Съпруги на военнослужещи - 33

  • 29 179
  • 740
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 2 560
Желая ви днес да си позволите разкоша да не общувате с неприятни хора! Добро утрооооо и усмихнат ден....!

Времето навън е мрачно, но нека това не ни спира да се усмихваме! Все пак идва зимата и е нормално да вали и да е студено, колкото и да не ни се иска.
Честито, ако има именици днес! Здрави да са!
Фло, честита да ви е Кати, малко със закъснение, но от сърце!
Нещо много бързо взеха да ми минават седмиците - докато мигна сякаш и пак е събота и пак ще се домакинства на пълни обороти. През седмицата съм на половин оборот Laughing.
Мисля да поизчистя и после на пазар. Все пак идва Коледа /колкото и да не харесвам това преекспониране на празника и безумието, което цари по това време/ и ще поогледам из магазините.
Мис Ю, пробихте ли ушите?
Това е от мен, бъдете здрави и пишете!
Хубав ден!

# 181
  • Мнения: 1 006
Здравейте, мили момичета, малки и големи! Колко хубаво сте изразили емоцията, която и аз чувствам към Фло. Тя е пример за всички, които се докоснат до нея.
Фло, и аз искам да съм като теб, позитивна, усмихната и винаги готова за помощ.
Аз бях командировка във Виена. С колеги посетихме двете български училища, разходихме се по празнично украсените улуци, пихме греяно вино на коледните базари. Винаги съм имала желание да посетя коледна Виена. Красиво и студено беше.
Много се впечатлих и от децата в училищата. Българчета, които не знам дали някога ще се върнат в родината, но учат български език, четат и пишат, за да могат да говорят с баба и дядо. Много се вълнувах.
До скоро от мен!

# 182
  • Мнения: 2 544
Среднощно привет от мен,
Току що приключих с кутииките и задачките за коледния адвент календар на дребчето, утре я чака първа задача - да украсим елхата заедно.
На етап сме подбиране на подаръци, какво да пишем в писмАТА! ( де да беше само едно)..  градинския дядо Коледа пристига най-рано, вече пуснахме желанието, сега е ред да го опаковам и занеса 😀
Дафиново листенце, както винаги в началото на уикенда ни зарежда, благодаря ти!
Пробихме ушичките, миналата събота, стана много бързо, не плака, докато ги пробиваха, плака след това.... Последваха множество въпроси вечерта... Как ще се облича сама в градината, без да си закачи ушето и да я заболи? Как ще легне да спи и ще си сложи главата на една страна, щяло да я боли ушето... Премина за около 100 пъти през настроенията - не исках обици/искам, защото съм по-красива така! След няколко дни положението се укроти, седмица по-късно вече не ги споменава дори, освен ако не й се закачи коса за тях и поиска помощ от мен... Тъй, че разбрах, че малко съм закъсняла и може би е трябвало да го направим, докато не разбира толкова и беше по-малка... Но и това мина..

Пожелавам ви лека нощ! ❤️🎄🍀
След малко вече е Декември! 🎁

# 183
  • Мнения: 2 560
Здравей, декември☃️
От днес всички сме в очакване на Рождество Христово🎄🎄. Някои заради вярата. Други заради празника. Трети заради топлината на пълната къща ✨🏡✨🏡✨.
Добро утро, та добър ден!

Вие защо обчаквате Рождество? Simple Smile Тъй като не съм много религиозна, но все пак вярата е важна ще кажа - заради пълната къща и вярата.
Аз преди малко се прибрах, бях на гости с преспиване при дружката и за малко да не успея, че градът ще бъде затворен заради мача Ботев - Локо. Ужас, жандармерия навсякъде.
Още малко ще продължа с есенните снимки, след това ще сменя. Все пак още е есен.
Мис Ю, браво за ентусиазма!
Лунно цвете, чудесно е това, което казваш, но тези деца няма да се върнат тук. Поне езикът да е жив някъде там!
Хубав ден, аз се развихрям!

# 184
  • Мнения: 2 544
Добър ден и от мен вече в Декември!
За мен Коледа е празник и топлина на пълна къща .. за съжаление обаче снощи след доста мислене, докато заспя, установих, че корените ни у нас си отиват един по един, тази Коледа ще е с още един стълб на нашето семейство по-малко, пиша ви и си поплаквам...мъчно ми е за мама, в тези студени дни сега, когато се налага да си стои повече вътре и вкъщи, ще усети най-дълбоко липсата на татко, другаря й, с който бяха едно цяло... Мъчно ми е, много!
Усещам как точно тази топлина от това, че сме всички около масата на Бъдни вечер си отива и някак тези най-близките ми стават все по-малко...
Ох, извинявайте, че така се отпуснах и то с тъга, но знам, че ме разбирате и усещам, че мога да си споделя тук ❤️
А празник го усещам, заради детето, вълнувам се с нея, старая се да й създам това усещане за празник и доброта по Коледа... Надявам се да успея!
Отиваме да украсяваме елхата, днес ще ни е санитарен полуден и подготвяне за новата седмица 🍀🎄🎁

# 185
  • София
  • Мнения: 3 067
Привет и от мен.
Аз съм с много смесени чувства по отношение на коледната суетня. Не ми е заложено от дете кой знае каква магия по тези дни. Ходихме да колим прасета и се започваше светата инквизиция на много работа, студ и хора, които се поскарват като не върви нещо или някой повечко се заседи на масата и губи време за работа. После дойде демокрацията, баба почина, рязко тези "досадни"семейни срещи за работа се размиха във времето. За мен традицията включваше Бъдни вечер и толкоз. И после рано се отделих от къщи и така и нямам в светоусещането нещо, към което да се връщам.
Сега си имаме декемврийска традиция. Започваме днес с някакъв символичен вариант да броим дни - сега съм купила коледен пъзел календар. Идеята да прекарваме време заедно, правим сладки почти всяка седмица, като игра и забавление, на Бъдни вечер ще сме си само ние в къщи и после тръгваме на околосветско пътешествие до Бургас и обратно - Пещера, Асеновград, Пловдив, Бургас, Стара Загора, София.
От години избягвам лудешкото пазаруване, правя много и скромни подаръци, успях да науча хората около мин, че това е жест на внимание и той може да е дори кутия чай, а не ключове за кола.
Сега се ядосвам, че в предстоящата седмица са сложили две родителски срещи (и хич не ме е срам, няма да отида на никоя...). 4, 5 и 6 декември са големи празници в нашата семейна традиция. На 4-ти задължително правя сладка погача и раздавам за здраве, на 5-ти слагаме елхата, на 6-ти късно преди лягане идват подаръците...
Някак си вече ми се иска да украся, но преди сладката погача - не, та си купих една малка коледна звезда и светнах лампичките (нанизани са ми по релсите на плътните пердета, които премахнах завинаги) - стоят целогодишно.
И такива работи при мен. Предстои ми много забързан декември.

# 186
  • Мнения: 2 544
Маги, всичко звучи чудесно и толкова уютно!
Приятно изкарване на целия месец! 🎁🎄❤️

# 187
  • Мнения: 1 006
Здравейте, момичета.
И аз се замислих какво е Коледа за мен!? Някога баба ни събираше, готвеше няколко постни ястия и с това приключваше празника. После чакахме дядо Мраз. Последните години обичам почивните дни и това да се съберем с децата, да замирише на питка вкъщи, да сме заедно. Никога не сме си правили скъпи подаръци, всичко това ме натоварва много. Нашите рождени дни са все зимата, така че имаме много поводи за празнуване.
Мис Ю, замислих се за това, което каза. Моята майка отдавна живее сама, но е силна жена, никога не се оплаква за нищо. Ще се справи майка ти, жените сме силни. А вече ти ще създаваш свои спомени с Кати. Колко мило ми стана като си спомних и аз времето на първите обички на дъщеря ми. Сега тя често губи едната и винаги идва при мен, за да поставя други, мама си е мама.

# 188
  • Мнения: 2 544
Лунно цвете, мисля, че мама също ще се справи, но просто тази зима и тези празници са първите... И затова мисля, че ще й бъде по-така... Ще усеща липсата най-осезаемо, то винаги ще я усеща, няма как, може би просто някак ще свикне за напред ❤️
Ние сме готови с елхата и първата задача от адвента е изпълнена! За награда имаше коледна книга... Напоследък доста четем и много се зарадва дребосъка.
Пожелавам ви приятна вечер, тук днес не спира да вали дъжд, ще понапои тези дни, май и седмицата ще започне така ☺️

# 189
  • Мнения: 1 010
Здравейте, прекрасни! За мен Коледа винаги е била специална,чакали сме я с голямо търпение. Винаги украсяваме елхата на Никулден и я разваляме на Ивановден. Тази година я украсихме малко по-рано,понеже ММ си беше тук.Искам и малко да помрънка понеже,тоста ни тежи. Указа се че Ния е подложена на голям тормоз в училище. Удряна е ежедневно,рови и се в чантата ,обиждана е а тя мълчи и нищо не споделя. Когато разбрах буквално откачих. Сега говоря с нея ,с родителите на децата който го правят но нз......дали ще се получи. Изпитва страх да сподели понеже са я заплашили че ако каже ще я изключат от училище. А тя ми е толкова наивна и добра. А често да си призная кога се оплакваше че я обиждат винаги и казвах да не обръща внимание ,понеже тези деца са не възпитани. Ох помрънках  Ви и на вас,надявам се нещата да се укротят и да събере кураж да се защити.

# 190
  • Пловдив
  • Мнения: 7 266
Радинка, много съжалявам за Нийка. Искрено се надявам, че няма да остави така нещата!  Да я гушнеш от мен!
За мен Коледа е най-вълшебното време от годината Heart Обожавам го, още от времето, когато не трябваше да се споменава, че я отбелязваме.
Всичко това, което символизира - смирение, доброта, съпричастност, сплотеност, любов, сякаш доста се "поизми" последните години и поводът се превърна в абсолютна комерсиализация, но пък от нас зависи, как ще представим нещата на децата ни.
Започнахме с малката да украсяваме, но елхата ще я оставим най-вероятно за следващия уикенд - тогава ще се прибере и Дреб, та ще спазим традицията, те двамата с Госпо'ицата да я украсят. Дотогава ще слагаме лампички и ще мислим кое, къде да закачим Simple Smile
Мис Ю, гушкам те! В момента чета новата книга на Георги Господинов и що рев изревавам... Дори не мога и да си представя какво ти е на теб на душичката!

# 191
  • София
  • Мнения: 3 067
Радинка, много тъжно ми стана за детенцето. Не те познавам, но в кой клас е, при този вариант мислила ли си (ако е възможно) смяна на училище (не само на класа, защото тези деца ще са си по коридорите същите). Никое дете не заслужава да търпи това, не зная не искаме ли твърде много от тях, като им казваме, че ще се справят. В класа на голямата дъщеря имаше момченце, което всички тормозеха. Тя дойде нова в този клас в трети клас и винаги става защитник на слабите. Дълго време отнасяше някои проблеми вместо тормозено дете, тя посягаше на тормозниците (много е бойна и магарето в калта и не стои). Срещнахме се с родителите, моят съвет беше да го преместят, бащата неохотно се съгласи с мен, но ме изслуша. Обясни ми, че детето е добро, ходи на различни занимания и в нито една друга група няма такива неща. Е да, но нашата група на класа не беше читава. Той премести детето. На следващата година и аз преместих дъщерята. Тя в друг клас, той в друго училище. Времето ни срещна след три години след седмокласните епопеи, човекът се чудеше как да ни благодари. Та истината е,.че понякога на нас като родители също не ни достига смелост за такава крачка. Синът преместих в средата на детската градина (защото дойдохме от Пловдив в София), детето разцъфна тук. Изобщо не подозирах колко от затвореният характер е характер и колко от лоши деца и безхаберие на персонала.
И малката е в нов клас (отново заради моята работа), но в тази среда е по-спокойна видимо.
Извинявай, че те залях с непоискани съвети и истории, но поне имаш още гледни точки и храна за размисъл.

Последна редакция: нд, 01 дек 2024, 20:50 от magi_sveta

# 192
  • Мнения: 2 544
Човек забелязва в света само това, което вече носи в себе си.
/Антоан дьо Сент Екзюпери/
Добро утро!!!🩷☕🍀🌾🍂🍁🌞🌈


Радинка, дано се оправят нещата с Нийка, да е спокойна и тя, и ти да си спокойна за средата й... Има ли вариант за местене в друго училище? Какво казват родителите на тези деца? Класната не е ли забелязала до сега или то явно се случва във време, в което да не се разбира от учител...миличката, представям си какво преживява, успех и прегръдки!

# 193
  • София
  • Мнения: 10 060
Привет, прекрасни!
Много сте писали и всяка една от вас ме докосна по своему.
Започвам със споделеното от РАДИНКА. Никое дете не бива да преживява тормоз и насилие, било у дома или в училище. За съжаление процентът на тормозените в училище деца никак не е малък. Обикновено насилника сам е тормозен у дома и той търси къде да си изкара насъбралите се негативни емоции. Почти е правило да си намери и помощник. В персонажа са включени и наблюдателите - деца от класа. Обикновено публиката само гледа, но понякога някое дете се възпротивява, опитва се да помогне на тормозеното дете или отива да извика някой възрастен. Обикновено тези изпълнения стават далеч от погледа на учители и училищен персонал. Жертвата не е избрана случайно - това обикновено са кротки, неконфликтни, безпроблемни деца, които нямат смелостта да се противят. Няма да се спирам на подробностите. Родителите трябва да имат добър контакт с децата си, да ги предразполагат към споделяне, да забелязват появили се травми по ръцете, краката и лицето на детето. Да забелязват скъсани дрехи и повредени раници и учебници. Веднага трябва да се уведоми училищното ръководство и родителите на насилника и помощника му. Да се разговаря с тях, да се потърси специализирана помощ от детски психолог. С тормозеното дете също трябва да работи психолог. В часа на класа класната също трябва да е подготвена и да говори с децата. Случая не бива да се неглижира и да чакате да се размине от самосебе си. Да не задълбавам какви хора биха станали в бъдеще насилниците, ако не се вземат мерки, а така също и тормозеното дете - те отново ще бъдат насилници, а тормозеното дете - безропотна жертва. Като крайна мярка бих предложила смяна на училището. Преди това може да се делегират права на насилниците - напр. да се грижат за опазването на по-малки деца в училището от други насилници. Това обикновено сработва. РАДИНКА, разшуми се и надявам се, че няма така да оставиш този факт. Не ми отива като психолог да давам подобни съвети, но понякога и това върши работа. Когато бях в първи клас, в класа ни имаше един побойник. Биеше децата наред. Това продължи много кратко - организираха се няколко бащи, причакаха го след училище, един от тях го е вдигнал за реверите на палтото във въздуха и го е спуснал на улицатра,
само толкова - без насилие и физическа саморазправа. И всичко приключи. Побойникът се кротна, а ние си отдъхнахме.
Ще пиша още, но за сега вдигам Стоп палка. Grinning

# 194
  • София
  • Мнения: 3 067
Фло, толкова си права за всичко, НО (моето любимо USA "НО", след което започваш да слушаш с четири уши)... малките ми деца бяха в групи с глухи и слепи учители. Синът беше тормозен от дете на "спонсори" на детската градина. А малката беше пратена от класната да каже на родителите на тормозещото дете сама от какво се оплаква, защото класната не бивало да взима страна (детето не приемаше случващото се за тормоз, както ние възрастните, но системно беше ритана и спъвана, а тя ходи на балет и страдаше, че я боли или има синини), в началото казвах, че е нормално, децата са невнимателни, някои не добре възпитани, говорих с родителите - ама всички нападат тяхното дете... Докато една вечер сестра и не я прибра с надут глезен, въпросното момче я беше спънало по стълбите и тя паднала.  Сестра и се срещнала с майката и казала, че пред нея, пред класната и пред двете деца е посъветвала следващия път Валерия да отвърне на поведението със същото ... Имаше реакция, викнаха ме на другия ден в училище и аз потвърдих, че яко отново и се посегне, детето е посъветвано и от мен да отвърне със същото. Всичко приключи и изкарахме два спокойни месеца до края на годината, после така се случиха нещата, че я преместих. Сега нямаме такива драми, но и класният си е много на мястото. Толкова е разсеян, че за него няма специални родители и деца. Проявилите се - клякат... Има буйни деца, но няма целенасочен тормоз към никого. Поощрява това да си помагат.
Дано се намери най-доброто и бързо решение за Нийка!

Общи условия

Активация на акаунт