Рок и хевиметъл поклонници

Аз отдавна действам по горната схема. Водя се по логиката, че ако имам билети за концерт, ще бъда много по-мотивирана и изобретателна в опитите ми да организирам пътуването до концерта по най-добрия начин. Имам стимул, иначе казано.

На много ми се ходи, ами гледам да не правя такива сметки защото доктор ми е казал да избягвам стреса, когато ми е възможно

То дето бюджетът ми предимно няма да позволи, ами и съмишленици нямам около мен за ходене по такива концерти, което всъщност е по-тъжното и често по-трудно за преодоляване... И остават само много малки и много местни събития, ако поне за тях си намеря компания.
На моменти се шегувам че тъкмо свикнах бившия ми на тежка музика и се разделихме То си е така де, почнал е да ходи и по концерти, ама мен това вече не ме грее...

Я гледай колко народ сме тука, казвай за къде търсиш компания и тръгваме.

ОК, значи едната половина от проблема се разреши. Сега остава само бюджета да измисля

Аз с напредване на годините започнах да клоня на другата крайност. Пари имам, ама желание нямам. Като знам каква мъка е. Пътуваш с часове, висиш прав с часове, няма тоалетна (читава), ядеш каквито боклуци има (с моите стомашни проблеми не е много ОК), няма хотел наблизо. Като бях на 20+ хич не ми беше проблем.
И компанията е важна, приятелите ми се пръснаха по света. Мъжа ми и детето понякога трябва да ги мъкна насила. И те слушат такава музика ама ги мързи повече от мене
Уупс малко излъгах. Детето откакто отиде в гимназия и научи всички актуални чалга песни. Мъка, мъка.

Аз много обичам да ходя на концерти с мъжа ми. Много от групите, които харесваме се застъпват. Но не живеем в София отдавна и вече не можем да си позволим повече от два-три концерта годишно. Освен пари, трябва и отпуска и някой да гледа детето.
Има концерти, които просто не стават за него. Прекалено шумно и натъпкано е.
Иначе е много яко. Оставяме детето, пътуваме, вземаме си хотел, пием бири, танцуваме. Малко ергенски живот.
Но всяко събитие иска планиране, бюджет, отпуска.
И с компания обичам да ходя, но вече се случва много, много по-рядко.

O, ходенето по концерти ни е основен повод за пътувания. Ако изключа ходенето на море лятото, май само за концерти пътуваме напоследък. Последно организирах пътуване до Дания, за да гледаме любима група на дъщеря ми, която е толкова неизвестна, че не свирят никъде извън Скандинавия и Германия. Беше супер, защото ги намерихме в малък клуб (не в Копенхаген) и успяхме да я снимаме с всички, да си поговорим с всеки от групата и даже да си вземе палка от барабаниста и сетлиста. Понеже тя свири на барабани, обсъдиха даже техники на свирене с него. Беше на седмото небе, а покрай нея и аз, защото знам отлично какви са тези емоции, само дето аз съм ги преживявала преди години. Сега имам и повод да ѝ напомням, че има страхотна майка, щото мен навремето даже в Пловдив не ме пуснаха на концерта на Металика.

Оооо, и при мен бяха големи пазарлъци за концерта на Металика 99-та. Ама в крайна сметка ни пуснаха със сестра ми и един по-голям наш братовчед

За тази година приключих с рок концертите. За следващата вече за един имам закупени билети и се оглеждам за други.
Аз обожавам концертите , друго си е живото изпълнение.
И едно много заразително парче, на корейска група, току що излязло, от каналите които следя.

Вижте какво обявиха

Билетите се пускат в продажба от 15 ноември инфо тук

повече подробности тук

Ха-ха, има и по-големи от теб. Аз се включих във форума заради сериали, филми и книги и най-вече сканди-ноара (който тук е застъпен - за разлика от "мъжкия" оффроудаджийски форум). После: малко СБ, малко реалитита и... днес разбрах, че има такава тема.
Danifin1 - благодаря за темата и домакинството. Минах през цялата ( от авг. до днес не е много, но е качествено!). Май ще ви чета повече и ще "крада" идеи да чуя това-онова. Слушането при мен е на периоди (неравни). Отчасти и защото съм професионално деформиран.
А онова, с което започнах (ама и продължавам - и те, старците също) са златните години на хард и арт рока (70-те). Класически хардрок и хевиметъл, прогресив (арт през 70-те), днес неометъл, скандинавците, симфоник рок, готик, ритъм-енд-блус и блус. Ами, така съм възпитан, а и стар човек съм вече.
У нас, който е идвал - почти на 90% не съм пропускал. Трите ми №1 лайва са Уотърс на стадиона, Скорпиънс пак на "В.Левски" и Пейдж и Плант в зала 1 (не е заради дъртите ми пристрастия, а заради музиката от тях и атмосферата като цяло). Някъде там е и Металика от Пловдив.
Напоследък - вече не ходя толкова, особено извън Сф. Гледал съм (като гимназист с татко ми, в Цюрих) Флойд на живо и това ми стига. Парадоксално е, но легенди от бившия соц също се държат в спомените ми: Щерн Комбо Майсен с Щурците (във Видин), Омега (Будапеща по време на "летен пионерски лагер" - ей, ръководителите ни от тогава, златни сте!)...
На телефона си държа 4-5 албума на U2, Gilmour, Floyd, Ленинградските каубои - понеже ние израснахме с други технологии и технически мечти. Но по-скоро, защото не слушам музика от телефон. Декове, ролка, СиДи плейъри - единият "чист" без мп3-ки, грамофон - през 70-те рокаджийството и хайфизма вървяха ръка за ръка. При мен тъй и си остана. Без днешните 4-5-7-100.1... рокът не е правен да се слуша на домашно кино.
Какво още: аз (пък) харесвам повечето - а те не са много - дами-вокалистки в прог и неометъла. Имаме и българка сред тях - Стела Торманова, Starqueen. Пепеляшката, която прати записите си по пощата, а сканди компания я хареса и й направи албума дистанционно. И един техен прочут Торнбьорн си я беше взел за портньорка...
Вярвам (за съжаление), че банда като Ръш няма в момента. Без Пърпъл, Юрая и особено Блек Сабат нямаше да има това "нататък" което се случи. Стоунс и Зепълин също са "виновни". Глитър рока (Суит, Слейд, ТиРекс) си беше веселие. Ония 10-минутни балади (тук, освен Детето на времето и Утрото, се включват и Гранд Фънк, и Кокни ребъл) направиха спомените за младежките ни любови да звучат.
И - честно, не си падам по уейва - знам, че когато им беше времето, "Нова генерация" бяха най-европейската ни група. Ала, отделно от това, първата "Ера" и особено "Ер Малък" (изобщо Любо Малковски) са най-силния БГ рок, който някога е правен (като комплексни "показатели").
Ще наминавам тук. Бъдете здрави всички! И... знаете си, как бил умирал рокът, бе; кой ги разправя тия работи!...

EmBrother   в нашата групичка, предполагам повечето от нас не са първа младост и сме пръснати във всички части на света или поне аз Ще се радваме на твоята компания и да чуем какво можеш да ни предложиш пък и ние да те запознаем с някои нови групи. Както виждаш не сме много, но сме рокактивни Аз успях вече да се снабдя с билети за три концерта през следващата година. Графикът ми започна стабилно да се запълва бавно, бавно.

Ако има класация за най-подценяваните групи,Gemini Syndrom ще са в челните места. Да видим дали ще излезе линка:

https://www.youtube.com/watch?v=wNP_6kF2JpA

Инструкции за тези от вас,които се учат да слагат линкове тук. Ето как става с клиповете от ютюб.
deaf права си, наистина са подценени. Имат страхотно звучене.

За специален гост в турнето на Linkin Park в Париж са поканени и едни страхотни японски рокери