НАБОР 2005 Юристи, медици, финансисти, инженери - всяко дете своя път към успеха да намери!

Спунк и аз благодаря за темата и за пожеланието .
Щерката почива активно, бяха с класа на море, после с нас малко попътува из европата , в събота пък отиваме всички на планина за една седмица. Няма много време за работа, въпреки, че искаше . За края на август съм планирала море, та общо взето работата - по-нататък, няма да избяга.

Имам аз едни притеснения - наборът страда от мигрена. Най - често има пристъп, когато не спи нормално, т. е ляга късно, става късно... По - добре е да спи малко часове и да стане рано, отколкото да спи до късно. Не може да заспива ако в стаята има светлина или шумове, а съквартирантите му няма как да се съобразяват с това. Проблемът е, че когато заспи в 2 - 3 часа през нощта от умора, не може да стане и спи до обяд и тогава е задължително с мигрена. Стана сложно обяснение, извинете. Мисля си дали да не пише едно писмо до отдел Настаняване, ако има възможност да го настанят сам в стая?

Честита нова тема, късмет на децата! А освен път към успеха, пожелавам да намерят и път към любовта, важно ми се струва в този период от живота им

Zuzi, струва ми се малко вероятно да настанят сам човек в стая в общежитие, дори не знам има ли такава практика, по мое време нямаше. Няма ли възможност все пак за макар и по-скромна квартира, но да е сам.

Едва ли ще го настанят сам в стая. По-скоро ако има познати с право на общежитие, които няма да го ползват, да се опитат да са в една стая и той да им плаща и техните наеми и да си живее сам.

zuzi и аз не мисля че ще е възможно. Единствено за което се сещам е да му се падне съквартирант от Перник,  Дупница, те малко се задържаха в стаите. Имах колеги, които реално си изкараха почти без съквартиранти.
Светкавица Ами тя любовта сега като заминат много сложна става. Моят категорично отказва да ни запознае, случайно ги видях веднъж, снощи му е била на гости, от седмица ни е предупредил да  не го търсим...

По мое време (90те) имаше по една стая на етаж, която беше за един човек, по-малка, с едно легло. Може да ги питате все пак

Благодаря за новата тема!
Постът със старите теми изглежда като графика на активността 😃 "стълбчетата" на 1-ви, 7-ми и 8-ми клас са най-високи.

И аз желая здраве на нас и на "децата" ни! Дано бързо учат, особено от живота, че той много трудни поправителни дава 😃
Ние последните години посвикнахме разделени, но като си спомня на 20+ колко съм се замисляла какво и защо правят родителите ми ..представям си как още по-малко ще се виждаме... Дано като мине еуфорията от порастването има потребност от повече общуване. Всъщност, най-често ако не търсиш родителите на тези години, значи си добре, така че май нищо да не си пожелавам, освен да съумея да се радвам и приемам каквото дойде.
Ние тази година морето го пропускаме (Въртим се тук около две къщи, във всяка куче и продължаваме градинското дело на мама). Синът вече беше за 3-4 дена с приятели (за пръв път е без нас на море)
Бях си в София за 24h в началото на юли, наборът го нямаше точно тогава . Почувствах се като в музей на период от живота ми, който ясно и необратимо приключва. Аз съм сантиментален човек и подобни усещания ме натъжават, но също умея да видя и хвана сламката (понякога и косата 😉), та се опитвам да погледна късо напред и да си представя, че и там ще е хубаво, усмихнато и смислено.
Не тъгувайте за децата, само да са здрави, сега им е най-лесно, интересно и вихрено. Остава само и ние да се захванем с нещо друго, важно за нас.

Ех, Димитрина73 — никой не пише така истински и красиво като теб! За пореден път ни разчувстваш…

Спунк, благодаря ❤️
Радвам се, че тук сме на една вълна❤️
Щерката поетапно свиква с идеята за преместването в София. Юли мина с почивка на морето, сега август пътувания до София, намиране на подходяща работа излиза на дневен ред, и все пак почивка, докато това се случи и започнат занятията.
Аз мисля, все повече се доближавам до третата майка на картинката., почти, почти:)))

И дойде август - месецът, в който и второто ми пиленце ще отлети! След 3 седмици точно Май аз съм първата
Вчера се прибрахме от море и сега вече само организационни въпроси до заминаването. Аз ще ида с нея за седмица. Ще си наемем кола и ще пообиколим.
Иначе девойката поработи малко. Ходи на емнайсет морета и овършаха крайбрежието от Св.Влас до Созопол. Събра слънце за мрачна Холандия.Сега пък всеки ден се излиза да се взема довиждане с приятели .....

Моето пиленце отлетя. Вярно в България е, но в друг град. Днес е първи ден на работа.  Беше на море,  реши да поработи. До октомври има два месеца, после ще реши как да продължи.  Живее на квартира,  дано се разбират със съквартиранта.

Ние с мъжа ми също сме "младоженци". Наборката замина с приятелка да разпуска.
Малкият, да ви разсмея, поиска да го оставим на мира и го заведохме в една къща, която е на роднини, но е празна в момента. В двора има различни плодни дръвчета и понеже той обича ябълки, му казахме да обере достатъчно ябълки, да си ги сложи в хладилника и да си взима. Преди малко го гледахме на камерата - обрал неузрялата круша Едно време се разказваха смешки как градското дете отишло на село и не различило коза от овца, ама моят може да вземе приза по зальоханост.

Но пък децата ни се оправят чудесно по света - сега са млади и морето им е до колене. Пък и носят на умора и неспане, престой на неугледни места, имат чувство за хумор, знаят езици. Ходила съм към норд кап, но с кораб на младини. Бях събрала малко пари, вдигнах се и се изтръсках на една приятелка, която учеше там. Самичка сменях самолети, влакове, автобуси, а английският ми беше толкова зле, че прекачвайки се във франкфурт, питах нещо един служител - той ми отговаря, а аз го моля да говори на английски, а не на немски. Той ми се тросна, че точно на английски ми говорел После с приятелката на кораб - в най-евтината каюта, където се утешавахме с вино, за да не мислим как ще потънем. Пък на връщане що да отскочим и до Швеция... Ей така импровизации. Но спомен за цял живот.

А сега на тези години всичко ми се вижда толкова сложно и толкова страшно, а уж имам много повече опит и знания. Децата можем да ги следим с дж-пи-ес, да оглеждаме с гугъл стриит вю как изглежда улицата, по която те се разхождат, да проследяваме движението на самолета, да им звъннем когато пожелаем и пак ми се вижда тежко.

Имам подобна история с моя младеж. Беше първи клас и решава домашно по математика. Задачата е: На върба имало 11 ябълки, Иван откъснал 5, колко ябълки останали? Младежът веднага вика: 6! Питам го: На върбата растат ли ябълки? - Да. И понеже имаме три върби в двора, викам: Отиди да преброиш колко ябълки ще намериш на върбата. Обу се, отиде, стоя под върбата, оглежда се и накрая се върна. Питам: Колко ябълки откри? - Николко. - И защо според теб? - Ами, не им е сега сезонът.

Яна, не се пререждай. Моето лети другата седмица , тъй че първи откриваме сезона със заминаващите. Направила съм сто списъка със задачи и отмятам, отмятам.Той си има свои списъци, та дано да стигнат двата куфара да съберем багажа.

Питам: Колко ябълки откри? - Николко. - И защо според теб? - Ами, не им е сега сезонът.
[/quote]
Е, браво на детето, находчив отговор.И родител останал без думи😉....