Още от лятото, а и покрай празниците лепнах едни 4 - 5 кг. Ама то не беше ядене, не беше чудо, а и часовете изобщо не ги спазвах. Два дни преди Бъднивечер посрещахме гости. За едните приятели правих каварма по рецепта на изкуствения интелект. Стана много хубава и много се смяхме. За следващите приятели правих пържолки със сметанов сос и гъби. Да си призная ли, че ставах и през нощите и си навирах главата в хладилника. Е как се устоява на коледната капама, на баклавата, на панакотата с боровинково сладко, на новогодишната пуйка със зеле ( опечена с 500 гр. масло - онова с краварката в ъгъла
), на един казан руска салата, на торта Добуш и на целувчената торта, на баницата по Чакардъковски с късметите.? Та това е положението. Много истина има в късметчето: Моите паласки няма да се отърват от ласки. 
Та мила ДУНДИ, моя режим е точно това, което ти трябва - ядеш каквото ти се яде, без да броиш калории, да се съобразяваш кое с кое може или пък не може. Само малко намаляваш количествата и много стриктно спазваш часовете. За моя начин на живот и работа се оказа удачно да се храня от 12.00 до 20.00. Толкова много съм спазвала, че дори с 10 - 15 мин. да съм закъсняла, съм пропускала вечерята. И никакви компромиси през другото време. Резултата ми беше много добър за 1 година - олекнах с 18 кг. без 200 грама. След това много дълго време запазих постижението, но от миналата година по това време, започнах с прегрешенията. Та за една година трупнах тези 4 - 5 кг. Много бавно и плавно. До някъде си направих експеримент. Сега от 6.януари започнах режима. Вярвам, че до пролетта ще махна тези килограми + още 2. Искам да закова кантара на 80. После ще ви кажа дали съм успяла. По-точно е да кажа - После ще ви кажа, че съм успяла. Обещавам!

- браво! Честито със закъснение на имениците - здрави да сте!
. Фирмата е хубава, но някак са закостенели в процесите на работа. Аз имам голям опит и тъй като съм работила на място, където всичко беше систематизирано и подредено сега ми е малко трудно да свикна с неразбориите. Още повече, че колегата, който е там от няколко години не желае никакви промени и се дразни на моите предложения, но въпреки това някои си ги приписа за свои. Дайте съвет какво да правя! Дали да не следвам посланието, което поставих в началото на поста си 
.

. Фло, имам познат от танците, който също започна да учи Психология и иска да сменя попрището. Една от преподавателките му също танцува при нас. Та снощи му разказах за теб и той беше впечатлен. Изводът - никога не е късно за промяна!