Колко сте точни, държите ли на точността. До каква степен?
Пример 1
Ваш приятел в момента не може да се включи в яденето на тази купа с череши. (Боядисва нещо, или не се е прибрал още, или спешно го извикват.. абе няма значение. Разговорът е следния:
-Ще почвам да ям череши, колко да ти оставя.
-Ааа, яж яж аз не ги обичам чак толкова много колкото ти.
-Е, как все пак ще ти оставя!
-Остави ми две череши и това е.
-Ма как две череши бе човек.
-Абе стигат ми - аз само да ги опитам как са.
Половин час по-късно като ги вижда:
-Ееее, ти па егати точността! Две череши ти се откъснаха от сърцето!
Пример 2
Обява за тръгване за нещо си.
Събираме се на ъгъла на Била и тръгваме точно в 17:00. Никого няма да чакаме.
Някой пристига там в 17:02 и после мърмори:
--Еееее, вие пък - две минути ли не можахте да изчакате.
Пример 3
Уговаряте се да се видите в 3 следобед в неговата работа. Отиваш точно навреме, а вече се оказва че той забравил и си тръгнал. Казва:
Ееее, не се ядосвай де! Стават такива работи!
Мислиш си - Ако бях на твое място щеше много, много да ме е срам, а не да викам, че стават такива работи.
Пример 4
Когато закъснявате за неслужебна среща (примерно за гости) поради задръстване или каквото и да е, но предварително ви става ясно че няма да успеете, кога се обаждате да предупредите - А) веднага щом разберете, Б) точно в часа в който трябвше да сте пристигнали или В) известно време след това?
Пример 1
Ваш приятел в момента не може да се включи в яденето на тази купа с череши. (Боядисва нещо, или не се е прибрал още, или спешно го извикват.. абе няма значение. Разговорът е следния:
-Ще почвам да ям череши, колко да ти оставя.
-Ааа, яж яж аз не ги обичам чак толкова много колкото ти.
-Е, как все пак ще ти оставя!
-Остави ми две череши и това е.
-Ма как две череши бе човек.
-Абе стигат ми - аз само да ги опитам как са.
Половин час по-късно като ги вижда:
-Ееее, ти па егати точността! Две череши ти се откъснаха от сърцето!
Пример 2
Обява за тръгване за нещо си.
Събираме се на ъгъла на Била и тръгваме точно в 17:00. Никого няма да чакаме.
Някой пристига там в 17:02 и после мърмори:
--Еееее, вие пък - две минути ли не можахте да изчакате.
Пример 3
Уговаряте се да се видите в 3 следобед в неговата работа. Отиваш точно навреме, а вече се оказва че той забравил и си тръгнал. Казва:
Ееее, не се ядосвай де! Стават такива работи!
Мислиш си - Ако бях на твое място щеше много, много да ме е срам, а не да викам, че стават такива работи.
Пример 4
Когато закъснявате за неслужебна среща (примерно за гости) поради задръстване или каквото и да е, но предварително ви става ясно че няма да успеете, кога се обаждате да предупредите - А) веднага щом разберете, Б) точно в часа в който трябвше да сте пристигнали или В) известно време след това?
1: егоистично е да оставиш само 2 череши дори и да е казал, че изобщо не иска. Бих оставила повече. Ако не ги иска пак аз ще ги изям.
2: 2 минути е нещо, заради което не бих зарязала някой, всеки би могъл да изчака. За мен това и прекалено.
3: тук съм със смесени чувства. Неприятно е, но пък аз съм си отивала вкъщи няколко пъти, а е трябвало след работа директно да отида другаде, но пък никой не ме е чакал. Ааа и по навик веднъж тръгнах да карам детето на танци, а трябваше да го карам на мол. Автоматизъм малко има.
4: много рядко си обаждам по такъв повод. Не ме чака човек на легло, чакат ме на маса. На всички им е ясно, че може да се забавиш. Единствения случай, в който се обаждам е ако знам, че изобщо няма да мога да тръгна на време и говорим за повече от 10 мин. Тогава просто пиша: още не съм тръгнала, ще пристигна около ….
Това са ми приятели, не е час при доктор или адвокат.
Много педантичност усещам.
Сега чета една малка книжка с разкази “Винаги спокойно”, която ми помага да разбира, че цялото това бързане, точност не е много добре.
