С какво ви дразнят свекървите? - 158

  • 24 370
  • 754
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 2 895
В днешно време снахата не живее от младо яре в продължение на 50 години у свекървата, та да кажеш, че са станали близки. Повечето вече се запознават със свекървата, когато са 30-годишни жени, живеят на стотици километри, чуват се рядко, виждат се още по-рядко. Не виждам как ще се появи такава обич между тях, че да е по-комфортно снахата да я обслужва, а не собствената й кръв. Ако е имало и конфликти между тях, става по-конфузно и за двете, отколкото дори с непозната жена.
Баща ми гледаше в последните години баба ми и сам й сменяше всичко. И мисля, че така е редно.

Последна редакция: чт, 15 авг 2024, 16:45 от Mandy Bo

# 151
  • Мнения: 13 449
Вижте, всеки вярва в това, в което иска да вярва. Ако щете приемайте и другото мнение, не е мой проблем.
   В последните 10 г ни деляха 500 км, преди това 350 км.Ми близки бяхме.Това не е по подразбиране, с общуване се постига. Не съм живяла с тях, освен за 3 м съвсем в началото.Повече от половин век съм омъжена. В много отношения свекърва ми беше с доста модерно мислене.

# 152
  • Мнения: 9 116
Марулета, ти нямаш половин век... Как ще си омъжена от толкова 😁

# 153
  • Мнения: 13 449
Хахахаха, имам за съжаление. Омъжена съм от повече от четвърт, моя грешка. Смятай колко ми е тегаво с всички грижи, че ми се вижда двойно! Grinning

# 154
  • Мнения: 3 968
Ми не ми хареса начинът, по който коментираш това ,което пиша.
Как ме мъчи всеки ден
тоз въпрос трагичен -
хем да бъда откровен,
хем да бъда симпатичен?!...
Радой Ралин Wink

# 155
  • Мнения: 5 060
Всъщност Марулета е доста откровена и си сподела много неща. Тя е преценила, че това което прави е ок и не я кара да се чувства зле. Аз бих го приела по друг начин. Доста пъти съм се чудила, защо се съгласява да прави нещо, но явно за нея е по-голямо натоварване, да не го направи и да влезе в конфликт с близък. Хората сме различни и приемливото за един, е неприемливо за друг.

# 156
  • София
  • Мнения: 34 982
И няма проблем с това, стига някой да не реши, че може да размахва пръстче на друг заради неговото не/приемливо.

# 157
  • Мнения: 13 449
На кой размахах пръст? Винаги съм натъртвала , че това е за мен, за моето семейство, правилното решение. Давала съм по-категоричен акъл, когато от написаното ми се струва , че мъжът си прави пас.
   Не е нужно никой да е на моето мнение. Аз нямам нужда от тукашно признание.За мен е важно в нашата къщичка какво се случва. Просто споделих.

# 158
  • София
  • Мнения: 34 982
Да съм писала, че си размахвала пръст?

# 159
  • Мнения: 3 582
Като цяло тона в тази тема е груб, назидателен и заядлив. Всеки ден някой бива под словесен обстрел. Няколко човека се опитват да дирижират темата както е приемливо за тях без да помислят, че две еднакви ситуации няма и отговора не е по учебник. Различни сме. Хора сме.
Уважавайте чуждото мнение, без значение дали сте съгласни или не с него.

# 160
  • Мнения: 13 449
И няма проблем с това, стига някой да не реши, че може да размахва пръстче на друг заради неговото не/приемливо.
  Извинявай, не съм разбрала.Приех го като упрек към мен.

# 161
  • Мнения: 5 687
Малко за раздвижване на темата:
"Приятелят ми покани родителите си на гости, за да ни запознае. Предупреди ме, че майка му е учителка по БЕЛ, много държи да се говори правилно и мрази да се псува или говори на жаргон в нейно присъствие.
По време на вечерята майка му няколко пъти се намръщи на моите „е@ати“ и „еха, това беше мега яко“, но си мълчеше. Само когато си тръгваха, спомена, че ще ме превъзпита. Аз се подсмихнах. Не ѝ повярвах, разбира се.
Когато ги изпращахме навън, баща му се подхлъзна пред входа и падна по гръб. И докато гледах как този 50-годишен мъж, който цял живот е работил като строител, бавно се изправя, изтръсква си дрехите и промърморва тихо: „Ама че неприятност!“, аз усетих как започва да ме обзема страх..."

Из "Дневниците на една снаха"

# 162
  • при късмета
  • Мнения: 25 473
Така де, човек като се удари или падне, ако не знае български или сръбски, на практика няма какво да каже Joy
Примера е изключението, което потвърждава правилото

# 163
  • Мнения: 1 590
Направо да те побият тръпки Joy чак на такава свекърва не съм попадала, дори в тази тема.

# 164
  • София
  • Мнения: 20 725
Майка ми беше, млада поразена от рак и дори не се сещах да прехвърля на някой друг, например на зетя, защото нали не е голяма работа.
Даваш не особено удачен пример - покойната ти майка и ти сте от един пол, нали така?
Ако става дума за мъж и зетят не е против, защо не, ако болният ще се чувства по-комфортно?

Направо да те побият тръпки Joy чак на такава свекърва не съм попадала, дори в тази тема.
Смяташ го за истинска история?

Впрочем, има книга "Дневникът на една свекърва", беше забавна.

Общи условия

Активация на акаунт