вече какви ли не щуротии ми се ще да са признаци
Към 23:00ч за пръв път усетих единични, една идея по-болезнени контракции. Към 01:00ч. контракциите вече си се усещаха отчетливо, но не мога да кажа, че е било болка за умиране, все още не бях сигурна дали раждам. Опитвах се да заспя така или иначе. Към 03:20, след една особено болезнена контракция, се засилих към тоалетната, но напът ми изтекоха водите. Отново - не бях убедена дали са околоплодни води или съм се напишкала. Реших да се поослушам, почнах да събирам посуда в съдомиялната…и ето, още една болезнена контракция и още едно “напишкване”. Направи ми впечатление, че контракциите вече са на равен интервал - около 20 мин. Към 04:30ч. вече бяхме в болницата (“Щерев”). Посрещна ни охраната, който беше изключително съдействащ и приветлив, няма как да не отбележа! Екипът започна да се събира, установи се разкритие 6 см. Докато се усетя, вече бях след клизма и с епидурален катетър. През това време вече беше постигнато почти пълно разкритие. След няколко болезнени напъна момичето вече беше при нас!
Мъжът ми присъства на раждането, радвам се, че имах възможността да споделя този прекрасен момент с него. Оттогава и престоят в болницата ми е доста приятен, винаги има към кого да се обърнеш при нужда, но, разбира се, вече ми се иска да сме си вкъщи с малката!


Препоръчани теми