За точността

  • 6 449
  • 215
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 237
Колко сте точни, държите ли на точността. До каква степен?

Пример 1

Ваш приятел в момента не може да се включи в яденето на тази купа с череши. (Боядисва нещо, или не се е прибрал още, или спешно го извикват.. абе няма значение. Разговорът е следния:
-Ще почвам да ям череши, колко да ти оставя.
-Ааа, яж яж аз не ги обичам чак толкова много колкото ти.
-Е, как все пак ще ти оставя!
-Остави ми две череши и това е.
-Ма как две череши бе човек.
-Абе стигат ми - аз само да ги опитам как са.

Половин час по-късно като ги вижда:
-Ееее, ти па егати точността! Две череши ти се откъснаха от сърцето!

Пример 2
Обява за тръгване за нещо си.
Събираме се на ъгъла на Била и тръгваме точно в 17:00. Никого няма да чакаме.
Някой пристига там в 17:02 и после мърмори:
--Еееее, вие пък - две минути ли не можахте да изчакате.

Пример 3
Уговаряте се да се видите в 3 следобед в неговата работа. Отиваш точно навреме, а вече се оказва че той забравил и си тръгнал. Казва:
Ееее, не се ядосвай де! Стават такива работи!
Мислиш си - Ако бях на твое място щеше много, много да ме е срам, а не да викам, че стават такива работи.

Пример 4
Когато закъснявате за неслужебна среща (примерно за гости) поради задръстване или каквото и да е, но предварително ви става ясно че няма да успеете, кога се обаждате да предупредите - А) веднага щом разберете, Б) точно в часа в който трябвше да сте пристигнали или В) известно време след това?
Аз съм точен човек в здравословния смисъл, като се старая да не напрягам останалите. В примерите виждам педантичност и малко егоизъм.
1: егоистично е да оставиш само 2 череши дори и да е казал, че изобщо не иска. Бих оставила повече. Ако не ги иска пак аз ще ги изям.
2: 2 минути е нещо, заради което не бих зарязала някой, всеки би могъл да изчака. За мен това и прекалено.
3: тук съм със смесени чувства. Неприятно е, но пък аз съм си отивала вкъщи няколко пъти, а е трябвало след работа директно да отида другаде, но пък никой не ме е чакал. Ааа и по навик веднъж тръгнах да карам детето на танци, а трябваше да го карам на мол. Автоматизъм малко има.
4: много рядко си обаждам по такъв повод. Не ме чака човек на легло, чакат ме на маса. На всички им е ясно, че може да се забавиш. Единствения случай, в който се обаждам е ако знам, че изобщо няма да мога да тръгна на време и говорим за повече от 10 мин. Тогава просто пиша: още не съм тръгнала, ще пристигна около ….
Това са ми приятели, не е час при доктор или адвокат.
Много педантичност усещам.
Сега чета една малка книжка с разкази “Винаги спокойно”, която ми помага да разбира, че цялото това бързане, точност не е много добре.

# 16
  • Пловдив
  • Мнения: 20 609
Въпросът според мен не е вие колко череши ще оставите, а дали има място за забележки като цитираната, ако оставите две, колкото ви е казано.

# 17
  • София
  • Мнения: 35 894
С това съм съгласна. Поведение тип "Казвам ти, дъще, сещай се, снахо" ми е лицемерно.

# 18
  • Мнения: 9 095
Ще оставя шепа череши
Ще чакам до десет минути на улицата.
Ако отида в местоработата и не заваря там човека, първия път ще вляза в положение, втория път много ще се обидя.
Ако закъснявам за гости, ще се обадя веднага щом установя, че няма да спазя часа, ако закъснението ще е над десет минути. Много неприятно е домакините да чакат и да се чудят дали изобщо гостите ще се появят. До десет минути според мен са приемливо закъснение за домашно събиране, за да има време домакинята да мацне малко грим и да мине от вълна приготовления към настроение за празник. Ако имаме среща в ресторанта, цепя секундата.

# 19
  • Мнения: 383
И аз съм винаги точна, винаги подранявам, а ако видя, че закъснявам, пиша веднага и за всяка промяна в местоположението си, уведомявам. За да се знае къде съм точно и всеки да си направи сметката кога ще стигна.
Винаги съм мразила хора, които правят обратното. Наистина има такива, които колкото и да се стараят!, просто не успяват да са точни. Аз не си го обяснявам как е възможно, щом аз мога, можеш и ти. Но уви, не могат наистина и винаги прави лошо впечатление.

# 20
  • Мнения: 53 050
Много различни казуси даваш.

1. За това с черешите наистина "остави там две череши" не предполага абсолютна точност и то се подразбира.

2. Две минути не са закъснение. Това даже ако е небрежен към часовника си може да стане. Много дамски часовници са само с белези за кръглите числа и се настройват малко едно към гьотере. 15 минути чакане може да те ядоса, ама е общоприето. Освен ако не става дума за влак или друго такова, де.

3. Това вече е сериозно прегрешение и наистина изисква много извинения. А ако е редовен номер може и да си ревизираш отношението към човека.

4. Бих се обадила когато видя, че няма да успея и имам идея колко ще закъснея.

# 21
  • Мнения: 572
Примера с черешите - със сигурност бих оставила повече от това което ще изям, независимо за близък или непознат.
За останалото винаги съм точна/подранила и затова винаги си правя предварителна сметка/план. Очаквам точност, мразя и не мога да чакам и това би ми скапало деня и дори отказало да отида там накъдето съм тръгнала.

# 22
  • Мнения: 9 983
1. Ще оставя повече череши, но наистина има хора, чийто мозък функционира така, че биха приели съвсем буквално "остави ми 2 череши".
2. Не си представям такава ситуация. Дори и да се гони влак/самолет уговорката пак трябва да има толеранс от поне няколко минути.
3. Да, случват се такива работи. Зависи колко път си бил за срещата.
4. Зависи къде е срещата, принципно бих се обадила да предупредя, че закъснявам, веднага щом усетя накъде вървят нещата. Има обаче много варианти тук - дали другите ме чакат някъде на открито или в заведение/магазин, дали ще прекараме по-дълго време заедно или се очаква да се видим за минути, дали другия е сам или има компания. Зависи и дали срещата е с точно фиксиран час или в някакъв интервал.

# 23
  • Мнения: 53 050
1. Ще оставя повече череши, но наистина има хора, чийто мозък функционира така, че биха приели съвсем буквално "остави ми 2 череши".

Да, ако е с някоя точна професия и има професионални деформации Wink

Жена звъни на съпруга си - програмист:
– Ало, като се прибираш мини през магазина и купи хляб. Ако има яйца, купи десет.
...И мъжът се прибрал с 10 хляба, без яйца...

# 24
  • Мнения: 7 260
Поздравления за хубавата тема.
1. Естествено е, че няма да оставя 2 череши. Поне 1 шепа череши. Като не иска да ги изяде, ще ги доизям.
2. Не се ядосвам, ако някой закъснее с 15-20 минути. Хахха няма шанс. След 5-та минута веднага звъня да го попитам идва ли или не.
3. Добре. Случва се да забрави.човек за среща. Но така да ми отговори човек, направо го отрязвам. Ако получа извинителен отговор, ще му вляза в положението. Ако втори път пак забрави, всичко приключва.
4. Винаги се обаждам, ако закъснея с повече от 5 минути, когато съм поканена на гости. Много изнервящо някой да те чака и да не седнат на масата без теб.
По принцип аз съм от хората, които колкото и да бързат, винаги ще закъснеят поне с 10-15 минути. Никога не мога да се оправя навреме да тръгна. "Вадя си душата" от бързане и пак закъснявам. Но винаги се обаждам, когато преценя,.че ще закъснея с 15-20 минути.

# 25
  • Мнения: 12 140
Тенденциозното закъсняване и то с много говори за въпросния човек. Имам пресен пример с позната покрай децата. Тя закъснява с повече от 30 мин, единия път стигна до 3 часа... Добре че бяхме компания, разходихме се, хапнахме и като стана време да се прибираме, въпросната дама се появи с детето си с претенции някой да остане с тях... ами сори, ама... Единия път аз нарочно закъснях с 20 мин и тя пак закъсня с още 20... такива майни съм теглила на ум и търпях само заради детето, но в един момент ми преля чашата и почнах да отклонявам всякакви покани за срещи и излизания. Аз също закъснявам понякога, но такова нагло и неуважително отношение не мога да понасям

# 26
  • Мнения: 1 317
Примерите от първия пост са доста различни, и не могат да бъдат поставени под един знаменател.

Пример 1 - ще оставя половината, и ако не се харесат - ще ги доям по-късно. Да се оставят само две череши бих го приела като саркастичен или пасивно-агресивен отговор, а не като точност. Това си е израз - "остави ми едно-две", никой не го мисли наистина.

Пример 2 - разбира се, че трябва да има толеранс, щом е приятелска уговорка. Ако е самолет или влак, закъснелият ще го изпусне и ще си носи последствията, но при приятелска уговорка - 10 минути са ОК, ще се наваксат после.

Пример 3 - случва се човек да забрави уговорка, ако е епизодична проява и не е част от принципно тенденциозно пренебрегване, ще го извиня. Но както някой по-горе спомена, ако има втори път, ще преразгледам отношенията си с този човек

Пример 4 - зависи от уговорката. Ако е групово събитие и нямам лична уговорка с никого, не се обаждам - когато стигна, тогава. Ако обаче имам лична уговорка, или нещо зависи от моето присъствие (сервиране на обяд или вечеря, връчване на подарък и подобни) - звъня в момента, в който разбера, че закъснявам.

Ценя времето си и това на другите, но човек трябва да е гъвкав и да не изключва непредвидени обстоятелства. Вече, ако е въпрос на отношение, а не на характер, е съвсем друг въпрос.

# 27
  • Пловдив
  • Мнения: 20 609
Гледам, че всички без мен отговарят на въпроса колко череши биха оставили, та възможно е само аз да не съм разбрала правилно първия въпрос (ако ще сме точни - там точно формулирано питане няма Wink), но ако се допуска в чужда тема, бих искала да го поставя обратно: какво бихте направили, казали, помислили, ако вие сте на мястото на другия и видите, че са ви оставили точно две череши?

# 28
  • София
  • Мнения: 19 113
Магде, ще ми стане обидно и вече предварително ще деля всичко. Или няма да му оставям и аз. Ще го приема точно като подигравка с тези 2 черешки.

# 29
  • Мнения: 1 731
И аз не намирам примера с черешите за съпоставим с останалите.
Иначе, много държа на точността. Аз съм нервак по природа и винаги подранявам с минимум 10 мин. За някаква зла участ, повечето ми приятели, както и семейни такива са тъкмо обратното на това. Просто дишам дълбоко когато имаме уговорка, защото знам че ще ме изнерви неточността им. Безсилен си да промениш останалите, може само да се опиташ да промениш собственото си отношение към "проблема".
Но от най - ранна възраст уча детето си на точност. Да бъдем винаги навреме - на ясла, на градина, на училище. За мен обратното на това е признак на лошо възпитание, лошо планиране на времето, лоша организация. В дългосрочен план не виждам нищо позитивно от такова поведение. Децата, които закъсняваха в градината, сега го правят и в училище......не го намирам за правилно.

Общи условия

Активация на акаунт