Съпруги на военнослужещи - 33

Бях поканена от брата на Ромео на рождения му ден у тях. Познавах го покрай братовчедка ми, с която живеят през няколко къщи, на една улица. Бъдещият ми девер споделил с братовчедка ми, че ме харесва, но по-добре би било да ме запознае с брат си. ( сиреч с Ромео) Преценил, че много сме щели да си паснем. А въпросният "Ромео" дошъл със свой колега също офицер, а и съквартирант на мач - ЦСКА срещу МиньорО. Не ги заварих у тях. Бяха отишли на стадиона. Та домакинът и ние с братовчедка ми въртим сандвичи, та пушек се вдига. Музиката на Макс. Започнаха да прииждат гостите. Порядъчно ме оглеждаха, защото не ме познаваха. По едно време пристигнаха и офицерите. Ромео в страхотно настроение, защото МиньорО победил ЦСКА-то. Та благодарение на този триумф на пернишкия тим, Ромео весел, доволен и настроен за запознанство. И като започнахме едни танци...та до първи петли. Той целия в черно и само умопомрачителните му синьо зелени очи искрят. Аз - с пъстра дълга пола, с три волана, бяла дантелена блуза, косата разпиляна, малко над кръста,( предната нощ бях спала на ролки - от мераци ще да е било да се изтезавам като индийски йога), задължителния шал и египетските кастанети.  Цяла нощ не позволи на никой друг да танцува с мен...И така, вече почти половин век! Минаха години... и веднаж Ромео и колегата му направиха пълни самопризнания.  Колегата: Виждам, че ти я харесваш, но и аз я харесвам. Ако ти не я вземеш, аз ще я взема. Ти да видиш...А някой мен да ме пита??? И продължението: Ако ли бъде твоя, аз кум ще ви стана...И ни стана кум след 7 месеца.  Та това е нашата история със запознанството.