Публикувана: 19 дек. 2025, 05:57 ч.
Последно мнение: 8 ян. 2026, 10:47 ч.

За точността

6 444
215
1

19 дек. 2025, 05:57 ч.

Мнения: 3 912

Колко сте точни, държите ли на точността. До каква степен?

Пример 1

Ваш приятел в момента не може да се включи в яденето на тази купа с череши. (Боядисва нещо, или не се е прибрал още, или спешно го извикват.. абе няма значение. Разговорът е следния:
-Ще почвам да ям череши, колко да ти оставя.
-Ааа, яж яж аз не ги обичам чак толкова много колкото ти.
-Е, как все пак ще ти оставя!
-Остави ми две череши и това е.
-Ма как две череши бе човек.
-Абе стигат ми - аз само да ги опитам как са.

Половин час по-късно като ги вижда:
-Ееее, ти па егати точността! Две череши ти се откъснаха от сърцето!

Пример 2
Обява за тръгване за нещо си.
Събираме се на ъгъла на Била и тръгваме точно в 17:00. Никого няма да чакаме.
Някой пристига там в 17:02 и после мърмори:
--Еееее, вие пък - две минути ли не можахте да изчакате.

Пример 3
Уговаряте се да се видите в 3 следобед в неговата работа. Отиваш точно навреме, а вече се оказва че той забравил и си тръгнал. Казва:
Ееее, не се ядосвай де! Стават такива работи!
Мислиш си - Ако бях на твое място щеше много, много да ме е срам, а не да викам, че стават такива работи.

Пример 4
Когато закъснявате за неслужебна среща (примерно за гости) поради задръстване или каквото и да е, но предварително ви става ясно че няма да успеете, кога се обаждате да предупредите - А) веднага щом разберете, Б) точно в часа в който трябвше да сте пристигнали или В) известно време след това?

# 1 19 дек. 2025, 06:12 ч.

Мнения: 3 957

Примери от 1 до 3 - аз съм онзи, другия. Не ме е срам да закъснея, ама много ще ме е срам да броя череши, да важнича за две минути, да мрънкам на някого, защото забравил.
Пример 4 - не звъня, освен ако изобщо няма да ходя, тогава предупреждавам от рано. Ако ми звъннат, обяснявам, ама обикновено не го правят, няма смисъл. Нямам познати, дето ще им спадне суфлето, ако не съм навреме у тях, така че, без напрежение.
Да се допълня: неприятни са ми хора, които идват 15 мин по-рано. Докато кажа Здравей и чувам Дай да мърдаме нанякъде, че замръзнах/прегрях/ отегчих се, тук съм от 15 минути.

Последна редакция: пт, 19 дек 2025, 07:10 от лейди Рамкин

# 2 19 дек. 2025, 06:34 ч.

Мнения: 2 598

Обикновено пристигам 10 минути по-рано. Ако закъснявам, се обаждам, че ще закъснея. Извинявам, обяснявам какво се е случило по трасето. Закъсняващ чакам поне 15 минути, опитвам да се свържа. С приятелка от 30 години прекратих отношенията ни, защото след опити да се свържа, се беше покрила. Има предистория точно с такива действия- уговорка, неявяване на среща, изчезване за много време, които й бях прощавала до този момент.
За черешите-еми, не чета мисли, питано е.
За забравяне- случва се, но ако е в контекста на обща трудна комуникация, ще си направя преоценка на отношенията.
Вчера чаках цял ден човек, който трябваше ми свърши работа срещу заплащане. Културен човек, нормална комуникация, имаме уговорка- да се обади-йок.

# 3 19 дек. 2025, 06:44 ч.

До морето
Мнения: 7 996

Да си точен е въпрос на уважение и към другите, и към себе си!!!

Винаги гледам да съм по- рано. По- добре да стоя 10 минути и да си цъкам на телефона, докато дойде точният час, отколкото да бързам, да се изнервям, да закъснявам и да се налага някой да ме чака.
Ненавиждам хора, които тенденциозно закъсняват и не виждат проблем в това. Изключително несериозно ми е и не бих разчитала за каквото и да е на тях. На всеки се случва понякога да закъснее, в такива моменти звъня и предупреждавам, не чакам отсрещната страна да почне да ме издирва къде съм и защо се бавя.
Въпрос на приоритети и организация - в обкръжението ми нямам хора, които правят мозъчни трансплантации, нито обезвреждат мини и не разполагат с времето си. Щом аз мога да спазвам уговорките си с някого, значи и той може.

Последна редакция: пт, 19 дек 2025, 22:29 от Boho chic

# 4 19 дек. 2025, 07:02 ч.

Мнения: 17 865

Пример 1. - Аз обичам череши така, че няма да кажа "Остави ми две, стигат ми", а ще кажи "Остави ми малко". Ако друг ми каже "Остави ми две" няма да му оставя буквално две, а поне двайсетина.
Пример 2. - стремя се да съм точна, да не ме чакат. Ако има непредвидени обстоятелства и не гоним самолет - ще звънна предварително, че пътувам, но съм в задръстване, например, и може няколко минути да закъснея. Моля да ме изчакат. Ако аз трябва да чакам и не гоним влак/ самолет - ще изчакам 10-15 минути толеранс. През това време ще позвъня да разбера другият защо се бави и има ли смисъл да го чакам. Точността е хубаво качество, но всичко се случва, затова са 10-15 минути толеранс.
3. Ако ми се случи аз да забравя или да не мога да спазят уговорка ще се извиня. Ако на друг се случи да не си спази уговорката и да ме разкара няма да ми е приятно, разбира се, особено, ако отсреща чуя "Какво толкова, случва се.". Това е знак, че на човека не му пука за мен, за времето ми и за уговорките ни.
4. А) - ценя времето на другите и смятам за коректно да ги уведомя веднага щом разбера , че не мога да спазят уговорката, за да не се надяват и да ме чакат напразно.

# 5 19 дек. 2025, 07:42 ч.

Мнения: 1 949

Всичките тези случаи са прехвърляне на отговорност, което е нормална първична защитна реакция. Все по-рядко ме дразнят такива неща, някак фокуса ми остава в това какво правим или къде отиваме.

# 6 19 дек. 2025, 07:58 ч.

София/Севлиево
Мнения: 12 523

Пример 1-определено ще оставя повече от 2.
Пример 2-ще чакам,ако трябва и 5-10 минути, че и повече,докато не дойде последния(та за първата си среща с ММ закъснях повече от 15 минути,а той седеше и ме чакаше на уговореното място).
Пример 3-мисля че също ще изчакам или ако си тръгна ще се обадя да кажа,че съм свършила по-рано и се прибирам.Отсрещната страна ако иска да дойде у дома.
Пример 4-веднага щом разбера,че закъснявам,ще се обадя.
Като цяло ми трябваха години,за да се науча да не закъснявам,но и днес се случва.За щастие винаги в рамките на 5 минути (за мен е допустимо закъснение от около 15-20 минути).

Последна редакция: пт, 19 дек 2025, 15:47 от Елислава

# 7 19 дек. 2025, 08:28 ч.

Мнения: 24 593

Има лаф - 5 минути толеранс.
За гости - по-рано не е приятно, /домакинята ще притесниш, нека има време да се погледне в огледалото или да довърши , но не повече, може да я изнервиш с половин час закъснение/5 минути след часа е добре, баш точно е за служебни, при пътуване, а за череши - това е равно на остави ми малко. Две не стигат за опитване, и бонбони - също. Оставяш си и за себе си за компания. Пък както стане после.
За закъснение, обаждаш се при възможност.

# 8 19 дек. 2025, 08:35 ч.

София
Мнения: 45 396

Като родител, много добре знам колко да оставя като храна и колко да чакам някого. Толерантна съм, очаквам същото и от другите. Всеки греши, всеки закъснява.

# 9 19 дек. 2025, 08:42 ч.

Мнения: 649

Точен съм и ме дразни когато трябва да чакам неточни хора. За моя радост рядко ми се налага да чакам такива.

# 10 19 дек. 2025, 09:18 ч.

София
Мнения: 19 107

Държа на точността, но не на дребнавостта.
В пример 1 ще оставя повече. От цяла купа няма да изброя точно 2,колкото и да обичам. 15-20 са ок. После може да ги доям, след като той хапне и откаже.
В пример 2 - винаги отивам 5 Мин по-рано и изчаквам 5 Мин след уговорения час, когато изрично не са ми звъннали, че закъсняват.
В пример 3 - тотално прекратявам уговорките с човека. Дори да е тръгнал по спешност, не е оправдание. Уговорка означава потвърждение, а не празни приказки. Щом за него думата не означава нищо, не виждам смисъл да общуваме.
В пример 4 - звъня в момента, в който установя, че няма да стигнат навреме. Никой не е длъжен да ми се върти на пета и да не чака напразно, когато може да свърши нещо, докато стигна.

Дамата аз съм коректна в отношенията с хората и изисквам коректност насреща.

# 11 19 дек. 2025, 09:19 ч.

Пловдив
Мнения: 20 605

Не виждам връзка между пример 1 и останалите.
Пример 1 е повече лицемерие, превземка. Разбирам да ти е казал "десетина" и да те сметне за дребнав, ако преброиш точно десет. Ама да се разсърди, че си му дала, колкото е поискал... това е като очакването, когато пет пъти си отказал от уж учтивост или скромност, да ти предложат шести път, за да приемеш вече.

За другото. Закъснявам. Когато ще почнат без мен (парти, среща на група хора, групова тренировка, лекция...), не предупреждавам, няма да пропадне без мен събитието, няма да се забави. Ако ме чакат специално, предупреждавам. Ако си знаят, че е възможно закъснение (а не че нещо извънредно е станало) и то не е голямо - и там не предупреждавам. Голямо закъснение, ако те чакат специално, не следва да се допуска. Освен ако не стане нещо извънредно. Дали чакам и аз - излишен въпрос, всичко, не само закъсненията, което аз го правя, го допускам и за другите (стига положението да не изисква друго, примерно отношение дете - родител).

Пример 3. Да те е срам и да стават такива работи, не са взаимно изключващи се неща Wink

Стават, факт. Изисква се поне извинение, разбира се, не "какво толкова".

Последна редакция: пт, 19 дек 2025, 09:28 от Магдена

# 12 19 дек. 2025, 09:21 ч.

София
Мнения: 35 889

Пример 1 за мен е издребняване, а не точност. И аз бих оставила повече череши.
Пример 2 също ми изглежда издребняване – бих изчакала малко повече, освен ако не бързам за нещо конкретно.

За пример 3 – бих се подразнила много. Това не е липса на точност, а неуважение.

Пример 4 –бих звъннала да предупредя при първа възможност.

# 13 19 дек. 2025, 09:23 ч.

Пловдив
Мнения: 20 605

А, да - две минути са в рамките на "измервателната" грешка.

На въпроса кога предупреждавам - щом стане ясно със сигурност, че ще има закъснение.

Последна редакция: пт, 19 дек 2025, 09:39 от Магдена

# 14 19 дек. 2025, 09:23 ч.

София
Мнения: 1 637

Точността за мен е много важно нещо.
По пример 1 - щях да оставя не 2 череши, а поне 1/3 или половината от количеството. Сега, зависи и количеството колко е, но за двама ще е около кило и ще гледам е да по равно. Или ще изчакам да се освободи и ще ядем малко по-късно заедно.
По примери за закъснения - чакам между 5 и 15 мин. И си тръгвам. Моето време също е ценно, нямам цял ден да чакам някой да се натутка и да ме вмъкне в множеството си ангажименти. Обидно е някак си.
Ако имам уговорка с някого, то аз я спазвам и съм поне 5 мин по-рано. Това важи и за служебните срещи.
По отношение на тенекиите - мога да приема еднократно, някой да е забравил и т.н. Но ако се повтори - силно ограничавам комуникацията с такива хора. Отново - моето време също е ценно, а и не ми е супер да се размотавам из половината град, за да ми пропадат уговорките. По-добре да си остана вкъщи на топло, с хубава книжка и да си почивам.

За мен закъсняващите хора за неуважителни спрямо останалите. Хубаво, случва се, ако се обади - ще изчакам и така. Обаче си има една категория хора, които смятат, че са най-важни и всички трябва да се съобразяват с тяхното удобство и т.н. Също много мразя, ако имам уговорка с Х да ми цъфне с още двама други, да ни комбинира, защото така му/ѝ е било удобно, особено ако не ме е предупредила преди това. Ако съм последна опция, но предпочитам да съм отсъстваща опция, отколкото нон стоп да се съобразявам с примадони.

Препоръчани теми

Проблеми в семейството

Бихте ли живели с мъж, който ви има за даденост?

Следваща стъпка?

Опитват ли се мъжете да моделират жените си само защото не могат да намерят нещо по-добро?

Причина:

Причина: