Да живееш с труден характер и безкрайно неотстъпчив мъж

Струва ми се, че болестта (борелия) при мъжа ви е изиграла фатална роля в отношенията ви. Прочетох, че нелекувана навреме, води до мозъчни и неврологични промени. Дали това не се е случило при него и оттам да тръгва "ината"? Също и контролът над храните - знае, че само диетата може да го поддържа, оттам се е вманиачил в нея (вероятно всеки би се хванал за това), оттук и страха му за храненето на сина ви.
Казвате, че вие се ядосвате лесно, но ви минава бързо, а той продължава.. Преди да се разболее сте работили заедно, после сте развили бизнес заедно (вероятно от приходите му на писател), ако е така, финансовият стожер е бил той.  С болестта ролите са се сменили.

Какво можете да направите? Според мен изяснете си този аспект заедно с мъжа ви - от болестта ли се е влошил характера му ИЛИ ПЪК  е бил винаги такъв?
Което и от двете да е, няма да промени нещата, само ще ви помогне да видите истината.
Предвид, че финансово сте обезпечени, въпросът е само как да живеете. Бихте могли да прекарвате по-малко време заедно, за да си домилявате и не изпадате в описаните по-горе от вас състояния. Друг вариант е да се разделите, но да се виждате често, да си помагате, да общува с детето си.
Така ще живеете по-спокойно, но за него?... Не знам дали ще приеме.

Без месо, без вино, без кафе. Без пица и бира. През повечето време и без секс. Прекрасно! Прекрасно?
Ние какво да кажем тук?
Ако ти каже да се острижеш гола глава, ще го направиш ли?

Не вярвах, че съществува и друг човек с тези особености. Все едно описа мой роднина, плюс, че имаше и до някаква степен ОКР и всичко трябваше да минава през ръцете му, за да е сигурен в хигиената. Мъчение беше за него да приема гости в дома си именно поради хигиенни съображения. Неговото мнение винаги беше непогрешимо и нямаше начин да се оспорва. Немислимо! Няма вариант да греши. Подреден до истинска досада, но подреждаше не само неговия живот, а и този на жена си и децата си. Какво, къде и как ще се прави, решаваше той. Без скандали, не тормозеше или унижаваше видимо. За мен дори минаваше за добър. Просто беше наложил лидерството си и останалите се съгласяваха. Не обичаше да пътува и не го правеше цялото семейство. Не е работил, тъй като не се е родил човека, който да го командва. Занимаваше се с частен бизнес, потръгна му и успя да си уреди живота и неговия и на семейството. По време на Ковид, разбираемо се затвори и изолира. Не след дълго, за жалост почина. Изолацията, затварянето, стреса мисля, че много му "помогнаха".
Последиците за децата му - станаха почти копия на него и вършат всичко онова, което мразеха в него. Променена е същността им. От весели и безгрижни деца се превърнаха в сериозни, аналитични и вярващи във всичко онова, което ги е потискало. Този им начин на живот и мислене ги отдалечава от приятели, приятелки, компании и ги превръща в истински аутсайдери. Разбира се, според тях, те нямат вина и няма как грешката да е в тях. Всички останали са несериозни, неамбициозни и грешат. Няма начин да ги убедиш в обратното.

Моят съвет е наистина да спреш с компромисите! Както си го научила, че той е най, така и ще го отучиш и ще му покажеш, че и ти си човек с мнение, желания, чувства. Предполагам си даваш сметка, че ако продължиш по стария начин, ще продължиш да си в тази ситуация безкрайно и да се чувстваш по този начин. Отстоявай себе си и не позволявай никога повече да те мачкат. Живей твоя живот, а не неговия! Уважавай и обичай себе си! Предполагам, че ще е трудно, но бъди силна и ще успееш!

И кое по-точно му обичаш на този?

Аз още на кафето и виното щях да му тегля ма*ните. За детето пък да не говорим. Искаш ли то да стане същия психар? А? Искаш ли?
Ай мисли си. Ама хууууубаво си помисли. Аз нищо няма да казвам повече, че ще ме баннат.

Последното изречение обобщава отлично цялата ситуация. И се среща не само при обвързани двойки, а въобще при всякакви взаимоотношения с близки и приятели.
Мъжът ти е абсолютен кандидат за темата "Невъзможните хора в живота ни".
Докъде можете да стигнете в тази семейна конфигурация - не знам. Въртят ми се в главата няколко възможни сценария, повечето от които не са с особено добър край. Той живее с ината си, ти живееш със семейната кауза, а това е фундаментална пропаст във връзката ви. Готова ли си да издържиш още 5-10-20 години по този начин? Ще се справиш ли, в случай че нещата се влошат и станат по-зле, отколкото са в момента? Какъв свят ще посрещнеш утре, когато детето ви израстне в тази среда?
п.п. Не пиете кафе, но правите секс - тук някой трябва да ме ощипе и да ми обясни, че темата е пързалка.

Правят секс, когато господинът не е нацупен за нещо си.

Сещам се за мой пациент, който сподели, че на всяка цена трябва да го излекувам, защото съпругата искала круизи и това се е првърнало в психологически товар за него, а той не може да пътува, поради заболяване. Как не се сетих да го съветвам за развод.

В случая съпругът използва болестта, за да товари жена си.

Ти само това ли забеляза в цялото мнение, че тя искала да пътува, пък той не може?! Всичко друго наред... С мед да го намажеш.

Аз пък ще кажа, че това не е от болестта. Някои недорасли мъже са такива. Ще се правят определени неща, защото той е казал. Няма да се правят други неща, защото той иска да си наложи егото на всяка цена и точка. Просто той се смята за по-ценен и важен от теб. Това е неговото вътрешно убеждение и то никога няма да се промени. Съответно - сори, но не те обича.

Основното е това - бил неотстъпчив, хапел, когато го натисне да пътуват, и как можело по ковид да не си покаже носа навън.
Като много знае, да седне да си гледа тя детето, да му се противопостави за режим, да смени мъжа и каквото там реши. Всъщност обаче, тя казва - болестта му промени целия ни живот, тоест - налага ѝ се да се съобрази, защото той хем е болен, и с променено съзнание (естествено), хем се грижи за дома и детето.
Оплаква си се жената, да се намира на приказка.

Това няма нищо общо с недораслите мъже, а с някои черти на характера и възпитанието, заложени назад във времето в семейната среда. Не обръщайте всяка тема в сексисъм и в личен повод за саморазправа, моля.

Е, същото. Наречи го характер и възпитание, но този се налага отвсякъде. Тя е отстъпила, наместила се е някак и сега се чуди защо не й е съвсем удобно.
Е, може пък да проведе някой разговор и по чудо да промени положението.
Впрочем, идва септември. На колко е детето?

С добър терапевт този мъж ще се оправи. Всичко описано е такава класика, от Анимата (авторката добре го е уловила, с писането и творчеството си вървят такива хипохондрии, неврози и прочее) до болестта и призмата в която се превръща

Отделете бюджет, сериозен бюджет и намерете добър терапевт, знам за такива случаи, с които е работено и в последствие и човека си отдъхва, и потърпевшите около него.
В неговия си свят той е убеден, че прави всичко най-правилно за себе си и близките си, може би дори не е лошия човек, който на пръв поглед излиза от описаното

Болестта му е оправдание за лошия, контролиращ и дребнав характер. Личи си колко психически тормозена е авторката, че дори се страхува да нарече нещата с истинските им имена. Обичала го... Повярвах й.