, се консултирахме с коментарите на психолози. Те също така критикуват сериала, че е далеч от научността. Основната причина за това е, че „семейната констелация“ все повече се разпространява в обществото и се разглежда като отправна точка в пътуването на себеразбирането.

Това е Турция... Страната на онези, които превръщат кризата във възможност! Ако даден проблем стане популярен, злоупотребата идва с него. Отново, когато погледнем новините, отразени в обществото, виждаме въпроса „Кой съм аз, защо ги преживявам, какво ми е оставил като наследство произходът ми?“ Виждаме, че задаващите въпроса попадат в капана на измамниците! Тези, които нямат деца, тези с генетични заболявания, тези, които не са срещали семействата си от години... Опитват се да намерят лека в „семейната плеяда“!

ОТ КУЛТОВЕ НЕ МОЖЕ ДА БЯГНЕШ!
Разказаното в сериала обаче не се изчерпва само с тях. Светските хора, които следват мечтите си и се опитват да намерят решение на проблемите си, се срещат с популярните днес секти и се надяват на помощ от техните лидери. Тук има забележителна разлика: Никой не целува ръце или поли!

СЪДБАТА НА КЮРДИТЕ СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ВСИЧКИ ОСВЕН КЮРДИТЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И СЕМЕЙНИЯ СЪСТАВ!
По всичко личи, че сектите ще получат повече място в индустрията на турските сериали. Да оставим дискусиите тук и да се съсредоточим върху съдбата на кюрдите в сериала.

Миналото на всички герои в "Маслиновото дърво" се основава на лоша "съдба", с други думи, "семейно съзвездие". Историята (семейната констелация) на персонажа Ердем в сериала обаче стои пред нас като ос, която обръща гръб на кюрдите.

Ердем играе герой, който е израснал без баща, живял е в бедност и чийто чичо е бил крадец.

Един ден Ердем печели пари и става богат човек! Според това, което се предава на публиката в сериала, убиецът се жени за Лейла, дъщеря на войник, и двамата имат две деца. Нещо обаче се обърква и драмата, с която сме свикнали, започва. Родителите на Лейла искат дъщеря им да бъде „спасена“ от Ердем. Лейла пък твърди, че не е редно да се развежда след две деца и се защитава по този начин.

ДОБРОДЕТЕЛА НЕ Е КЮРД! ПОЗВОЛЕТЕ МИ ДА КАЖА О, БОЖЕ МОЙ!
Не ме разбирайте погрешно, причината за всичко това не е защото Ердем е кюрд... Не Ердем; Наследството, което носи, е виновно! Не ние, а семейната констелация казва това! Както виждате, географията не е съдба, а семейно съзвездие...

Тогава нашият въпрос е: Какво би искал да гледа един кюрд в история, в която той е обект? Нека да разгледаме по-отблизо...

Забележителна е историята на Елени, прабабата на Лейла, веселата героиня от сериала, която мигрира по време на размяната на населението. Елени, баба, живееща в Крит, е убита в морето от турчин, докато се опитва да отиде в Турция с лодка, за да бъде с децата си. Разбира се, болката не може да се сравнява, но защо кюрдите са изкривени, когато виждат историята на Елени като чиста реалност? Има ли приемливи сираци и неприемливи сираци в регистрите на държавата? Що се отнася до кюрдите, фактите попадат ли в "договора за турско присъствие"?

Нека го разгледаме още малко... Възможно е да видим следите на кюрдите в турското кино. "Бандит", "Даваро", "Кибар Фейзо"... В тези филми критиките към властната система и традиционния начин на живот в кюрдските региони са индиректно отразени на екрана. Разбира се, споменатите филми са добри произведения, но отново, разказвачът не е кюрд!

С наближаването на настоящето нещата се променят малко.

Филмът от 2016 г. „Рауф“, режисиран от Сонер Джан и Баръш Кая, пренесе най-кървящата рана от кюрдския въпрос на големия екран с пример за чиста любов. Но познайте какво? Реалистичните сцени във филма и безстрашният начин на разказване на събитията бяха възприети като „пропаганда“, а видяното от кюрдите отново беше счетено за „лошо“. Защото само те могат да пожънат наследството на кюрдите!

МОЖЕ ДА СТЕ ИЗМАМНИК, НО НИКОГА ХУДОЖНИК...
Разбира се, всички тези примери отварят вратата за по-широки дискусии... Нека кажем последната дума въз основа на нашата отправна точка, „Маслиново дърво“: Защо Ердем не може да бъде художник, когато може да бъде измамник в поредицата? Докато Ердем може да е контрабандист на исторически артефакти, защо да не може да бъде адвокат?

Докато Ердем може да рискува смъртта си по пътя на миграцията със семейството си, защо не може да преподава кюрдски на децата си, които са лишени от майчиния си език?

Защо Ердем тайно пее „Лори” на кюрдски на детето си в люлката, когато може да говори на истанбулски турски без акцент и само „по желание”?

„Наследството“, което те смятат за достойно за кюрдската добродетел в „Маслиновото дърво“, е далеч от реалността и трябва да се знае, че има не само измама, затвор и смърт по имиграционните маршрути в „семейното съзвездие“ на един кюрд!

Предварително бяхме се уговорили за разходката. Стигнахме с колите до с.Гьоврен, от където тръгнахме на offroad разходка с джиповете. Стигнахме до местността Вълчи камък- най-високата панорамна площадка на Балканския полустров, от където има възможност да се видят всички върхове на Родопите, някои от Рила и Пирин, дори и части от Родопите в Гърция. Ако искате да прочетете повече
https://patepisanici.com/2022/08/01/родопски-офроуд-до-панорамна-площадк/

След което продължихме разходката и стигнахме до друго място- Мечата поляна, от където се виждаха  от друг ракурс върховете на планините Като стигнахме там от джиповете се носеше ропопска музика и понеже българското знаме се вееше там , ние му друснахме едно хорце

Снимка по време на движение на джипа    


После стигнахме до едно изоставено село високо горе в планината, което до 1989 г е имало около 150 души жители. Тъжна картинка да гледаш изоставените къщи, училището, обора. Там видяхме и стадо диви коне    


След което се отправихме към следващата интересно място от нашата разходка - Чаирските езера
Малко информация от Уикито  
Чаирските езера са група от седем езера в Западните Родопи, разположена на 1400 м надморска височина в защитената живописна местност „Чаирите“ („Чаирски езера“) покрай Чаирска река, на 27 км източно от село Триград. Те са естествени свлачищни езера, запазени от епохата на кватернера. Образувани са благодарение на свлачищни процеси над десния бряг на река Чаирска. Най-известното езеро е Синьото езеро (Синия гьол, Сини вир) заобиколен от стара вековна гора. Падналите в него дървета и островите от сфагнум му придават романтичност и тайнственост, сякаш това е езерото на нимфите и русалките. Едно от езерата е наречено Магическото езеро. Обвито в мъгла и изпарения, заобиколено от дървета с причудливи форми, то изглежда като илюстрация на вълшебна приказка. Според поверието Магическото езеро е било обитавано от самодиви, които омагьосвали овчарите, подмамени от песните и танците им. Други от езерата са наречени Голямото езеро (Големия гьол), Кадирев гьол, Средното езеро и Горното езеро. В непосредствена близост е защитената местност „Пияната гора“. Езерата са изумително красиви, с кристална родопска вода и планинска пъстърва. Обградени са от над 2000 дка безбрежни ливади с красиви цветя напролет, с висока трева през юни, окосени през лятото или меланхолично жълти през есента и изобилстващи от множество тракийски светилища и могили, които свидетелстват, че това е земята на траките. Редица редки растителни видове са запазени на торфените острови в езерата. Недалеч от Чаирските езера има и туристическа база. Името идва от думата „чаир“, което на турски означава ливада.


Около едно от езерата се намира "пияната гора". Наречена е така, защото стволовете на дърветата растат извити, което се дължи на активната тектонична дейност на земните пластове. Водачът ни каза, че поради това езерото може да изчезне в един миг


След което се отправихме обратно към мястото, от където тръгнахме сутринта. Но пътят ни мина през преккрасното Чаирско ждрело. На такава природна красота отдавна не се бях любувала.
Чаирско ждрело
Чаирското ждрело е съкровищница на природни чудеса. В Чаирско ждрело се
крият не по-малко красоти, отколкото известните на всички Триградско и
Буйновско ждрело. Минавайки през Чаирско, човек ще бъде поразен от
огромните скали надвиснали над пътя, тайнствената Чаирска река и най-вече
от Шабаница - вековна иглолистна гора със запазен животински свят. Тук се
намират и някои изключителни природни феномени.
В самото начало е Превалетия камък, представляващ естествена каменна
арка, висока над 10 метра. По нагоре пътят ни отвежда до Чаирски езера,
които са от свлачищен произход. Те се намират сред обширни ливади, от
които се открива прекрасна панорама към цялата планина.
Над ждрелото се извисява връх Бойдалъка, от който се открива прекрасна
гледка към голяма част от Родопите.

Това е Превалетния камък, за който се споменава в текста

Водачът ни каза, че някога на това място е минавала река, която е издълбала арката в камъка.


Прибрахме се изморени (защото през повечето време стояхме прави в джипа по съвет на водача ни) , но пък силно удоволетворени от прекрасното преживяване