Бебе и куче

Благодаря. Ще потърся и друг ветеринар.
Обаче наистина при много сме ходили, вкл. и в друг голям град. Моя близка роднина също е ветеринар.
Съмняваха се в инфектирани анални жлези, дерматит на опашката, даже ампутация на опашката предложиха на 1 място.. Голям ужас ви казвам, ходехме всяка седмица на инжекции по 150лв. После в друга клиника, пак.
Аз отдавна гледам кучета, много неща знам за тях, писах и на чуждестранни доктори даже. Пратих им видео. Писаха ми повече разходки, че да се уморявал. Каишки успокоителни, какво ли не.


Промени се и с години е така. На 99 проц. съм сигурна, че е на нервна почва. Дразни се от много хора, от шум, гости като имаме. И започва да се върти и да хапе опашката, като издава звуци все едно лай, като от филмчето за тасманийския дявол.
Аз от години го търпя, даже витамини не иска да пие. Абсурд да му сложа хапче в устата, да му махна бълха или кърлеж, раничка ако има да я промия. За всичко ходим шри вет. - уши, нокти и т.н. На нас нищо не дава, злоби се, звери се.
Хапал е мъжа ми няколко пъти до кръв.
Иначе е много умен, мога да го разходя без каишка, знае команди, знае си всичките плюшени играчки по име. Като му кажа дай мишката, костенурката и т.н. носи.

Аз бих го изтърпяла няколко години още, колкото му е писано. Какво ли не сме преживяли заедно, дълга тема е, но и на ръце съм го носила ужилен от пчела по доктори и по спешност в 23ч беше изял боклук му беше лошо... И какво ли не!
Тревожи ме, че ще тормози и бебето, това е ..
Дано спи дълбоко!

Причината за това може да е здравословна.
Пиши в кучешката тема да те насочат към лекар/клиника.

В моят град съм обиколила всички добри вет.
Освен да го водя в Сф или Ст.Загора. Съмнявам се, че някой би могъл да помогне, честно.
Ще потърся още някой друг доктор все пак, какво ми остава.
Изследванията са ок, външно също, няма обриви, ранички, нищо. Ехограф и т.н също е ок.

Търпя го за куче е много грозно, въпреки грижите които описвате, че полагате.

Аз нямам куче и може да звуча коравосърдечно, но ако това куче е такъв проблем, пък дайте го на тази баба на село. Хем ще е на чист въздух, ще общува с другите две кучета. Не е като да го евтаназирате или да го изхвърлите на пътя. Ама ще се мъчи - това не се знае, но със сигурност сега се мъчи. От добро никой няма да се върти като пумпал и да издава странни звуци нон стоп. Може пък промяната на средата да помогне.

Да ти кажа си личи, че нямаш куче. Те се привързват толкова към стопаните си, че могат да умрат от мъка по тях. 

Няма да помогне. Кучетата се привързват много към стопанина си и раздялата е много трудна. За такова възрастно куче пък живота на двор ще е пагубен. Да не говорим, че деленето на територия с други две кучета, с които не е живяло преди, също трудно ще се случи.

Ами грозно е, но това са точните думи. Аз го обичам много и съм го осиновила, беше 1 шепичка, а братята и сестрите му починали..
Търпя го, защото наистина не се търпи. Колкото и да го обичам и да обичам животните, много хора на мое място отдавна биха му потърсили друг дом (не говоря за хвърляне на улицата или в приют). Да, много е умен, красив е, но е агресивен, лош и шумен. Никой от моите познати или роднини не би искал такова куче. Ако някой го вземе и 1 ден няма "да го изтърпи".
Проблемите са от години наред, ежедневни. Започнаха с аналните жлези, отидохме да му ги изцедят, но стана ясно, че са възпалени и се наложи антиб. и противовъзп. Явно, че го боляха и сърбяха и започна да се върти в кръг, да лае, да гони опашката и да шуми/врещи. Жлезите минаха. Но проблема остана. Казаха, че е голям, а жлезите му малки и трудно се почистват сами, това го дразнело, трябвало повече суха храна и разходки, за да са по-твърди изпражненията и да се самоизцеждат. Минахме само на гранули, ни пилешко понякога, ни оризче. Сцепихме се от разходки. После казаха, че защото не е кастриран, хапеше си и бубата.. едва ли не тестостерон. Кастрирахме го. Предложиха напълно премахване на аналните жлези, но не бил вече първа младост, пълни упойки и т.н. не било ок, можело после да се нааква.
После предположиха нерви - успокоителни всякакви, капки, каишки, лавандули, без ефект.
След това уж от опашката, пък себореи, дерматити, да режели опашка .. тъпотии.
Водила съм го в Бургас на най-добрите и във Варна.
Казах ви няколко пъти, изключително обгрижвано е, игри, гушкане, всякакви кучешки легла, играчки, каквото се сетите. Колко пъти е спал при мен, върху мен. Внимание не му липсва. Не ревнува от първото дете, разбират се чудесно. Не ревнува и от второто куче, поделят си играчки, взаимно си ядат гранулите даже.
От съвсем скоро е на терасата, защото просто ми писна от този шум и нерви с него. Там му харесва. Освен, че излиза по много пъти навън и вкъщи много често влиза. Обаче после сам отива и драпа да му отворя терасата, харесва му, че е само за него. Сам иска да излиза там! Винаги ако лае, че му се пишка, отивам и му отварям. И след разходката пак бърза към терасата.

Аз съм против това като жената е бременна да си хвърли кучето на село. Особено като е свикнало са живее в апартамент. На село никой няма да играе с него и да го гушка. Айде вода и храна ще има и подслон

Иначе съм намирала дом на кучета, котки, 1 куче даже в чужбина пратих.
Това обаче.. който и да го вземе, би ми го върнал. Аз и не искам да го давам на чужди хора.

Честно казано не съм чула за никой с нашите проблеми, а по групи съм членувала и форуми и кучешки площадки.
Той е агресивен без причина, лае като луд, върти се. Нито е бит, нито пренебрегван.

Едно време имах папагал, блъскаше се в клетката по стените. Един възрастен и добър доктор каза депресия, те са като хората. Взехме му другарка и се оправи.
Имат диабет, рак, инсулт .. защо да нямат и тревожно разстройство и психични болести?

Ии проблема ми е сега, че като дойде бебето ще ми е трудно с множествотл разходки, които иска, с шума, лая, въртенето. Ще ме е страх ако оставя бебето на дивана да не го смачка, да го нахапе.
Това ми е проблема.

Ще потърся още 1 ветеринар и треньор.
Сигурно ще ми се смеете, но чак на Сизър Милан бях писала, говорещия с кучета.

На село ако го пратя и умре от мъка, няма да си го простя.

Демек...играе си? Има ли смисъл да чета нататък? Някой да преразкаже, моля.

Къде точно сте го водили в Бургас?

На много места. Ако желаете да ми препоръчате доктор, пишете ми на лично.


Ами не четете, щом не искате.
Не си играе. Държи се като "шизофреник", вдига шум и е неконтролируемо, докато се върти всичко по пътя си замита, може да счупи нещо, да ухапе човек.
Може би не може да ме разберете, но здраве да е..имам и клипове и т.н., но все пак искам да запазя малко анонимност, имам познати тук, някои дори не знаят, че съм бременна.

Ако исках да го подаря, продам, хвърля или пратя на село, отдавна да съм го направила. Не съм. Имам обич, дълг, съвест.

Просто не виждам как бих могла да си реша проблема, че да не пречи на бебето ми, да не го събужда, удари или ухапе ако го докосне например.
Другото ми дете внимава, но знаете с бебето как е.
Искам и съвети как да го извеждам 7 пъти с новородено на ръце през зимата, докато съм сама вкъщи??
На памперсни постелки не иска да ходи, понякога в банята може да пишка, но като цяло си търси навън!
И вече в краен вариант ако все пак решим да го гледа бабата на село.. на някой случвало ли му се е това, как се е приело от кучето и т.н.?
Такъв тип съвети търся, също за добър доктор, треньор, успокоителни дори.
Или ако някой е имал такова куче, как се е справил, каква е била диагнозата?

Не виждам защо да е на лично, като може да е от ползва и за някой друг. Ако не сте ходили там, ви препоръчвам да посетите клиника VetLife, конкретно доктор Николай Митев, но за него трябва да си запишете час. Ако той не може да ви помогне, ще се консултира с негови колеги, или директно ще ви препоръча къде да отидете. Аз вече трето куче водя при него и една котка. Всичко доктори там си обичат професията и правят всичко възможно да помогнат на животното, не се стремят да ви вземат парите.

Благодаря, ходили сме, там го кастрираха май даже, ако не ме лъже паметта.
Искам да вметна и че пред ветеринарите кучето е по-тихо от тревата, мило и добро. По нищо не му личи как се държи.
Другото което е, че е на моменти. Например идва до мен, гушкаме се, целуваме се, играчки и т.н. И в даден момент скача и започва въртене като пумпал без причина, така един път удари доста силно детето, един път му счупи едни играчки. Не приема и не предава в момент на "криза", с ококорен поглед и като луд, издава звуци, хапе си опашка, буба, бутче, врещи, лае. После спира, успокоява се. И айде пак. Някой път го прави 20 пъти един след друг и после диша учестено, уморен. Вдига многооо шум.
После пак идва да се гушка.
Ама да кажем ако има пъпчица на ухото и понеча да погледна, вади всички зъби, ръмжи и иска да хапе. После пак идва да се вре и гушка..

Никак няма да си решиш проблема. Ако са поведенчески проблеми - те тия неща първата година се решават. Като с първите 7 при децата, които също често на много хора липсват. Ся и да го заведеш на треньор - до 9 месеца я го научи - я не. А то реално трябва и теб да научи ти как да се държиш и общуваш с него. Иначе все тая, че си го водила.

Не схванах тва куче дали няма здравословни проблеми или има толкова много, че не никой  не знае откъде да го подхване? И в двата случая някой ще трябва да се грижи за съответните му болежки щом е старо.

Тва с терасата е най- смотания начин да си решиш проблема, просто щот не е дългосрочно решение. Просто си вярваш, че няма проблем като не го чуваш да скимти и лае. Ако смяташ, че чак толкова няма да се справиш с двете - пращай го на село. Във всеки случай ще му е по- добре, отколкото да го тормозиш от болни илюзии, че е щот ти било мъчно.

Първите 6-7 години нямаше такива проблеми. После започнаха.
Иначе, да, сега проблема не е разрешен, аз пак го чувам, но поне не ми се върти отгоре, че да ме удари мен или детето или бебето, като се роди.
Реално на терасата е по-добре, отколкото на село, защото полагам много ежедневни грижи, внимание, гушкане, разходки. И е на топличко, мекички, приятно. На село не е баш така, каквото и да се опитам да му пригодя.

Според докторите уж няма здравословни проблеми в момента.