ОКТОМВРИЙЧЕ да шава не спира,на мама корема постоянно вибрира :) Тема 7

Аз пък ,когато лежах в болница за задържане (8-ма седмица) при мен имаше жена в седми месец на която и бяха определили спешно секцио доколкото помня ,не знам поради каква причина разбира се не съм разпитвала. Но в деня на операцията доктора я кара няколко пъти да се насили да повръща понеже била яла солети.. и около 5,6 часа преди операцията никаква вода и никаква храна понеже нямало да я хване упойката. Не знам изобщо какво и как се случва,но ми беше супер странно как така никаква(за храна може би и да се приеме)  вода ,тя беше готова да се разплаче че вече и пресъхва устата ..

Ние от един момент нататък казахме на близките и на работа. От там нататък се разбира от уста на уста. Но пък има хора, които не искам да знаят, като клюкарките пред блока или хора, които не смятам, че ще се зарадват. То в един момент няма как да се скрие, но не държа и да се казва.
Дразня се понякога на работа, защото знам, че вече се е разчуло, но има някои хора, на които се обаждам, говорим си нещо и като стане удобен момент казвам, че имам новини, а те ми отговарят Ааа, да, знам. Ми що не кажеш нещо като честито още в самото начало на разговора.

Ако си гладен и жаден те хваща упойката. Отделно след храна и упойка може да се стигне до повръщане. Затова лекарите имат препоръки. Те не са да ни е гадно.

За храните - бях от родителите, които дадоха шоколад на децата си на почти 5 години. Снаксове не съм купувала, зрънчо и разни други пакетирани "храни" също. На детски площадки отказвах категорично настойчивите покани на други родители от рода на "ама нищо няма да му стане". Не, благодаря. Децата ми ще са есента 6-ти клас, обожават плодове и зеленчуци. Ядат шоколад, днес правих сладкиш с плодове и ми се караха, че съм направила малко. Торти и разни други неща хапват по-рядко. Имат джобни от 1-ви клас и въпреки това не купуват от т.нар. боклуци. Просто не са свикнали с вкуса им и не ги харесват.
Така че ето ви децата ми за пример, че можело да възпиташ хранителни навици, но се иска постоянство.

За бременността- в сферата на образованието съм и общувам с всички училища и детски градини в областта. Така че доста хора вече знаят. Чудя се дали да публикувам в социалните мрежи снимка/и от фотосесията. Че и тези, които не знаят да научат 😆

За мен е много полезно споделянето на лични преживявания от раждането, защото заедно с прочетеното по темата, за мен си е опит от първа ръка, който ми дава ценна информация, за да направя собствения си избор. Силното ми предпочитание е за естествено раждане, съответно и болницата, която съм си избрала, го насърчават. Бих избегнала упойка, ако мога, но ако се наложи, бих ползвала т.нар. ходеща епидурална - пак един от критериите ми за избор на болница. Вие ползвали ли сте такава, може ли да споделите нещо?

Би трябвало да е със същия състав като стандартната епидурална, но в по-малко количество, съответно би трябвало да позволи да се запази някакъв контрол над тялото, докато все пак облекчава болката. Понеже един от проблемите с епидуралната е, че не усещаш и не можеш да контролираш напъните, и може да се стигне до доста разкъсвания, тази ми се струва като по-балансиран вариант, ако се наложи.

Иначе и аз имам две приятелки, които много държаха да родят естествено и да кърмят от веднага. Да, обаче бебетата им бяха на друго мнение и на двете се наложи секцио. И двете имаха проблеми с кърменето, които за щастие с много усилия преодоляха и сега почти ексклузивно кърмят. Обаче тези очаквания, с които бяха, и разминаването с действителността, много ги травмира и те все още го възприемат като личен провал. Та искам да кажа, че каквото и да си мислим, може да стане нещо съвсем различно по независещи от нас причини и е хубаво да сме отворени към варианти, за да не се обвиняваме после за независещи от нас неща.

За казването - Суийти, не си сама! Аз по принцип не обичам да разгласявам неща от личния си живот и споделям само на близки хора, в чиито намерения имам доверие. Така беше и за сватбата, така е и за бебето. Не че не се разчува - както казва Дана, хората говорят, но аз със сигурност няма да тръгна да се хваля. Не е от суеверие, просто за мен е много лично, а и знам, че не всеки ще се зарадва на новините ми. Пример е как семейството на вуйчо ми, с които сме в много особени отношения, реагират на такива новини като на поредна точка в измислено състезание, и грам не се зарадваха, да не кажа, че едва отчетоха новините за бебето. Не ми е важно, но определено не желая да споделям енергията си с такива и други случайни хора.

Не дават храна, не само заради повръщането ако се наложи секцио. Упойката хваща.
Който не иска да не чете защо

Да, но едно раждане, особено ако е първо, рядко протича за по-малко от 6 часа. Тоест, според мен, нищо не пречи половин кофичка кисело мляко и малко вода. Докато станат контракциите достатъчно на кратко и докато се стигне до болницата, докато мине прегледа и дори да има индикации за спешна операция, ще минат тези 6 часа. Може и да греша.
Когато веднъж ме приеха за спешна интервенция, главната сестра много се ядоса, че съм казала какво съм яла. Спеше им се и не им се чакаше 2 часа.

Sweety, няма нищо суеверно в това да не му е в работата на всеки твой познат да знае всичко за теб. Това е лична, интимна информация, подобна на проблеми в брака, здравословни проблеми, сексуални проблеми, които не е "нужно" да се споделят, само защото някой познат/бегъл приятел те пита "как си" (както и хубав вид информация, де - повишение, голям бонус, скъп подарък от някого, това са си твои работи). Имам едно бише гадже, с което останахме в добри отношения, имаме доста общи приятели и кръгове, та сме се засичали 5-6 пъти последните 5-6 години откакто сме разделени, даже се е запознал с ММ, че на всичкото отгоре имаха и дискусия по любима и за двамата тема (мани, мани..), та, не смятам за задължение да го информирам какво става в личния ми живот, само защото преди ми е бил най-скъпия човек и сме в добри отношения, взел/и сме това решение, че не е той човекът, с който искам да създам семейство и не съм му длъжна да го оведомявам, дори когато е имало повод да общуваме и ме е питал "как си, как вървят нещата?", въпреки, че бях наясно, че след 3 дни ще се засечем на живо на едно мироприятие и ще ме види и ще разбере, че съм бременна, пак не му казах, когато се засякохме онлайн. Не съм го крила и не съм се опитвала умишлено да скрия, просто личния живот не е достояние за всеки. Аз като цяло не съм и фен на ФБ публикации къде си с кого си какво ядете къде сте били и такъв вид тагвания постоянно, ограничила съм тагванията ми от други хора и като цяло съм предупредила близките, че не ми е особено приятно да качват общи снимки на които и мен ме има в техните ФБ и че искам да ме питат първо. Чат-пат е готино някой момент да се отбележи, после излиза като спомен на този ден, но ежедневното документиране на личния ми живот не ми е нормално... което направо ме ужасява как ще процедирам със снимките на детето ми.... майката на ММ е обсебена от идеята да качва всичко и аз не смятам да ѝ разрешавам да го прави и с моето дете, усещам как се задава скандал и тепърва ще трябва да го мисля...

Имайте предвид, че интернет е пълен със столкъри, за някои от тях дори не подозирате. Имах един колега, който ме харесваше и се беше обсебил от мен, знаеше с кого излизам, беше столкнал семейството му, родителите какво работят, как се казват... хем нищо не може да му направиш, само защото се интересува и се рови по чуждите профили, хем не знаеш до къде ще ескалира този интерес...

Да, аз също го чувствам прекалено лично и някак си "мое", не ми се споделя. Не ми се коментира в кой месец съм, какъв пол ще е и др.
С първото не бях чак така.

Стаси, да, аз лично вода ще си нося и пия пак по малко тайничко, но не апелирам, реално не дават.

Аз не мисля, че сме споделили особено травматични истории за раждане и подкрепям, че майките, на които им е за първи път е добре да са подготвени. Не е целта да се плашим една друга, а да говорим за раждането каквото е. Не говоря за някакви супер травматични сцени и ситуации. Но предстои всяка от нас да сподели за преживяването си, като част ще имат прекрасно изживяване, при други няма да е толкова приятно. Надявам се все пак всички да получим раждането, което си представяме и да гушкаме здрави бебета след (едит - 1-2!!!!) месеца.

Относно споделянето - аз не съм споделяла изрично на който не ми е близък. На приятелки и роднини отдавна съм казала, пък съседи и прочее сами си виждат и питат. Не се крия, но като ме питат (не)познати как съм и как върви, не знам особено какво да отговоря, не ми се говори с всеки за бременността ми. В социалните мрежи не съм активна, но качих в инстаграм няколко сторита и снимки. И просто защото си ги харесвам и така го почувствах, споделям веднъж на 6 месеца само там.

Това за упойката moonlit е много интересно. Ще проуча и аз, но в България не знам дали се предлага. Относно храна и течности преди раждане:

Разликата идва, че мнозинството от медицинския персонал си кара както си знае, без да прилага световните практики и съвременни препоръки.

Нечовешко е да се ражда 20+ часа и да не ти се дава вода да пиеш.

В чужбина хората са над нещата, четат модерните тенденции, има раждане във вода, хипно, с ароматни свещи, музики, медитации, спокойно присъства бащата, не отделят бебето от майката, правят веднага контакт кожа в кожа с майката, след това с бащата, жените и след секцио веднага си хапват нещо вкусно и т.н.
Ние сме с остаряло мислене.
Аз също пия много вода, без храна мога да изкарам, но без вода и 2ч не мога да издържа.

Между другото, в книгата на Олга Дукат пише, че тя също е против лишаването от вода и храна и не го практикува при раждания - ако на някого му е полезно

Добре де, това с усложненията по време на упойка важи само при пълна (дори и лека) упойка. При епидурална упойка няма как да се задавиш, защото имаш контрол над белите дробове и не си с кислородна маска. Вероятността да се стигне до спешна пълна упойка по време на раждане е доста малка, само ако бебето е наистина с опасност за живота и трябва да се действа на минутата. Иначе дори и да се наложи секцио при започнало вагинално раждане, просто дозират епидуралната или слагат спинална.

Аз мисля, че епидуралната упойка е винаги лека и може да се разхождаш. В някои случаи, зависи кога е поставена, даже може да си я дозираш сама след час-два. Казват, че опитът показва, че ако жената я дозира наново, дозата обикновено е по-малка, отколкото ако анестизиолог я дозира. При спиналната вече не си чувстваш краката.

На повечето места в БГ си "вързан" към леглото със системи, тонове, епидуралната не си я дозираш сам и не можеш да се разхождаш. Не знам къде дават да се разхождаш с епидурална.
Иначе да, другите неща важат ако се наложи пълна.


Да и аз го четох, права е.

Stasy, това за 6те часа някаква официална статистика ли е?

Sweety, благодаря, че повдигна темата за храната и водата по време на раждане, благодарение на дискусията, научих, че е решение, което мога да оспорвам, ако се наложи, конкретно по въпроса за пиене на вода.

Moonlit, и на теб благодаря, че сподели за “вуйчо ситуацията”, излиза, че май във всяко семейство го има това състезание 🤦🏼♀ На мен лично ми отнема години вече да се помиря със въпроса “защо, нали сме близки” 🤷🏼♀

Аз вчера или онзи ден, противно на поведението досега, споделих снимката с коремчето и в Инстаграм и от там и във ФБ, толкова ❤👌 май получавам за пръв път 🤭 много приятно се получи.

По мои наблюдения, мисля всички се движим добре 👏🏻👏🏻🥳👌💯🔜😍 Изглежда, вече сме в 7ми месец вече и в общи линии важните “крайпътни камъни” ги преминаваме успешно, много хубаво, все така да сме.
При мен най-постоянното дневно неразположение досега си остава ходенето до “ladies room” 😁🤦🏼♀ Добре, че “my partner in a crime” проявява разбиране и като тръгнем нанякъде сам ме пита на 10-15 мин “имаш ли нужда от 00”.
О, и жаждата винаги е там!