Трудно разбирам хората

  • 17 312
  • 520
  •   1
Отговори
# 405
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 649
Ми разбира се, точно така се отсяват приятелите. Щото ти отказваш не "щото не искам пък", ами би трябвало да имаш някаква твоя по-важна причина. Ако този отсреща не може да го разбере, да пътува много силно нанякъде.

# 406
  • Пловдив
  • Мнения: 27 195
Янтра, всеки озлобен човек някога е бил прекалено добър до степен да се превърне в изтривалка за хората. Авторката и тя с бодри крачки върви по същият път.
И отново - значи аз трябва да захвърля всичко и да скоча да помагам, защото ще стана "лоша приятелка", но аз нямам никакво право да очаквам същото от другите? Я пак?
Нищо не си разбрала. И затова и имаш проблеми. ПЪРВО - не се прекалява, с нищо. Не прекаляваш да си добър и услужлив, и не прекаляваш да прекъснеш връзки с всички познати и приятели. Поставяш граници и си очертаваш приоритети (поне за пред себе си). Не се помага на всеки и винаги.
Е, да де ама като откажеш веднъж помощ и вече не си приятел. Много удобно нали...
Аз нямам проблем с приятелите си, с добрите си познати и просто познатите. Нямам проблем и да отказвам. Мисля, е очевидно, че мога да нарежа някой като краставичка с думи. И все пак имам приятели. Чудно, но факт.

# 407
  • Мнения: 68
Мислех да не пиша, обаче наистина не мога да се сдържа. Аз също имам късна загуба, преди няколко години. Направих изследвания и се установи - тромбофилия.
Преди година и няколко месеца, една от най-близките ми приятелки роди. Тя ми знае цялата история. Както и още няколко от моите фр. Ако ме беше попитала дали да си ги направи, защото се тревожи щях да и кажа да си прецени сама или да си ги пусне. /Финансово не и е проблем./ Никога не ме е питала и аз съответно никога не съм и казвала да си ги прави. Леля и е акушерка и и беше казала да си направи пренатест, защото били много високи рисковете на БХС. Приятелката ми не е спала цяла седмица от тревога. /За справка малко по-висок беше само риска спрямо възрастта./
Естествено всичко беше наред и изкара безпроблемна бременност.Това е прост пример как непоискан съвет влошава нещата.
 /Изключвам, когато го каже лекар./Достатъчно е, че си чула какви са изследванията. Не е нужно да ти се обяснява надълго и нашироко. Късна загуба е едно от нещата, които не пожелавам и на врага си.
/Благодаря на Господ,че сега си гушкам дългоочакваното бебче, което ще прави скоро 1 г./
Карай си бременността и не дълбай в неща, които са толкова черни и гадни. Успех!

# 408
  • Melmak
  • Мнения: 8 953
Даже не мога да си представя да отида при бременна жена и да й обяснявам какво да си изследва, че да не загуби бебето. Струва ми се адски навлизане в личното пространство.

Все пак има женска консултация, следящ лекар и много информация например тук, където цели теми за бременни се пишат подобни съвети, купища информация.

Според мен вече сме достатъчно отговорни в днешно време към здравето си, така че да се информираме и сами за възможни изследвания и да се консултираме с лекарите си.

# 409
  • Мнения: 35 540
Дори, ако самата тя не е казала, че е бременна, не бих повдигнала въпроса. Знам за колежка, че е, но изобщо не коментирам. Ако съобщи тя, тогава.... И то само, за да ѝ честитя. Никакви съвети за нищо. Да не съм медицинско лице...?!?

# 410
  • Мнения: 265
За мен просто въпроснте колежки не смятат авторката за близка, не са и длъжни. В крайна сметка там сте, за да работите а не на раздумка. И аз имам една по-близка колежка, с която си споделяме по-лични теми, но с другите разговорите са ни единствено по работа.

В крайна сметка всяка бременност е индивидуално състояние. Ако имаш въпроси, тревоги и прочие няма по-подходящ човек от лекарят ти, с когото да коментираш тези неща.

# 411
  • Мнения: 1 522
Опитах се да разбера, но не можах, това е.
Близка роднина дори ми подари дребни неща, но е с подобна история и като й споделих за някои мои опасения - каза просто да не се притеснявам и от сорта неща. В същото време приятелка (дори не кой знае колко близка и която няма деца), подходи с разбиране и ми каза да направя всичко необходимо, как тя така би направила на мое място, изобщо - личеше си, че й се иска всичко да е наред с бебето.
Наистина искам да се променя, но в момента, в който се сетя за какво говори поведението на хората и... А всъщност точно когато човек не е длъжен да направи нещо, точно тогава най-много говори за него дадено действие или бездействие. Точно за това беше темата - изводите, които си правя за хората, а не кой какво трябва да прави или не.
Какво да направя, за да не предизвиква вътрешно възмущение у мен всичко това, как да променя начина, по който чувствам?

# 412
  • Мнения: 3 202
Какво да направя, за да не предизвиква вътрешно възмущение у мен всичко това, как да променя начина, по който чувствам?
Защо не пробваш да отидеш на психолог? Явно имаш вътрешни терзания и в такъв случай могат да помогнат.

# 413
  • Мнения: 1 522
Била съм, макар и за друг проблем. Бяха общи приказки. Няма значение. Темата е за това, ако някой може да ми даде някаква друга перспектива, при която няма "терзания". Макар аз да го определям по-скоро като начин на мислене.

# 414
  • Мнения: 21 879
Назад в темата е дадена другата перспектива.

# 415
  • Мнения: 3 202
Била съм, макар и за друг проблем. Бяха общи приказки. Няма значение. Темата е за това, ако някой може да ми даде някаква друга перспектива, при която няма "терзания". Макар аз да го определям по-скоро като начин на мислене.
Ако това те измъчва толкова време, то трябва да потърсиш помощ, защото сама не можеш да си помогнеш. Ако беше начин на мислене, досега да си забравила.

# 416
  • Мнения: 1 522
Не, че ме измъчва. Просто не искам да имам негативни чувства, когато общувам с тези хора. И не, не е решение да избягвам всеки такъв. Те повечето хора са така. Тази роднина специално, преди години беше постнала публично във ФБ (след като се роди детето й), колко много го е искала и че си е заслужавало всичко, през което е минала и че станала половин лекар, или нещо подобно. Аз по него време се борех с хормонални проблеми и ми направи впечатление. Освен това, аз не съм я питала за нейния случай, а разказах за моя. Хората споделят какво знаят, това не е нещо лично, правили са го и непознати.

# 417
  • София
  • Мнения: 18 443
Много често хората, минали от личен опит през редица проблеми, знаят, че най-доброто "лекарство" е спокойствието и често се случват неща по независещи от предприетите мерки причини.
Няма еднакви бременности и съответно няма как еднакви мерки да се вземат при всички. Човек се учи с опита си и тези, препоръчващи всевъзможни мерки обикновено повече вредят от тези, които изглеждат дистанцирани.

# 418
  • Мнения: 3 202
Лили, ако имаш негативни чувства като общуваш с повечето хора, то значи те измъчва. Иди на психолог. Не защото ти има нещо, а просто да отработите техника за справяне с емоциите. Ние няма как да ти помогнем, защото не сме специалисти.
Иначе честно казано нормална е описаната от теб реакция. Жената с проблемната бременност явно има голяма травма от това и сигурно я преживява всеки път. А също може у да е преценила от опита си, че се притесняваш излишно и трябва - както ти го е казала- да се успокоиш. Приятелката без деца няма практическия опит и съответно не може да оцени ситуацията, притеснява се и без да иска притеснява и теб.
Иначе казано жената с опит е видяла, че вдигаш вероятно шум за нищо и се е опитала да ти помогне, като те успокои. Приятелката ти няма този опит и пререагира заедно с теб.
Успокой се, ходи на лекар, почивай си и иди на психолог.

# 419
  • Мнения: 1 522
Опитвам се да разбера, че има голяма травма, но да иска да стане същото с мен - не ми се получава разбирането (а бих искала). Реално ако на нея някой беше казал - и с нея нямаше да стане така, а когато вече е знаела повече - втората бременност е успешна.
Проблемът е самите подбуди за нечие поведение, а не че на мен толкова ми зависи нещо от него. Аз информация си търся по принцип (но това си го знам аз).

Общи условия

Активация на акаунт