ОКТОМВРИЙЧЕ да шава не спира,на мама корема постоянно вибрира :) Тема 7

Oх, да, с това кърмене. Също ми беше на всяка цена, ЕКСКЛУЗИВНО кърмене. Е, постигнах го, след първия месец, преди това с всяка бутилка АМ, която давах, изпитвах вина, то не бяха помпи (нищо не излизаше с тях), изкуствени зърна, болки - и за какво. Да, после стана лесно и препоръчвам да се кърми, защото може и да е лесно, удобно е и е винаги налично, но няма абсолютно нищо нередно в това да се дават бутилки с адаптирано мляко, изцедена кърма и т.н. Ако разчитаме на едното кърмене да ни създаде връзката с бебето, не са добре нещата. Най-силната връзка изграждат всички грижи, които полагаме ежедневно за тези деца, тревогите покрай тях докато растат, времето, което прекарваме заедно. Кърменето, храненето, са само една минимална част от родителството. Ако бебето ни е нахранено, значи си вършим добре работата.

Толкова от мен, че нещо много съм се засилила тази сутрин

От както станах майка още повече избягвам да изпадам в крайности и да имам крайни мнения. Преди да родя и аз бях с нагласата, че ще кърмя до към годинка, че няма как да “нямаш” кърма, бях изчела един тон статии и книги. Да, ама при мен след 4-5 месец беше супер мъка да кърмя, защото нямах достатъчно кърма. Сега, може и аз да съм била “виновна”, но основното е, че ми дойде много рано и цикъла ми разбъркваше хормоните. Иначе кърменето ми харесваше, много искам да успея да го правя по-дълго. Правих какво ли не, говорих с консултант, много страдах, ама реших че за мен и детето е по-добре да минем на АМ. Много се успокоих след това.

Сега за други неща за убеждавам постоянно, че всяко дете е различно, нищо не е на всяка цена и също гледам да не съдя прекалено много другите за решенията им като родители. Последно изпаднах в емоционална криза, защото детето ми на 5 години отказваше да яде каквато и да е нормална храна освен яйца, плодове и солети. Направо истерично се мятах из вкъщи, голяма комедия съм била за ММ, детето малко се стресира и натъжи. От тогава реших, че няма да се впрягам - правя всичко възможно да осигуря разнообразна полезна храна, ама в крайна сметка няма как да я набутам в устата на 5 годишно дете, не мисля, че е нормално и здравословно. Предоставям опции, а пък няма да умре от глад. Нямам намерение повече да се тръшкам по тая тема, но си е гадно да готвиш и планираш меню според предпочитанията на детето и накрая да ти каже, че не иска да го яде.

Има само няколко неща, които твърдо осъждам (но няма да го натяквам, просто не го одобрявам) - телефоните по всяко време и родителите, които безразборно купуват и угаждат на децата си “за да не им реват”. Или най-голямата грешка - реве 5 или 10 минути и накрая те им викат “ами хайде, разрешавам ти”. Другият път дали няма да реват по-дълго като знаят, че минава номера?

И една история, която ли натисна всички “бутончета”. Преди месец направо се разтреперих от яд, защото станах свидетел на една майка на дете на 1-2 години в парка, която си изхвърли два пъти чипса на детето във водата на едно езерце. Просто го остави на земята “разсеяно” да го духне вятъра. Хора, кофата беше на 3 крачки. Толкова ме ядоса, че отидох и взех от земята втората опаковка преди да влезе във водата и ѝ казах “на това ли си учиш детето, не те ли е срам?! Ей там има кофа” И тя ме гледа и вика “аз как да отида с него до кофата?”. Лесно е - хващаш детето да ръка или го гушкаш, взимаш боклука и му показваш - “ето тук се хвърлят боклуците, искаш ли да го хвърлиш ти в кофата?”. След това казваш “браво” и всеки следващ път повтаряш същото. Моето дете от много малко знае къде отиват боклуците и постоянно изразява възмущение като види боклук на земята. Направо полудях от тази случка, просто не искам да знам, че наистина има такива невъзпитани възрастни хора, които на това учат децата си.

Mommy, много си права.
Носела съм боклуци в мен с часове, докато намеря кошче, забележка съм правила също. Скоро събирах боклуци от поляната до нас..
А детето ще прояде, ще видиш, период е. Моето ядеше точно 2 неща, ревала съм, но отминава.

Много ми е тъжно като гледам ящни деца, които майките хранят с чипсове, постоянно сокове и боклуци. Имам няколко близки деца, покрай мен с проблемни зъби, висока кръвна захар и наднормено тегло. И майките им бутат само сокчета и десертчета, сладоледчета. Много ме е жал, не взимат от дума.

Това, което ще кажа не е критика, а молба. Разбирам, че някои от вас са имали лошо преживяване с раждането. По-добре си го запазете за вас. Тук има много майки за пръв път и не им трябва тази информация.

*Sweety*, кръщелницата ми е такава. Яде само боклуци - чипсове, шоколад, сладолед. И нищо друго. Майка й се оплаква, че не яде нищо. Е как да яде? Преди обяд се тъпче със зрънчо и после не обядва.
Беше ми на гости и й правих мелба, но сложих голямо количество плодове. Не я близна, искаше само сладолед Орео. За закуска правих домашни гофрети, яде повече течен шоколад.
Масово имам ученици - 3, 4 клас с наднормено тегло и ядат само сандвичи и кола. Страшно е по магазините с тия боклуци и съм наясно, че детето рано или късно ще поиска и ще види, но личния пример е много важен. Когато аз не купувам такива неща, то няма от къде да знае какво е.
Мен много ме.дразнят майки по парковете с вино и бира по пейките, а децата им на люлката. Или пък майки с цигари пред децата. Разхождала съм се с бебе и ме беше срам да запаля пред нея. Все си мисля, че можем да не пушим два, три часа в градинката.

Хранителните  (а и всички други) навици се създават в семейството. Аз не вярвам в строгите ограничния, знаем за забранения плод, но ако детето се храни предимно вкъщи с правилната храна, не е проблем ако навън е хапнало чипс, пило сок и т.н. Естествено е различно ако и вкъщи това се купува и се яде свободно.

Stasy, аз смятам, че дори и жените, на които им предстои да стават майки за първи път, имат нужда да са по-добре запознати с това, което могат да очакват по време на раждане - хубаво или лошо. Иначе шокът е голям. Не става само с позитивно мислене, а с опит да се разбере по-добре процеса и какво да очакваме от него. Относно храненето - само в БГ не дават да ядеш и да пиеш по време на раждане, а навсякъде другаде даже го окуражават.

Съгласна съм, Ljoli. Добре е човек да вземе информиран избор, на първо място с доктора си, а също и  да е чел много, да е говорил с близки и приятели, защото всеки съвет и гледна точка не е за пренебрегване. Нека да знаем какво ни очаква, да сме подготвени. Не да стоим в неведение и да не знаем какво да правим.

Аз също не разбирам това с водата и храната, мъчително е. Аз бях закусвала, а вода си пиех тайно до последно. Не ми даваха, но имах 1 шишенце в дамската чанта и така. Устата ми беше пресъхнала и умирах от жега.
Не дават вода и храна, че да не се наложи секцио, затова..

Щом не е уместно за някои от вас, повече няма да разказвам и се извинявам ако съм наплашила някой.
Всъщност и доста неща спестих.

Искам само да дам 1 съвет последно по темата. Ако раждате нормално, напъвайте все едно сте със запек и ходите по голяма нужда. Това е правилният начин за напъване.

За храненето мога роман да напиша. Понякога разрешавам джънк, но да си избере само 1 нещо от магазина. Против строгите ограничения съм също, но за съжаление толкова много родители хранят децата си с боклуци и то постоянно.

Мен ме дразнят и като чоплят слънчоглед по пейките. Въобщее детските площадки не са ми любими. Повече ходехме по паркове, разходки и кафенета с детски кът.

Има всякакви истории относно ражданията. Не знам как може да се вземе информирано решение в този океан от различни такива. Ето при мен как стояха нещата, три естествени раждания без упойка. И трите пъти с голямо нетърпение очаквах деня, както повечето от нас. Имам правило да не мисля лоши сценарии, защото психосоматичното при мен е силно изявено. Контракциите мога да ги сравня като много, много силни менструални болки, като хубавото е, че има почивки между тях. А когато напъните дойдат е онова чувство на стягане на цялото тяло, когато трябва да изхвърлиш нещо от себе си. Интересното е, че веднага след раждането всичко беше нормално без остатъчна болка. И дори споменът за нея много бързо заличен. Това е заради окситоцина, който отделяме. Най-добре си спомням думите, които казах на лекарите като видях децата. “Това е най-голямото чудо, толкова съм щастлива”, беше първия път. “ Колко е красива”, втория и “Прилича на кака си”, третия. Спомням си и малките им муцунки. След това следваха невероятни дни на гушкане, пеене, кърмене и нищо от неприятностите не е останало като спомен.
Това, което аз като опит мога да кажа е, че бях здрава след това, а една жена до мен със секцио доста плачеше (може и тя да си е такава) и ѝ помагах да ѝ дам бебенцето, защото не можеше да става. Но в никакъв случай не искам да кажа, че естественото раждане е по-добрия вариант. Ако ми е ниска плацентата, ако ми излезе херпес или бебчо е не добре застанал ще си родя секцио и ще си мисля за позитивите, които може да ми даде това.
Жената на брат ми има три секциото, наскоро за първи път ми разказа как е било при нея, тя се е възстановила бързо, но се оплаква за болчици, които са ѝ останали, а вече са минали едни 6 години.
Аз колкото съм смела за ражданията, толкова пък ме е страх от скалпела. Има хора, които са обратно. Жените са герои и при двата случая, но те са силни именно заради трепета, които изпитват да гушнат бебчовци.
Каквото и да стане при мен, както и да трябва/мога да родя, нямам търпение за това. Самата бременност също си има своите неудобства, но си остава да повечето най-щастливия период от живота. Да дадеш живот за мен още остава най-голямото чудо.

Подкрепям споделянето, с внимание към чувствителна информация, както досега. Ще е хубаво някой да напише как се споделя скрит текст.

[

Привет, момичета!
Нещо изпуснах новата тема и сега наваксах.

Аз вчера се записах в болницата за раждане. В крайна сметка като бях там не ми хрумнаха никакви по-специални въпроси. Все пак бях на информационната им вечер, там правиха презентация и се питаха въпроси. Бях и на курс за раждане, който сега като се замисля много ми помогна с всякаква информация. Смятам, че и още ми е рано да имам някакви изисквания за раждането, отворена съм за всякакви варианти, като се опитвам да се информирам достатъчно, за да не се ошашкам. Не се знае пипона накъде ще се се завърти, рита ме в пъпа, но може и да не е крайната позиция това. Има толкова условности дали ще мога да родя естествено, че не виждам смисъл да задавам теоритични въпроси сега. В 34-та седмица ще имам среща с лекар и анестезиолог.
Разбирам защо не се дава ядене и пиене в България, но това е нечовешко. Тук даже доста често отпращат, ако не си с голямо разкритие и ти казват да отидеш да хапнеш нещо леко. Което не означава да набухаш някоя мазна пица, разбира се. А пък някои даже си приготвят специални тоници за раждането, с електролити, може би и чай от листа на малина.

Аз също имах херпес на устата. Дори не съм го мислила толкова, за мен е ясно, че е от намалената имунна система по време на бременността. Работа за една седмица и минава. Протеин пия още от началото, като го редувам с колаген.

[spoiler ] текст [/spoiler ] без интервали преди скобата

Stays, ползваш ли функция някаква за скрития текст или трябва да изписваш формулата всеки път? Благодаря

Ако е през телефона е с формулата всеки път, през комп. май имаше преди бутон скрит текст, сега нз дали го има.

Исках да ви попитам, нз как да го формулирам, но криете ли брем. си от разни чужди хора, познати бегли и т.н. Например една позната, бивша колежка ми звънна как си, що си, аз дори не й казах, че съм бременна.
Също 1 майка на приятелче на детето ми ми писа как сте и т.н. и въобще не й казах. Някак си.. казала съм само на най-близките роднини, на няколко приятелки и на работа колегите. Не качвам бременни снимки и т.н.
Чак ми е странно защо го правя, реално не съм суеверна, ама не ми се занимава да говоря въобще на тази тема. Те като ме видят хората с бебето няма и да повярват, просто не знаят, че съм бременна.

Sweety, и аз съм така не от суеверие, а някакво странно нежелание да споделям това със света. Почти всички близки знаят, но аз лично съм споделяла само със семейството, другото е от уста на уста. Не знам кога и дали изобщо ще публикувам нещо, може би, когато поотрасне.

Казвам, и то с голямо удоволствие. Но то вече няма кой да не знае 🤭