Докато аз се организирам и да ви разкажа, ето, че ПИПИ ме изпревари.

Коригирах моето писание, защото доста се покриваше с нейното.
Едва ли мога да ви кажа нещо повече от това, което вие знаете за този знаменит певец Андреа Бочели.
Ще коментирам атмосферата на стадиона. Два часа преди началото на концерта вече пред входовете се виеха дълги опашки от почитатели. Всички облечени в пъстроцветни дъждобрани, а дъждецът си валеше. Първо по-силно, после по-кротко и накрая съвсем спря. А на небето излязоха две дъги! Мястото ми беше под козирката. Съседки по местоседене - две наборки, приказливи колкото мен. Не усетих как мина времето до началото на консерта.Полека лека стадиона се напълни, празен остана само сектора зад сцената. На терена, където се играят футболните мачове също беше пълно с публика.
Около мен имаше хора дошли от Пловдив - голяма група.
Друго е усещането, когато концертът е на живо. Изключително съм доволна и благодарна на щерката и внучките, които ми подариха това изживяване.
Снощи разбрах, че днес сутринта ще дойде бояджията, когото трябваше да чакаме в началото на октомври. Мобилизирахме се всички и за нула време освободихме хола. Дойде момчето, донесе си всичко - опакова мебелите, облепи первазите, постла пода, разбърка латекса и започна. Вече една ръка изкара. каних го на закуска, предлагах му обяд. Нищо не иска. Каза, че по някое време само едно кафе ще си поиска. Работи изключително чисто. И аз да се присъединя към пожеланията за Криско - здрав да е и да се радва на живота!
И днес, и утре и всеки ден бих поздравявала учителките в нашата къщичка и всички останали, посветили се на една кауза - да ограмотят децата ни, да ги направят знаещи хора! Поклон и благодарност! Бъдете здрави!
Спирам до тук!


