Последен въпрос, който иска да отговори честно (иначе няма смисъл). На всеки в живота е имало хора, които са показвали, че определено не им мислят доброто (образно казано "мислят"). Колеги, роднини или други, с които живота ви е събрал. Наистина ли ги разбирате толкова много? Нямате и най-малко негативно чувство към тях, дори да не го показвате?
- Публикувана: 27 юли 2024, 12:17 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2024, 07:33 ч.
Трудно разбирам хората
Последен въпрос, който иска да отговори честно (иначе няма смисъл). На всеки в живота е имало хора, които са показвали, че определено не им мислят доброто (образно казано "мислят"). Колеги, роднини или други, с които живота ви е събрал. Наистина ли ги разбирате толкова много? Нямате и най-малко негативно чувство към тях, дори да не го показвате?
Хората въобще не мислят за теб толкова колкото си мислиш - нито добро нито лошо....все им е тая. Тука вече ми звучи на праноидна шизофрения...
Само ще кажа - единични пъти не съм забелязала, че някой се чувствал зле, че имал нужда от елементарна помощ, а аз в момента съм с "ръце в джобовете". Следвал е ураган от обвинения.
Нека приемем, че от хормоните и бременността си станала хиперчувствителна.
И какво? И аз в работата имам колеги, които не харесвам, и колеги които не харесват мен. Идвам, работя си, тръгвам си. Ако трябва да мисля за всеки един и да си записвам в тефтерчето като теб кой на кого колко пъти е помогнал, колко пъти не са помогнали на теб, колко пъти ти си помогнала, пък не са ти сложили статуя в ъгъла до вратата за това - трябва да започна директно с тежките наркотици, че психиката ми няма да го понесе.
Звучиш като "Всички са нещастници, само аз стоя с бялото палто над всички" и като човек, който не спира да мрънка и да се сравнява с другите - и се чуди защо не го харесват. Гледай си твоя живот, и тефтерчето с точките кой на кого какво е дал, и защо на теб не са дали - го изхвърли.
Звучиш като "Всички са нещастници, само аз стоя с бялото палто над всички" и като човек, който не спира да мрънка и да се сравнява с другите - и се чуди защо не го харесват. Гледай си твоя живот, и тефтерчето с точките кой на кого какво е дал, и защо на теб не са дали - го изхвърли.
Всички в коментарите са единодушни,само ти си 'криворазбраната' и 'ощетена'. 
Никой не е длъжен да те харесва,нито да ти дава съвети.
Не е май от бушуващите хормони,ти си си такава по принцип.
На работа не си длъжен да се сприятеляваш,може да си на здравей-здрасти.
Ако ти подливат вода и говорят на шеф/шефове срещу теб тогава да се притесняваш.
Никой не е длъжен да те харесва,нито да ти дава съвети.
Не е май от бушуващите хормони,ти си си такава по принцип.
На работа не си длъжен да се сприятеляваш,може да си на здравей-здрасти.
Ако ти подливат вода и говорят на шеф/шефове срещу теб тогава да се притесняваш.
Последен въпрос, който иска да отговори честно (иначе няма смисъл). На всеки в живота е имало хора, които са показвали, че определено не им мислят доброто (образно казано "мислят"). Колеги, роднини или други, с които живота ви е събрал. Наистина ли ги разбирате толкова много? Нямате и най-малко негативно чувство към тях, дори да не го показвате?
Другата не искала да си разкаже травмиращата история за аборт - значи не ти мисли доброто. Хрумвало ли ти е, че може жената след като вече си има здраво детенце да не иска 24/7 да говори за ужасно преживяване от миналото си с колежка, с която явно не са особено близки? Имаш проблем.
За мен това твое поведение е интригантско. Използваш незначителни ситуации, които могат да значат абсолютно нищо и ги раздуваш в драма, а после в интрига. Бих странила от теб на работа. Мислиш си колко си добра и мила, но само от темата действаш напрягащо.
Ако работя нещо важно и съм заета, също няма да скоча да издирвам тикса, ножици и панделки, за да ти помагам с лични подаръци за странични на офиса хора понеже аз съм там да бачкам и потенциално си гоня сроковете, а всякакви такива странични неща разсейват - ти звучиш като човек, който често очаква лични негови моменти да се споделят с колегите на работа.
И да, ако едвам си седиш на краката в градския транспорт, ще ти отстъпя място, разбира се. Едното е възпитание и емпатия, другото е да даваш на някаква леко изтрещяла колежка да ти се качва на главата и да те занимава постоянно с личните си драми вместо да си вършиш работата.
Само ще кажа - единични пъти не съм забелязала, че някой се чувствал зле, че имал нужда от елементарна помощ, а аз в момента съм с "ръце в джобовете". Следвал е ураган от обвинения.
Обвинения от кого и защо?
Търсиш под вола теле...
И пак ти казвам -
Лили, честно казано, ровиш се в дреболии, неща, които не са важни и съществени. Пък не те харесвали, пък не те съветвали..... Възрастните хора в някой момент се научават да отсяват проблемите. Както казах, не може да си харесвана от всички или ти да харесваш всички. Няма как, не е и нужно.
В крайна сметка, ако толкова искаш съвет за бремеността си, влизаш в интернет и научаваш кво-що. Стига рови в тази тема, точно това е досадно и дразнещо - постоянното мрънкане тип "ама какво не ми е ок, ама защо те така....".
Карай си бремеността, майчинството, гледай си семейството, после може да си намериш работа с колежки, с които да си допадате.
В крайна сметка, ако толкова искаш съвет за бремеността си, влизаш в интернет и научаваш кво-що. Стига рови в тази тема, точно това е досадно и дразнещо - постоянното мрънкане тип "ама какво не ми е ок, ама защо те така....".
Карай си бремеността, майчинството, гледай си семейството, после може да си намериш работа с колежки, с които да си допадате.
