В момента така бих искала да имам жилище в София по важни причини за пребиваване, че си мисля, ако някой ми осигури такова и ми спести едни 200 и повече хиляди, ще си кротувам, а даже и диван чапраз ще стоя.
Аз последната година бях на продължително лечение в София, което може би е достатъчно важна причина за пребиваване, но и през ум не ми минава да стоя диван чапраз пред някого и да си кротувам заради жилище. Пътуваме, ако се налага намираме хотел, който ни е по джоба и се оправяме сами.
И това при положение, че преди 5 години мой близък ми изпрати снимки на две завещания за къща в София, на 5 минути от метростанция, на едното имаше моето име, на другото го нямаше. Казах му да покаже това без моето име.
Просто от моя опит сега знам, че "орташка" работа вече не искам. Ако това се беше случило преди 20 години, сигурно и аз от алчност щях да приема половин апетитен имот в София, ама на 50 години не искам. Пътувам, отсядам на хотел и ми е мирна главата, и не си развалям отношенията с никого, на никого не седя диван чапраз и не трябва да съм благодарна, че ме е пуснал или да се дразня, че аз съм го пуснала да спи някъде.
Хайде една снаха на 20-25 години да се подлъже, ама една свекърва на 50-60 би трябвало да е вече с друг акъл, по-умна и по-опитна.
Всяка жаба да си знае гьола и всяка жена къщата, викам аз.