Съпруги на военнослужещи - 33

ЗДРАВОСЛОВЕН   ЕГОИЗЪМ
   Какво означава егоизъм – това значи да поставяш себе си и собствените си интереси над интересите на другите. Синоними – себелюбие, самолюбие, себичност. Терминът идва от френски и се появява през 18 век, когато френските мислители създават теорията за разумния егоизъм.
Има три вида егоисти: егоисти, които живеят и позволяват на другите да живеят; егоисти, които живеят и не разрешават на другите да живеят; и накрая, егоисти, които не живеят и не дават на другите да живеят. По-голямата част от жените принадлежи към третия вид според Иван Тургенев.
Егоизмът не е нещо, което звучи особено добре, но факт е, че всеки има нужда от здравословната му доза. Казано по друг начин – да обичаш себе си, а не да се жертваш непрекъснато и на всяка цена за другите. Това е изтощително, а удовлетворението е с мазохистичен привкус. Изживявaш се като героиня, но дали действително правиш щастливи хората, заради които правите т. нар. жертви? Сигурно звучи кощунствено, но да погледнем от другата страна. Всъщност да си имаш работа . може да е тежко бреме. Първо задължава прекалено много. Понякога повече, отколкото може да се понесе. А това вече прилича на емоционално изнудване. После е досадно, особено, ако се натяква по някакъв начин. Затова, ако човек е решил да прави щедри жестове или просто това му иде отвътре – добре е да следва библейското правило – да хвърлиш хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш. Да направиш добро, без да се интересуваш какво ще стане. Ей така, за идеята и нищо повече.
 Защо ни е нужен здравословният егоизъм? Няма кой да ни обича повече от нас самите. Та нали ние сме си най-мили, най-много желаем да ни се случват хубави неща, да бъдем щастливи. Затова трябва понякога да можем да му поотпуснем малко края. Да не правим само каквото трябва и каквото другите изискват от нас, но и онова, което истински ни влече отвътре. Да не се оставяме все на заден план. Да си позволим понякога нова дреха или бижу, макар че все ще има член от семейството с някакви незадоволени материални нужди. Да идем на концерта, който само ние харесваме, а не вечно да се съобразяваме с предпочитанията на другите. Или да си позволим разходката и кафето с приятелка, макар че имаме домашна работа – пак ще я свършим. Да не пренебрегваме своята кариера заради професионалните успехи на мъжа до себе си. Да сме подкрепящи, но не за наша собствена сметка. Всичко това не означава да пренебрегваме и лишаваме близките си, а да намерим времето и разумните средства, предназначени за собствената ни личност. Дозата здравословен егоизъм е гаранция за нашето щастие, за душевното ни равновесие. Спокойната и щастлива майка, съпруга или дъщеря е хиляди пъти за предпочитане пред изнервената от вечното насилие над собствените си желания жена. Всеки от нас се е намирал понякога в менгемето между това да прави каквото трябва и каквото на него му се иска. От едната страна са очакванията на другите, от другата – нашите собствени желания. Всеки случай е конкретен, най-доброто, както винаги, е в баланса, но не всякога той е възможен. Важното е, че в случаите, да не се чувстваме виновни за това, да не ни смущават вътрешни терзания. Да се научим с освободена душа да си доставяме малки радости, да не пренебрегваме и забравяме себе си, за сметка на хората, които обичаме. Обичайки повече себе си, това няма да ни направи по-лоши хора, а по-хармонични и удовлетворени от живота.Напоследък почти навсякъде четем, че за да бъдем щастливи, трябва да сме малко егоисти, да обръщаме повече внимание на нашето Аз. „Проповядването“ на т.нар. здравословен егоизъм придобива все по-голяма сила. Истината е, че ако не тръгнеш от себе си в опити да бъдеш някой за другите, няма как да успееш. Тук обаче има едно „но“ и то е, че времето заделено за нас и нашите проблеми, не бива да се превръща в приоритет до такава степен, че да нямаме и един час, в който да изслушаме приятел и да му кажем няколко мили думи. Знаем ли къде са границите на собствения ни егоизъм? Кога и до колко сме длъжни да прекарваме време с другите, да им споделяме живота си? На първо място трябва да започнем от там, че ако не обичаш сам себе си, започваш да искаш от другите да ти дават това, което сам не си даваш. Всъщност, за да успяваме да бъдем полезни на себе си в разумни граници, без да пренебрегваме другите, на първо място трябва да се научим да различаваме здравословния егоизъм от нездравословния егоцентризъм. Това става най-лесно като си дадем сметка кой от кого какво иска. Егоистът не позволява да му се бъркат в живота. Държи да прави онова, което той е решил. На свой ред обаче, също не се намесва в живота на околните - има изисквания единствено към себе си.
Егоцентрикът също се грижи за собствените си желания, но изисква и другите да правят това - да му угаждат и да са на разположение. Егоцентрикът желае да промени своя живот, променяйки живота и на другите го. Важно е да помним, че никой няма право да ни казва докъде да издигаме себе си и кога да обърнем внимание и на другите. Да помним, че егоистите се възползват от възможностите, които им се предлагат и се развиват в посоката, която са избрали, без това да им пречи да помагат на другите. И тук ще ви дам един прост пример - ако имате много ангажименти в офиса и ви се обадят двама приятели - единият с молба за спешен заем, а другият, внезапно озовал се в болница на легло, при кого ще отидете? Да, има и други подробности, за които ще попитате и ще обмислите и все пак - мнозина от вас ще изберат онзи, чието здраве е застрашено. Поне в този момент. Казано по друг начин - не е препоръчително да се втурвате да помагате за щяло и не щяло, но все пак да се отзовавате, когато ви поискат подкрепа. Преди време ми се случи да чуя разговор, в който позната обясняваше на своя приятелка, че няма пари, с които да и услужи, но ще поиска от другаде. При това тези пари не бяха важни - с тях не се спасяваше човешки живот, а се купуваха нови вещи. В този случай едва ли трябва спешно да се втурнем, замесвайки и други приятели в заеми, които не са за нас и които могат да ни вкарат в неприятности със закъснели срокове и т.н. Жертвоготовността понякога не е ценност. И определено едни неща са по-важни от други. Хубаво е да се научим да преценяваме трезво и да степенуваме. Изследвания доказват, че даването и помощта ни откъсват от тревогите, карат ни да се чувстваме по-добре, засилват усещането ни за полезност, облагодетелстват обществото. Егоцентризмът със сигурност няма място тук, но малко егоизъм, „гарниран“ с „едно наум“ винаги може да ни помогне. Защото не винаги помагаме на правилните хора. Ако обаче си поставим граници, които са като закон за нас, е твърде вероятно да успеем да съхраним по-голяма част от добротата си (по-рядко ще бъдем излъгани), която да използваме за правилните хора. Когато ограничите помощта и даването, е нормално да ви е тъжно, но помнете, че ще ви бъде не по-малко тъжно, ако го правите за хора, които са изцяло обладани от себе си и не са способни дори да кажат „благодаря“. Всъщност, здравословният егоизъм се изразява основно в това да имаш време за себе си, но и да бъдеш в синхрон с думите си спрямо околните. Напр. Започнете от тук - просто спазвайте дадената дума. Често си казваме „ще ти се обадя утре“, „ще ти пиша в събота“, „ще се чуем тези дни“, а след това се оказва, че утре е минало без обаждане, в събота дори не си спомняш на кого трябва да се обадиш, а „тези дни“ могат да дойдат и след месеци. Не хвърляйте думите си на вятъра! Понякога дори само едно две минутно телефонно обаждане казва всичко за вас. Не подминавайте малките жестове. А здравословният егоизъм не случайно е наречен така, защото добре дозиран ще ни помогне да живеем по щастливо. Заслужава си да опитаме!

цитирам Димитър Стоянов
Мисля, че е време за малко по-малко емоции и повече факти.
След шестгодишно чакане пристигна първият от поръчаните изтребители F-16 Block 70. Самолетът е чисто нов и всякакви брътвежи в тази насока са излишни. Като се случва с всяка сложна машина – понякога има повреди или „откази”, както се казва в авиацията. В повечето случаи, с откази не се лети. Трябва повредата да се отстрани и тогава отново да има полети. Такъв е и случая с F-16D борд 301, който пристигна в България преди почти месец.
И да разсея всички зловредни слухове за саботажи, за омрази, за какво ли още не, бих желал да споделя, че в нашата авиобаза „Граф Игнатиево“ има американски инженери и техници, които са потвърдили извода на българските си колеги - има отказ, с който самолетът няма как да лети.
Защо има отказ?
Защото в началния период на експлоатация на новопроизведена авиационна техника се появяват най-много откази. Така пише и по дебелите книги, това казва и личния ми 25-годишен опит, като авиационен инженер. Както казваме в авиацията – самолетът трябва да се закисне. Първите година – две от експлоатацията на нов самолет или вертолет са винаги такива – с повечко откази и повече работа за инженерите и техниците.
Та, напълно нормално е да се прояви отказ и на чисто новите F-16.
Разбира се, по-интересен е въпросът, защо не го отстраним бързо този отказ и защо не се лети с новия самолет?
При избора на самолет се гледат едни показатели, от които нито Борисов, нито Каракачанов, нито Запрянов разбират – това е времето за изпращане, ремонта и връщането му в България на отказали агрегати. Точно, какъвто отказал агрегат имаме и сега. За съжаление, не бе избрана офертата, която предлагаше 24 часа за доставка на нови агрегати, за замяна на отказалите. Избран бе F-16, при който тези срокове са... да кажем, много по-дълги.
Някой ще попита, а защо не заменим проблемния агрегат с такъв от складовите наличности? Просто е – защото пакетът с резервните части в сделката за първите осем F-16 беше зверски орязан. Защо? Ами защото при бюджет от 1,5 млрд. лева американската оферта беше за около 2,5 млрд. и започна да се реже поголовно, че да се влезе в политическо приемлива цена. И сега ще получим резервен агрегат догодина по това време, разбира се, иронично казано.
По-важно е, да си спомним кой договаря орязването на тези пакети. Кой обясняваше, че нищо не се реже и пакета за F-16 бил от пълен, по-пълен? Това беше един заместник-министър, който сега е министър на отбраната. Ако Борисов иска някой да е отговорен, то да търси отговорност от министъра си. Знаем, че те имат чудесна активна комуникация.
Освен това, за поддържане на оперативните способности си има отговорен по Закона за отбраната и въоръжените сили.  Да се провери какво пише в чл. 85, определящи задълженията на началника на отбраната.
Топката е в полето на МО.
Но в това поле, в момента имаме някакъв комуникационен хаос. В понеделник, министърът на отбраната самодоволно обяснява, че вече бил тръгнал за България вторият F-16 и го чакаме да кацне у нас след три дни. Само дето, нищо не е тръгвало и нищо няма да пристигне тази седмица.
Отделно, министър Запрянов се кле многократно, че F-16 ще лети на парада за 6 май. По разбираеми причини, това няма как да се случи. Започват подигравки в обществото. Въй, ама това е в резултат на зловредна пропаганда... А може би, просто трябва да се мисли, преди да се говори?