Всички ли мъже изневеряват в определен период от живота си?

не. според мен си има причина да го правят (и жените, не само мъжете). познавам мъже и жени,които са кръшнали. едни в последствие се разведоха, при другите било еднократно (или поне така твърдят). за да го направиш, значи нещо ти липсва. имам колега, чужденец, който колегите от HR разкостват на всеки тиймбилдинг.

Компанията в която работя е дъщерна на друга интенационална компания. Като са я отделяли, част от екипа от компанията-майка идва в БГ. И колегата така стига до София с жена и 3 малки деца преди 10 години. Аз съм там от 5. Години съм живяла с убеждението, че човекът е разведен и пътува да си вижда децата често. През тези години обаче, често съм го засичала с една от менджърките на друг екип. В последствие съм останала с впечатление, че са и бизнес партньори в други фирми.

Преди година, на един тиймбилдинг, стана дума за семействата и колегите,които са от началото на фирмата, се изтърваха и дадоха пример с това как не бива да се жонглира със семейството и децата, най-вече. Въпросният господин от 6 години живеел с тази мениджърка без даже да е разведен официално. Сега се развеждал с жена си. Иначе от 6 г. живеел с другата, с която имат поне 2-3 години предистория. Иначе неговото семейство се е върнало обратно в страната, от която идва. Меринджейката се развежда в момента също. И двамата се влачат повече от година по съдилища - той е на път да загуби родителски права, тя също. И двамата смятат, че никой не знае. Само аз не знаех допреди година. Иначе било обществена тайна.

Сега, като се замисля, има логика да са заедно. Тя е във всяка една от фирмите му. Доколкото се изпуснаха колежките, той я води и във сегашната фирма и  я бута по стълбичката нагоре. Иначе нямало как човек без опит и подходящо образование да ръководи екип от 30-на IT специалиста. Лично за мен, за да се опре до такава изневяра - и двамата не са били щастливи или им е липсвало нещо. Мъчно ми е за децата. Те не са виновни, а сега са в центъра на разгорещена война.

Не само мъже... според мен причината е в това, че страните не говорят толкова помежду си и след време, вече свикнали с другия прекалено много, не им се прави едно и също. Трябва да се говори за това, което би дало живот на интимните отношения!

Здрасти.Колкото и  да не ти се вярва има мъже които не изневеряват на жените си.
Аз съм един от тях.
В мойте представи да изневериш на съпругата си е долно и недостойно .

Всички хора на които не може да се разчита в живота за каквото и да било го правят. Наричат се неуверени и безотговорни, но най-вече страхливци и ако това са мъже, значи аз съм жена.
И се досещам за една реална случка свързана с темата: Имах един "приятел", с който бяхме големи дружки на млади години. Та този човек беше женен, с дете, а чакаше и второ. Той изневеряваше на жена си и тя знаеше за това дори, но както се досещате, стандартното - заради децата...
Веднъж с въпросния "голям приятел" се почерпихме и него го изби на селяния, направи един золум. Само, че някой видя и се развика, оказа се, че са братята роми - цяла сурия. Моят "добър приятел" обаче дори не ми каза нищо, просто хукна да бяга и ме остави да се оправям сам. Аз съм бивш лекоатлет, и както и тогава, така и сега мога да го надбягам въпреки, че имаше преднина. Не го направих...
Тогава братята ме достигнаха, но дори не ме докоснаха въпреки, че очаквах да си изям пердаха. Дори те, разбраха що за приятел имам и ме оставиха да си продължа вървейки по пътя като пич, без да бягам.
И тогава разбрах, че такива хора има в изобилие и те са сред нас. Никой мъж няма да изневери, защото ако го направи значи все едно плюе върху себе си. Няма топки да каже на съпругата си - Ще спя с друга и толкоз. Тя да реши ще бъде ли с него или не. Да обаче той е страхлив и го е спек да не остане сам и с право, че коя друга ще го вземе. Измекярски работи...
Много излизат с номера: Хората не са моногамни по природа. Такива да ги питаш: Е хубаво де, тогава защо си във връзка, като вярваш в това? И им гледай тъпите визиономии.
След някой друг пост ще разкажа и друга история, която пък е с жена, ама да не става дълъг поста ще изчакам.

Какво имаш предвид под 'ощетява' - ако харчи пари по любовницата ли? Значи ако не харчи (или не много), тогава бива да си има любовница, така ли?

Или пък имаш предвид да не би да направи едно дете и на нея, та някой ден като се гътне, имането му да се дели не на 2, а на 3?
То ако така се разсъждава, всяко следващо дете, вкл. собствено, ощетява предишните, защото ако е само едно всичко ще е за него, пък като са две ще се дели на две (пари, внимание, наследство и т.н.).
За мен това са глупости.

Ами ако приключи, пък секс не му дадат после? То влюбването може и да не е взаимно. Ако искаш да разбереш взаимно ли е, първо трябва да се срещаш с обекта, да му се обясниш, и много други действия да извършиш, които де факто вече показват, че с предишния партньор си приключил.
За мен е глупаво заради едно влюбване да се разделяш с партньора си. Има влюбчиви хора, постоянно се влюбват - и всеки път да се развеждат ли?
Влюбването си е влюбване - идва и заминава. Да не би да има тука някоя от вас, която се е влюбвала само един път през живота? Че заради туй пък да си зарежеш семейството и децата...

Не е лошо първо да изчакаш потвърждение на интерпретацията си, преди да доразвиеш своите размишления върху нея и накрая да окачествиш всичко като грешно

Е, че любовницата страничен човек ли е? Тя си е почти член на семейството.
Имах предвид разни роднини – явно не четеш редовно този раздел. Постоянно има оплаквания как мъжът пренебрегва или ощетява жена си и децата си, за да помага на майка си, сестра си, брат си или други роднини, дори в случаите, когато те нямат нужда от помощ.
Но предателството към партньора не е само сексуално или материално, има много форми. Например унижаване, обиди, особено пред трети лица, пренебрегване на нуждите... Все неща, които очакваш човека до теб да не прави. Нали сте се събрали, за да се борите заедно с живота, да си помагате, да се подкрепяте... И когато не получаваш помощ и подкрепа от най-близкия си човек, за мен това е предателство и също е вид изневяра.

Нормално. Да изневеряваш значи да имаш съпруга/приятелка и отделно любовница, което пък значи да отделяш време и ресурс и за двете. Да прекарваш време и с двете, да създаваш положителни емоции и с двете, да ходиш насам натам и с двете. Отделно ако имаш деца какво се получава? Вместо енергията и мисълта да са ти насочени към нещо съзидателно - например как да изкараш повече пари,  да научиш нещо ново в професионален план, да обърнеш повече внимание на децата си, да отделиш време за хобито си, да тренираш и спортуваш, ти трябва да сновеш като побъркан насам-натам, да удовлетворяваш различни претенции, да си обект на недоволство от всички страни и за какво? За единия секс, който така или иначе си го получаваш вкъщи от човек, с когото се предполага, че се обичате. Въпроса с морала и уважението към партньора изобщо няма да ги коментирам.

В обобщение: поддържането на отношения/връзка с повече от един партньор е адски уморително, незаслужаващо си усилията и възпрепятстващо правенето на много по-полезни неща и води от своя страна мъжа до затъване в посредственост и липса на развитие.

Ами влюбвай се, изживявай си го тихичко и не прави секс Другото е като работата с двата клона, дето все жените обвиняват, че го правели - ще пусна първия, само като знам, че вторият е сигурен (ама най-добре да си държа и двата докато мога)

Хич не ми е дали повечето мъже изневеряват.  Важно е моят да не изневерява . Такава убавица не е за изпускане , а и всичко си му давам редовно.  Иначе по темата- да, повечето мъже изневеряват, но и повечето жени такива си ги взимат . Пренебрегват всички предупредителни сигнали и се надяват, че е само фаза .

Като си знаят, че са влюбчиви, защо им е да се женят тогава? Женитбата не е задължителна.

Е кого да вземат тогава, след като повечето мъже са такива? Или трябва сами да си кукуват, или да вземат такъв.

Историята на колегата по горе ми напомня за един мой приятел, но в противоположна посока. Колкото принцеси изклати, без да му мигне окото, истински плейбой. Обаче като се хвана с едно момиче, беше и първи, за няколко години и беше верен на 100%. Знам го, защото като се разделиха ми рева на мене, като са му се предлагали мацки докато беше с нея, казваше че вече не стават тия работи. Днес е женен, и макар да не се виждаме често съм сигурен, че не кръшка на жена му, познавам се добре и с нея и просто съм сигурен, че нито би могъл да го скрие, нито тя ще го преглътне.
Така че наистина е до отговорност или безотговорност, който си мисли, че всичко му е позволено и може да лъже без последствия, той си кръшка. И като го хванат после реве като магаре. И тва съм го виждал между другото с един познат, големият пич и ебач като го хвана жена му рева пред всички. Баси падението дето беше

В моето обкръжение има мъж , който изневеряваше на жена си , защото тя не му даваше да правят секс през цялата й бременност,  защото я беше страх за бебчето. Ей такива повърхностни отношение не разбирам . Тази близост, която сексът дава,  е толкова нужна , толкова стопляща  , но когато се намеси и физическа неспособност да се упражняват тези отношения , те остават на заден план . Сексът е важен , но не е единствен .  Трябва и поне малко уважение и емпатия към другия .

Продължение на предходния ми пост.

Когато бях младо ергенче, имах една колежка, с която много се харесвахме, имаше закачки, погледи, намеци и т.н. Но тя си имаше приятел, заради това аз бях пас, един вид солидарен.
Една вечер, случайно я срещам в нощен клуб. Тя с някаква компания, сред които и приятеля й. Разминахме се, усмихна ми се и си продължи на където се беше запътила, след няма и минута се върна при мен, и директно ме хвана за... да кажем джоба, придружено със закачлива усмивка. В този момент разбрах, че имам голям проблем. Директно и казах, че много бих искал да си тръгнем заедно, но не бих го направил заради това, че си има приятел, и че не бих желал тя да го лъже.
За моя изненада тя ми отвърна, няма проблем, аз сега ще отида да му кажа и се връщам. Останах без думи буквално. Но наистина отиде и му каза, след което се върна и ми каза, готово хайде да тръгваме. И разбира се си тръгнахме заедно.
След няколко дни, излязохме на разходка, след това на още една и така, леко по-леко си станахме като истинска двойка. С времето тя много хлътна по мен, спря да се вижда с другото момче, аз също много хлътнах по нея, и как не, беше много красива - руса, светла със сини очи, имаше невероятна фигура, много интелигентна, забавна ...абе мечтаната жена.
Един ден както си говорихме аз и казах, че наистина много я харесвам, но не можем да бъдем заедно защото сме много различни. Аз съм или ерген или сериозно обвързан, за мен няма средно положение. А тя беше някак по-свободно мислеща. Веднъж ми каза, че това няма какво да ме притеснявам. Думите и бяха: Е какво пък, просто ще си имаш по-палава приятелка, която никога няма да те излъже. Тогава направих много труден, грешен избор - спрях да се виждам с нея. Много глупаво решение. Единственото нещо за което съм съжалявал. Все още се сещам за това момиче, колко беше чиста и искрена с мен. Уважаваше ме. Сега като се замисля, тя е много повече мъж от по-голямата част от мъжете които познавам.
Така че, мисълта ми беше, че има всякакви типове хора, но да си честен, искрен и да уважаваш човека до теб са качества, които не всеки притежава. Има истински хора, класни хора, не са свършили те все още са някъде там. Изневерите са за простолюдието, не за класата. И ще завърша с нещо ми беше казал един умен човек "Всеки получава, това което заслужава".