Звънеше от днес за вчера да ѝ се свърши нещо, особено на мъжа ми, без оглед на това, че той не е длъжен да ходи по гъза ѝ, има си семейство отдавна и други ангажименти.
Племеницата я гледаше, даже сама, нашия до ден днешен не е звъннала само по повод "как е детето". Не знаела какво да прави с момче, като, че да звъннеш има значение пола на бебето. Но пък за сметка на това ми е звъняла, че след 10 минути )на толкова живее) ще дойде да ми остави детето за час, два. Върна се след 4.
Свекъра пък веднъж изтърси, че само нашия му е внук, защото на брат му детето (първата му внучка) била момиче.Мъжа ми беше първия, който го насмете и му каза, че никое внуче няма да види, ако ги дели така.
Проблеми с намеси и даване на наклон, които по нищо не се различават дали ще са от свекърва или свекър и (пак забравих каква ми се пада сестра му).
На мъжа ми, като му разкажа някой казус от темата, който или е много фрапиращ или ме забавлява, думите му обичайно са "тази жена, мъжа няма ли?" Никога на мен не ми се е налагало да се разправям с негови роднини, нито на него с майка ми. Защото и двамата за намесата сме на едно мнение. И не правим компромис. И с майка му щеше да е същото, нали баща му все пак ги е отгледал сам, бяха ученици и тримата, когато почина майка им.