Може да потърси друг, който няма да й изневерява. Да, и там има риск, но поне има надежда, докато с настоящия е факт. Все едно да стоиш във фирма, в която знаеш, че са ти намерили заместник и ще те уволнят, но вместо да си търсиш друга работа, стоиш, защото може и да размислят. Ти обаче се самоубеждаваш, че изборът е изцяло твой и по всяко едно време можеш да напуснеш сама.
Може да не й допаднат навиците му откъм пушене, пиене, обличане, хигиена, развлечения, вкус към музика и ТВ предавания, и хиляда други работи.
И най-важното: старият е баща на децата, децата са свикнали да живеят с него и го обичат, и той като живее с тях може да ги възпитава. А ако дойде нов, какъв ще им е? Как ще свикнат да живеят с чужд мъж? И ако се опита да им каже нещо, ще му отвърнат вероятно "ти не си ми баща, че да ми четеш лекции".
Ако вече децата са изхвръкнали от къщи, тогава може да е по-приемлив вариант за нов мъж. Иначе старият, но познат, макар и не перфектен, може да е по-добър вариант от нов и непознат.
Та сори, Крис, не успяваш да ме убедиш колко е хубаво да се търпи изневеряващ мъж 
Единственото, в което ме убеждаваш все повече е, че ти си такъв. 
