Изневярата и след това ...

И като ти го разкаже, какво?

Нищо. Ние просто обменяме мнения и опит. Аз лично съм чувал за опити за съхраняване на основната връзка, но накрая се разделят.

Може би това е в моите среди или в нашето средностатистическо общество, не знам.

Предполагам има повече хора, на които брака не е приключил. Но те не са писали.
По-лесно е да пишеш във форум, когато вече си дръпнал чертата, разделили сте се и всичко е зад гърба ти. Но когато все още си с човека, който ти е изневерил - описването на случилото се е бъркане в раната. Защото процеса на прощаване никога не е на 100 процента, а забравяне няма как се случи.

Щом има рана, в която да се бърка, прави му сметка, колко са "здрави" нещата

Абуто е много прав. В много семейства има изневяра, но не е нито тема за гордост, нито за обсъждане. Повечето такива семейство се запазват, особено на по зряла възраст, наличие на общи деца, бизнес и имоти. Само че трайно се настаняват недоверие, неприязън, озлобление. Остават заедно за да не се сами, заради жилището, бизнеса, , уж заради децата. Единия уж се крие, другия или се прави, че не знае и не му пука, или гледа да си го върне по някакъв начин. Унижението, обидата и тормоза, ако искате. Или свикват да живеят като съквартиранти, или в крайна сметка нещата ескалират, поне за една от страните. И по често това е жената, когато децата са отраснали, и им е писнало да готвят и чистят за някакъв, когото не знаят дали тази вечер ще се прибере за вечеря, или е с поредната любима. Или, до там се намразят един друг, че им е по добре сами.
А има и такива, на която грам не им пука нито за партньора, нито за секса, просто да е там колкото заради дома, децата, сметките, иначе да прави каквото си ще, стига само да не им пречи.
Случаи всякакви. Мъжете рядко се развеждаг, особено пък ако нямат особени финансови възможности, освен ако не ги удари сляпата неделя. Жените, или като Дренка викат голяма работа, човещинка, това да не е сапун да се изтърка, тепърва не мога да търся някой да се грижи за децата ми, а не мога сама, или стискат зъби, докато в някой момент чашата не прелее. Което изобщо не е задължително, в един момент мъжът, каквито и мераци да има, вече няма възможности, и си кютат двамата като озлобени страци...
Обикновено, на по - млади години хората се разделят заради изневяра. На по дърти години, заради други неща. Обикновено, заради финансова изневяра, която по един или друг начин отново е свързана с физическата изневяра. Просто, когато на партньора ти не му пука за теб в един важен аспект, от семейните взаимоотношения, не му пука и в много други аспекти. И гледа на него да му е добре само.
Ама да не обобщавам. Лични наблюдения.
Случаи всякакви.

Много хора се изредиха да кажат, че авторката и мъжът ѝ са имали щастлив семеен живот. Според мен и прочетеното от нея са имали семеен живот без сътресения, но това не се равнява на щастлив живот.
Малко силни думи, но аз като цяло не вярвам, че човек с този  начин на мислене може да живее щастливо. Той винаги анализира, чопли, търси смисъла.

когато не се интересуваш от свободното време на мъжа си и накрая разбереш, че в това свободно време е имал любовница, сигурно е много неприятно..но трябва и да си тотално дистанциран човек, за да не ти пука грам какво прави той в свободното си време, да 'усещаш', че нещо не е наред, но да не говориш за това и да не променяш нищо, да се надяваш да е просто 'нормално' след 17 години..
жените когато се почувстват трайно като част от мебелировката вкъщи, често искат раздяла, но мъжете в такава ситуация често си намират любовници..

Спасителят в ръжта, аз пък свързвам човек, който има неестова нужда да анализира  чуждите поведения и желания с такъв, който желае да контролира, обаче контролът над другите хора и ситуациит му се изплъзва извън контрол 🤣
Надявам се, малко поне да сме помогнали на авторката, да се успокои и да поразсъждава аналитично, а ако ще и философи, за причините за изневяра от страна на съпруга й. Аз, като за последно да кажа, че това най обикновено е неабясним сърбеж в половата област, нямащ нищо общо с личността на съпругата. Която иначе, си върши отлично задълженията, заради които все още е титулярка.

Оле няма ли да я заключат тази тема .. нещо толкова безсмислено се обсъжда сто страници...

Не са ми изневерявали никога.
Аз изневерих.
Бях достатъчно достойна към човека да му кажа чао и да му обясня защо съм го направила.
Още си поддържаме връзка и сме добри приятели.
Нашето не се губи.

Хората се делят на много. 
Иде ми да разкажа историята от казус, по който започнах работа тези дни. Отвратително, отвратително, отвратително!
Няма да го направя, защото това няма да промени нищо, няма да промени решението на жената да остане с насилника си. Или “насилника”. Зависи от гледната точка.
Най-обичам съвети и твърдения на общо основание, както и жени с партньор, да надъхват посестрими с - абе, за кво ти е тоа мъж?
😀

След шока, гнева, вината, скръбта, сравнително трезвото осмисляне, би трябвало да дойде и етапа на прошката.. Тя едва ли се постига със съзнателно решение, по-скоро ще е процес на вътрешно узряване и на двете страни. Разводът винаги е решение, което стои на една  ръка разстояние, но ми се струва че ако поне малко не се опитам да простя и след развод ще си нося горчилката. Някак прекъсването на тези отношения не ми гарантира освобождаване от товара им. Искам да видя как ще се развие връзката ни след това корабокрушение, дори само за да знам че съм направила каквото ми е било по силите, преди да я скъсам.
Прошката я виждам като освобождаване от цялата гама негативни емоции, за това и се оставям напълно да ме завладяват, когато се надигат, но не ги използвам за вземане на решения. С времето губят интензитет и под тях се прокарват ведри мисли и чувства.  Надявам се и зрънца прошка да има там.
Дали ще се възстанови доверието ... идея нямам ...  но чисто теоритично, не изключвам възможността.

Веднага намерих нов партньор и една година след развода бях повторно омъжена. Ако бях се съветвала във форума, представям си какви биха били мненията ...

Calma, ако усещаш и 1 % шанс да се оправите, не си за развод. Има един момент, по сайтовете го наричат The point of no return. Стигнат ли дотам в семейството, нищо не може да ги събере пак и всичко е изчерпано. Тогава идва и разводът.

Петко, Петко, плагиатстваш, Петко !

Света се дели на две - тези, които имат зареден пистолет и тези, които копаят. Ти копаеш

Calma, добра стратегия е да си тръгнеш, когато му дойде времето. Отстрани е лесно да се дава акъл да се разделяте, а същите хора със съветите НЯМА да си тръгнат толкова бързо, освен ако вече нямат опит със стоенето и компромиса във връзката и не са отработили бързата раздяла

Дай си време решението да узрее и ще си тръгнеш с леко сърце, без да мислиш с месеци правилно/неправилно ли си постъпила