Да живееш с труден характер и безкрайно неотстъпчив мъж

  • 15 209
  • 235
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 18 325
Sigma, добре, ти си си ти, други не могат. Няма значение диагнозата, а как човек живее с нея. Все едно да кажа на пациент с Хашимото в декомпенсация и привидно добри лабораторни показатели - бе я стига, хората с рак се борят…какво го интересува това, след като не се справя с болестта си?!
 При мен е практика да вмествам в график  пациенти, макар да нямаме работа по план - буквално да си изприказват теглото и да се наплачат. И то най-често е - близките не ме разбират и очакват да живея както преди.

# 136
  • Мнения: 41 921
Да бе, ок. Значи тук говорим за психика, а не за физическо състояние.

# 137
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 490
Болестта те променя до степен да нямаш сили за нищо. Да не те вълнуват дребните неща. А също и дребните хора. Да се мъкнеш едва едва, защото нямаш сили да ходиш. Да нямаш хъс да се лекуваш повече, защото до гуша ти е дошло да те дупчат и режат.  Да си лягаш с мисълта, че утре за теб може и да няма утре. Ако наистина си зле, ти е напълно виолетово за половината морков, четвърт картоф, или каквито и подобно да били там глупости. Знам го от личен опит, боря се с най-страшната диагноза и още не знам дали съм се преборила.
Цялото там истерясване са скука от имане на пари и нямане какво да прави, както и прояви на лош характер, който винаги си е бил там, но сега болестта го е изкарала на показ и вече се вижда. Щом му правят впечатление дребните неща и всякакви други глупости, значе вече е добре и може да му се дават задачи. Та това е.

Последна редакция: ср, 14 авг 2024, 14:09 от The Iron Lady

# 138
  • Мнения: 18 325
Да бе, ок. Значи тук говорим за психика, а не за физическо състояние.

Био-психо-социо - то определя качеството на живот. Неделими са. Физическото състояние от своя страна  се определя от структура, но и от функция. Невсичко е видимо и измеримо. Както е с физическата болка.

# 139
  • София
  • Мнения: 15 881
Тежко му е на човека, това е ясно. Но и на близките им е тежко. Те също имат психика и нужди. Той е болен от неговата си болест, я тяхната болест е той.

# 140
  • Мнения: 6 201
Той е болен от неговата си болест, я тяхната болест е той.
Това е жестоко спрямо болния. Ако на госпожата толкова й е трудно, да го остави, за да не се натоварва, горката.

# 141
  • Мнения: 2 335
Народа е казал: Болен ли си лежал или болен гледал. И .." на болния мъж ,жена му умря..
Разбирам,че човека е болен,но що има сили да вдига скандал за морков,значи не е много зле.
Да си намира жена му разтуха извън дома,любовник ,екскурзии ,приятелки и да не му обръща толкова внимание.

# 142
  • Мнения: 6 201
То не се знае дали той наистина вдига скандал, или на нея така й се струва.

# 143
  • София
  • Мнения: 15 881
Ако болният не може да влезе в положението на здравия, как да очакваме здравият да влезе в положение на болния? Да, болестта оказва влияние не само на болния. Не само неговият живот се променя и изкривява. А колко това ще се случи, зависи и от двамата. Няма как без съдействието на единия, нещата да са добре. Усилията трябва да са общи. По-рано Ун написа, че болните хора често са изоставяни от близките си. Това е много тъжно, но и до голяма степен логично. Понякога е въпрос на оцеляване и за здравия. Или поне - опит да не се разболее и той. Това сигурно също ще ти се стори жестоко, но здравият може да избяга от болестта, болният не.

И все пак, тази жена, толкова време недоволства, оплаква се, но не е избягала. Това все пак казва нещо. Много е лесно да кажеш на другия - махай се. За да не се чувстваш виновен. И в крайна сметка, до голяма степен не си. Болестта не е по желание. Но както болният има нужда от грижа, така и здравият има нужда от грижа. А грижата в такава конфигурация изисква всеки да преглътне някой и друг горчив хап. Дали за жената ще е да приеме с усмивка скандалът за моркови, или мъж да приеме с усмивка, че тя ще отиде някъде, където той не може. Всеки ще трябва да се примири с нещо, няма как. Болестта е кошмар, но от нея следват и други кошмари, които обаче подлежат на лечение. Омаловажаването на нуждите на другия на фона на болестта на болния определено не е крачка в правилната посока.

# 144
  • Мнения: 18 325
Болният може да подобри състоянието си, като следва определени принципи и правила. Това е като да си разхлабиш примката около врата. С помощ. Здравият във всеки момент може да се разболее, ако не следва определени принципи и правила.
Кръговрат Simple Smile

# 145
  • Мнения: 6 201
Има болни, които злоупотребяват със състоянието си, не отричам. Обаче ако на здравия чак толкова не му отърва, да си ходи. Щом доброволно стои там, да не мрънка. Просто е.

# 146
  • Мнения: 414
Ох, все си мислех, че бракът е споделена грижа на всеки от двамата към другия, взаимно разбиране на нуждите и за споделена радост.
Като чета някои мнения, оставам с впечатление, че не е така.
Човекът е болен, всички трябва да му се въртят на пета, никой няма право да иска нищо и е виновен, че е здрав.
Тъй де, какви са тези исканици - егоисти, с егоисти.
В такива токсични отношения, нищо чудно авторката да даде фира много преди хронично болния си съпруг.

# 147
  • Мнения: 6 201
Тогава да не стои в тези отношения, не е задължително. Оставам с усещането, че тя е приела този мъж като предизвикателство и толкова години се мъчи да го промени по свой вкус, но не успява. Доколкото разбирам, той не е станал контролиращ и изискващ след болестта, а и преди е бил такъв.

# 148
  • София
  • Мнения: 15 881
Болният може да подобри състоянието си, като следва определени принципи и правила. Това е като да си разхлабиш примката около врата. С помощ. Здравият във всеки момент може да се разболее, ако не следва определени принципи и правила.
Кръговрат Simple Smile

Така е.

Има болни, които злоупотребяват със състоянието си, не отричам. Обаче ако на здравия чак толкова не му отърва, да си ходи. Щом доброволно стои там, да не мрънка. Просто е.

Мислиш ли, че такова отношение е ок? Аз ще правя каквото си реша, и ако не ти отърва, махай се? Аз със сигурност ще се махна, защото е видно, че този човек грам не мисли за мен, а очаква аз да мисля за него. Много болни правят точно това, вглъбавят се в проблема си и забравят, че го поделят с другия човек, и той също е човек и че той също преживява заедно с тях, дори да не може да изпита всичката им болка. Така болният успешно се отръпва от хората, като в същото време ги гони от себе си. Като ранено животинче, което иска да се скрие някъде да си ближе раните. Разбирам го, освен с болестта се бори с много други неща, включително ужасна вина и безсилие. Но така дори хората, на които им пука и искат да са до него, в даден момент ще вдигнат ръце, освен ако не искат да се унищожат.

Ох, все си мислех, че бракът е споделена грижа на всеки от двамата към другия, взаимно разбиране на нуждите и за споделена радост.
Като чета някои мнения, оставам с впечатление, че не е така.
Човекът е болен, всички трябва да му се въртят на пета, никой няма право да иска нищо и е виновен, че е здрав.
Тъй де, какви са тези исканици - егоисти, с егоисти.
В такива токсични отношения, нищо чудно авторката да даде фира много преди хронично болния си съпруг.

Точно.

# 149
  • Мнения: X
При мъжете това да са болни и безсилни удря жестоко по егото. Всъщност, срещала съм два типа мъже - такива, които като се разболеят дори и от грип, стават като бебета и търсят постоянно съчувствие. А другите до последно отричат, че имат здравословен проблем и когато вече го осъзнаят, изпадат в невротични състояние, при които хем не искат да помолят за съдействие, хем целият свят им е виновен.

Общи условия

Активация на акаунт