Пубертетът при момичетата над 14 години - как да подготвим децата? - тема 21

Ох, мъчно ми е за Лисичка… Като Мьос мисля.
Бабата и дядото от чия страна са твои родители или на бащата? Говори с тях правят и мечешка услуга. Даването безразборно на големи суми с цел “да не страда че е/са деца на развдени родители” го играхме с нашата баба и с големите деца. Това доведе до големи неприятности със синът на мъжът ми. Научи се че каквато и простотия да свърши не само няма санкции, а напротив. Научи се че с манипулация и с жалване се постига повече отколкото с труд. Научи се да харчи повече от колкото има, за пълни глупости. Бабата плати всички татуси за които той самият много съжалява в момента, бабата купи кола на току ще взело книжка дете, мощна кола. Той я продаде и профука всичко, то пари за които не си се трудил лесно се харчат. И още и още много неща се случиха заради “подкрепата” на бабата.
Сега е голям мъж и му е много трудно да приеме че в живота не се случват нещата както той е свикнал. Добро дете е, умно, но жертва на от една страна желанието на отмъщение на майка си, от друга от чувство на вина от баща си и от трета най- вече на глезенето от баба си.
В пубертета си правеше каквото иска, нямаше страх или уважение към родителите си.
Сега осъзнава какво им е причинил и съжалява, но тогава…
Ако не са единни родителите и няма ясни граници е много сложно.
Само с разговори опитвай, тя е на 15 ако ти и спреш джобните има кой да даде.
Понякога аз като човек, който не е родител на големите деца съм говорила с тях, ей така като приятел. Не да възпитавам или да се карам, а да ги чуя и да съм медиатор между тях и баща им.
Чували са ме, особено с момичето имам доверители отношения и знам неща, които майка и баща и не знаят.
В тази връзка ако имат добри отношения с втория си баща дали той да не поговори с нея, може да го чуе. Понякога на родителите всичко се прави напук може той да има повече успех.

Иначе за косата…. Ами аз на 13 ли 14 ли си изрусих бретона с кислородна вода, един кичур отпред 😅🤣 и коса да кръста отрязах на каре с много по къса една страна … Майка щеше да получи урад. Но тя никога не е говорила с мен, не ме е чувала какво искам, затова сега се старая да не повтарям това.
Малката ми е голяма кипра от малка. Обича грим, прически, дрехи… от сега пита кога може леко балеаж. Казах на 16-17. Кога може гел лак, пак към 16. Сега лятото си слага обикновен. Има безцветна спирала и гел за вежди, коректор и гланц, руж. Лятото си слага по малко. Не мога всичко да забраня. Не се цапа като клоун, слага невидим грим:) Гледа видеа опитва разни неща. Преоблича се по 2 пъти, но без да е неприлична.
Нормални неща, е можеше, надявах се да е по- късно като при кака и на 14-15 но нея я хвана рано пубертета.

Много ми беше мъчно, когато трябваше да се боядисам/ защото вече се виждаха първите сребристи косми/. Не разбирах съученичките си, които още от 6-8 клас сменяха цветовете на косите си по няколко пъти в годината. Не, че ги упреквам, просто не понасям за себе си тая химия по косата. Децата имат здрави, лъскави коси, с редовно боядисване косата се изстощава, аз на това бих наблегнала при разговор с девойката. Отделно, че не зачита забраната от родител. Вкъщи имам 2 тийнове, казала съм след 18 да си правят каквото искат. Преди това, щом са финансово зависими от родителите и отговорността за всяко тяхно действие е наша, ще се съобразяват с нашите правилата.

Жаки,от негова страна.
Аз имам само баща.
Майка ми почина 1998.
Иначе тя баща ми много го слуша.

Като прочетох “пак съм аз” и се сетих, че преди време някой беше казал да си подбираме битките.
Явно при вас е едно след друго изпълненията. Честно да си призная чак такава драма не виждам с косата и особено чак пък съсипването ѝ. По-гадното е лъжата, че отива да се подстригва. Ако го приема лежерно и кажа “Е, голяма работа, но защо ме излъга” може да си помсили, че все така безболезнено ще приемам и за напред такива неща. Ако направя голяма драма, ще излезе, че от едното боядисване правя слон …. Честно казано бих я дръпнала настрани и бих и обяснила, че съм си боядисвала косата черна още в 7 клас, че съм била руса, че съм била червена, че съм била с руси корени и черна дължина, че съм спала цяла нощ с нискокачествена амонячна боя на главата и майка ми нито ме е посъветвала как да го правя правилно, нито е успяла да ме разубеди … от тук ще тръгна за да види, че тя където отива аз от там се връщам. След това ще обърна темата и ще се насоча към доверието. Ще опитам да ми обясни защо точно ме е излъгала и какво си е мислела, че ще постигне като ме излъже. Прекалено забраняваща ли съм? Не я изслушвам и не се съобразявам с желанията ѝ ли? Някакъв звяр ли съм? Винаги съм насърчавала собственото мнение и отстояване на желанията, но лъжата ѝ е лъжа на страхливец. Нечестна лъжа. Ако беше така смела можеше да каже, да го обсъдим. Вероятно можеше да се върне пак с боядисана, но вдигната глава, без страх от лъжата, а с достойнство, че е защитила желание и сме намерили вариант. Сега пак е с боядисана коса, но с нечестно поведение.
Това бих направила и бих оставила нещата така полуказани . Не одобрявам на децата да се вменява вина за това, че ние сме разочаровани. Една малка здравословна доза чувство на вина ще си позволя в този случай. Нека разбере какво причиняват лъжите. И повече няма да ровя, да натяквам и да обсъждам.

Благодаря ви за мненията.
Взех си бележка.

Имам чувството че липсата на моята майка ми пречи аз да бъда такава, както трябва.

Ееее, недей така. В реда на нещата си е правеното на щуротии, прескачането на ограничения...
Боядисах си косата на 15г тайно и после не съм я пипала докато станах на 30г. Пак съм станала човек
Не обръщай толкова внимание на случката.

Лисичка, не! Не се обвинявай и не показай че си неуверена в действията си, това не е ок за детето. На него му е нужен авторитет и правила и граници. Ти си най- добрата майка за твоите деца.
Седни си говори с нея като с голям човек, кажи аз съм ти най- близкия човек, аз ще съм ти опора и подкрепа каквото и да става. Имам  само една молба , не ме лъжеш! Всичко е поправимо, ако знам истината, само така мига да ти помогна и предпазя. Решила си да се боядисаш- защо не ми сподели? Да обсъдим при кого, с каква боя, какъв цвят. Кажи че ти е обидно от лъжата, че това руши доверието по между ви, а то е най- ценното.
Търси път към нея, то всички сме на тоя пангар. Понякога с проба грешка стават нещата.

Благодаря ви

Аз бях тази с битките, пробитото ухо, собственоръчно, на 12, боядисаната коса на 15. И за двете разрешение не съм давала. Точно това не беше голяма драма, защото си познавам детето и ми е ясно, че го прави от любов към експеримента, а не с цел незачитане и конфронтация. За пробитото ухо не вярвах, че ще има кураж да го направи, за косата бях сигурна, че ще я боядиса. Не са чак толкова страшни боите в днешно време. Има качествени шампоани, балсами, подхранваща козметика, сешоари. Каква ще бъде реакцията към дадена ситуация, много зависи от това да прецениш какви са подбудите. Ако е демонстративно неподчинение, бих била по-строга и безкомпромисна, но като ми каза виж на какво се направих, ама хич не се харесвам......И айде отначало, но го докарахме до приличен цвят. Аз не можах да издържа на гледката иначе щях да я оставя да си ходи така. 😂

Това даже не си го помисляй. Точно защото знаеш колко много ти е липсвала правиш всичко за дъщеря си. От тази гледна точка го погледни и помисли дали не си прекалено отстъпчива. Децата имат нужда от авторитети и ясни граници
Баща ти да говори с нея, щом го слуша. Да и каже как се чувстваш от лъжите и

Аз голяма драма в самото боядисване не виждам. Както и другите са казали проблема е доверието. Като чета повечето сме правили експерименти с косата си. А сестра ми на около 15 се прибра с много къса коса боядисана в розово. Бунт беше и още как, но нашите не знаеха как да реагират.
Наистина говорене, даване на мнение, дори сега ако и кажеш ако не се харесва да ходите двете да смени цвета, всичко може. Знам какво е баба да глези, дори и да не са разведени родителите, а колкото да прави на пък на майката, защото не се понасят. Добре че бях страхлива, че можех да ги натворя едни...
Успех Лисичке, дано се разберете!

Как се забравя това съдействие?
Не изпитвате ли гняв затова, че единия родител е абдикирал и си живее живота - финансово и психически, а другия отнася всичко?
Ако финансово съм възприела, че аз детето си го издържам и без баща му, то психически ме хваща яд - защото се намесва само на моменти и мнението му мигновено проваля всичко изговорено от мен.  Естествено, че в по-гадна посока. Уж обсъждаме всичко с него, нямаме драми, но пък имаме различия във възпитаването на тийнейджър.

Супичка, изпитвам гняв и още как, но това не ми помага с нищо и просто продължавам напред. Научила съм се да се справям без него и липсата му не ми тежи. Просто го забравям, наистина. Не би ми хрумнало да му се обадя да поискам нещо. (последните 2 години малко се включва, но преди това 12 почти не беше част от живота ни).
Когато се развеждах и всички повтаряха горката аз, как ще се справям сама с детето и т.н., майка ми един ден ми каза, че й е жал за него. Реших, че е слънчасала, но тя обясни - "Ти си имаш детето, а той остава съвсем сам". Това ми помогна да намаля гнева и да не се чувствам жертва, а победител.

Възможно ли е някой от другите възрастни да отрича авторитета ти на родител пред детето? Напр. "Остави я майка ти, тя нищо не разбира" или "О, сега тя си има бебе и няма да ти обръща внимание". Това може и от приятелите да идва, ако са били в същата ситуация.

И това сме го играли. Бившият така говореше на детето. "Тя майка ти сега ще се ожени, ще има друго дете и теб ще те зареже". И само това да беше. Никаква финансова заинтересованост, никакво съдействие, за нищо. Мижава издръжка, събирана със запор. Не гняв, заслужаваше да го побия на кол на централния площад, за назидание на всички като него
Но гневът не помага. Приемаш, че човекът е такъв, както приемаш, че след пролетта идва лято и ти не можеш да направиш нищо, за да обърнеш сезоните. Приемаш, не се бунтуваш, вървиш напред, гледаш какво зависи от теб. Даваш личен пример - той говори, но детето вижда какво правиш ти. Вижда, че ти осигуряваш финансово, вижда, че ти се грижиш основно. Задушевни разговори, това е. Аз сбърках навремето, че бях много силна и горда и не съм й говорила колко трудно се справям, колко ми е болно, тъжно и т.н. Бях по-дисциплинираща, по-изискваща, по-редки бяха тези моменти на топлота и задушевни разговори. Ако сега можех да върна времето назад, щях да говоря повече. Но в името на това да не скършвам психиката й, да не ругая баща й пред нея, не й казвах всичко. Вече порасна, голяма е, можем да говорим повече, тя самата оцени усилията ми, но на 14-15 беше друго.

Съветите да говори баба или дядо са добри. Навремето прибягвах до помощта на майка ми, тя й говореше...