И моят така ще постъпи. И е постъпвал. После му мелям сол - от типа ама нали семсйството е на първо място. Хваща дикиш до следващия път. Неприятно е, но ... Използвам следващ път да му го върна. Така да се каже.
- Публикувана: 25 фев. 2007, 18:52 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2007, 03:03 ч.
Как биха постъпили вашите мъже в тази ситуация?
Аz не бих се сърдила на моя zа такова неЩо, при положение, че наистина няма с какво да промени неЩата ако си седи в къЩи. Не виждам смисъл от това да висим и двамата над леглото на детето и да държим и двамата термометъра , при положение, че са имали уговорка от седмици. Друго ЩеШе да бъде ако другарчето е от блиzо, тогава бих очаквала да промени уговорката zа след 2 дни или седмица, но в тоzи случай наистина няма въzможност zа оставяне zа другата седмица, примерно. Абе май според ситуацията и според състоянието на детето. Само бих му напомнила да се ослуШва непрекъснато zа телефона си, ама той и сам Ще се сети zа това 
първо щеше от предния ден да им се обади и да развали уговорката,защото причината е уважителна/при тази температура няма как да не е/.
второ ,ако на тях пък им коства нещо повече за да дойдат и са организирали нещата ,тогава ще отиде - няма как и ще постои малко и ще се върне. защото при някои хора ходенето в друг град е свързано с организиране,гледане на деца ,осигуряване на свободно време.
не се сърди.просто непредвидени неща се случват ,така че.....ги приеми.неможе да гиостави и тях,не са всеки ден с него.
второ ,ако на тях пък им коства нещо повече за да дойдат и са организирали нещата ,тогава ще отиде - няма как и ще постои малко и ще се върне. защото при някои хора ходенето в друг град е свързано с организиране,гледане на деца ,осигуряване на свободно време.
не се сърди.просто непредвидени неща се случват ,така че.....ги приеми.неможе да гиостави и тях,не са всеки ден с него.
Моят би започнал да се колебае, но аз щях да настоявам да отиде. Мразя "връзването на тенекия". Все пак (нищо, че са се видяли скоро), приятелят идва от друг град, уговорката е отдавна, а и вкъщи нищо не може да направи. Естествено, с уговорката да се прибере веднага при нужда. Бих се цупила само, ако болестта наистина е сериозна и ми трябва физическа помощ (примерно, детето повръща, има треска или нещо подобно). Дори, колкото и кофти да прозвучи на някой, ако е само температура - първо ще се консултирам с лекар, ще дам предписаните лекарства, ще остана да приспя детенцето и (ако има кой да остане вкъщи) аз също ще отида за 1/2 час. После ще се приберем заедно.
Идването на гостите вкъщи го отписвам автоматично, защото детенцето няма да се чувства комфортно в шумотевицата и веселбата.
Но, ясно подчертавам - зависи от състоянието на детето и колко близки са ни въпросните приятели. При сериозно заболяване и хора, които не ги чувстваме достатъчно близки, директно ще отменим уговорката (още от предния ден, защото хората, все пак, идват от друг град, а не от съседния квартал) и никой от двамата няма да отиде.
Идването на гостите вкъщи го отписвам автоматично, защото детенцето няма да се чувства комфортно в шумотевицата и веселбата.
Но, ясно подчертавам - зависи от състоянието на детето и колко близки са ни въпросните приятели. При сериозно заболяване и хора, които не ги чувстваме достатъчно близки, директно ще отменим уговорката (още от предния ден, защото хората, все пак, идват от друг град, а не от съседния квартал) и никой от двамата няма да отиде.
знам ли.вероятно ще отиде,щом имат уговорка.
Обаче я да ви питам аз вас нещо:
Ако детето Ви е болно, а вие имате уговорка с ваша приятелка от друг град, ще излезете ли и ще си оставите ли болното дете????
Защото аз не бих, същото очаквам и от съпруга си
Ако детето Ви е болно, а вие имате уговорка с ваша приятелка от друг град, ще излезете ли и ще си оставите ли болното дете????
Защото аз не бих, същото очаквам и от съпруга си
...Мразя "връзването на тенекия". Все пак, идва от друг град, уговорката е отдавна...
...Дори, колкото и кофти да прозвучи на някой, ако е само температура - първо ще се консултирам с лекар, ще дам предписаните лекарства, ще остана да приспя детенцето и (ако има кой да остане вкъщи) аз също ще отида за 1/2 час...
Но, ясно подчертавам - зависи от състоянието на детето и колко близка ми е въпросната приятелка. При сериозно заболяване и недостатъчно близка позната, директно ще отменя уговорката (още от предния ден, защото, все пак, идва от друг град, а не от съседния квартал).
...Дори, колкото и кофти да прозвучи на някой, ако е само температура - първо ще се консултирам с лекар, ще дам предписаните лекарства, ще остана да приспя детенцето и (ако има кой да остане вкъщи) аз също ще отида за 1/2 час...
Но, ясно подчертавам - зависи от състоянието на детето и колко близка ми е въпросната приятелка. При сериозно заболяване и недостатъчно близка позната, директно ще отменя уговорката (още от предния ден, защото, все пак, идва от друг град, а не от съседния квартал).
Имам доверие на съпруга ми, че може да се справи. Да, ще ми е притеснено и ще звъня често вкъщи, но детето след ден-два ще оздравее, а приятелката може да няма възможност с години да дойде отново.
Ще й предложа да се видим близо до вкъщи, за да мога да се прибера бързо, ако детето/децата ме потърси/потърсят.
Привет, дами. Правя едно уточнение (което съм пропуснала в началото, но което леко променя нещицата), че приятелят му не идва единствено, за да се видят, а по работа и между другото да се видят.
Та всъщност отново ме хвана яд на мъжа ми, понеже се прибра към 12 снощи като междувременно дори един път не се обади да пита как сме. Ноу комент (не ми се обръща на латиница
), както се казва. Както бях писала и преди, при болестта на детето той нищо не може да направи, нито ще промени нещо при оставането си вкъщи, но поне заинтересованост към състоянието може да прояви. А и при положение, че е пил алкохол, при нужда (не дай боже 
) как би ми бил от първа помощ. Може и да не съм права, но 95% от нашите приятели-мъже не биха постъпили така.
Та всъщност отново ме хвана яд на мъжа ми, понеже се прибра към 12 снощи като междувременно дори един път не се обади да пита как сме. Ноу комент (не ми се обръща на латиница
), както се казва. Както бях писала и преди, при болестта на детето той нищо не може да направи, нито ще промени нещо при оставането си вкъщи, но поне заинтересованост към състоянието може да прояви. А и при положение, че е пил алкохол, при нужда (не дай боже ) как би ми бил от първа помощ. Може и да не съм права, но 95% от нашите приятели-мъже не биха постъпили така.