И с лятото е като с любовта -
обичаш, знаейки, че ще си тръгне.
Събираш всички мънички слънца,
и всички макове от всички хълмове.
Разбираш, че е просто неизбежно.
И предусещаш вече листопада.
А тази тиха августова нежност
как би могла въобще да е измамна?
Но после става тихо изведнъж.
И пясъкът поглъща мидите.
А лястовиците сънуват дъжд
в нощта преди да си отидат...
///
Нощта се процежда на капки
по голото рамо на плажа.
Звездите - проблясъци кратки.
Луната - във броня на стража.
Вълните обрамчват пенливо,
дантелено, моето тяло.
Отдадена. Малко свенлива.
От голост и хлад затрептяла.
Нощта и морето ме имат.
Превръщат ме в статуя синя.
Брегът е отчаян художник,
разлистващ морето - картина.
//
Сезонът е такъв...
Във края на август
небето се стапя до нежно зелено
и залезът спуска
оранжеви птици на юг.
Брегът се смалява
и дните му стават солени
от хора и спомени,
дето си тръгват от тук.
Във края на август
дърветата дишат сънливо.
Тревите полягат,
скосени от остри слънца.
А летният вятър
се гмурва в морето при рибите
и после се връща с вълните
към вечния бряг.
Във края на август
Животът си слага часовник.
Във края на август
Септември засява мъгли.
Във края на август
угасват случайни любови
и лумват внезапни
болезнено тихи тъги.
Caribiana
---
Августовски се развихрете, радостите на света си подарете


Старата тема: https://www.bg-mamma.com/?topic=1670460.msg48368044#new