Отговори
# 15
  • Мнения: 37
Здравейте, детето е в доста крехка възраст, а вече се е наложило да се справя с предизвикателства. А и раздялата с родител е много важно събитие, което определено дава отражение. Да, детето има нужда от грижа и специфична работа с него, за да преодолее емоциите, свързани с травматичните събития.

Бих Ви препоръчала да заведете детето и себе си на детски психолог, за да се види реално дали това е някакъв опит за сваляне на тревожността, изграден тик или някакъв друг механизъм. Много ми е трудно да кажа каквото и да било в случая, бих видяла детето.

Поздрави,

Надя

Здравейте!
Детето ми (2г1м) е много чувствително дете. Не веднъж е поставян в стресови ситуации (често боледуване, операция, раздяла с родител), което го направи много тревожен.
От 1-2месеца забелязваме засилена тревожност, която се опитва да саморегулира под формата на гледане на пръсти - пред очите под различен ъгъл и сякаш брои и цъка с език (сякаш го смучи). Гледаме когато го прави да го разсейваме с нещо и в повечето пъти забравя, но се притесняваме и не можем да разберем какво провокира това поведение. Прави го когато му е скучно или е тревожен. Моля за съвет как да не навредим на детето в този случай?

Последна редакция: пт, 13 дек 2024, 13:42 от Рaдост

# 16
  • Мнения: 204
Благодаря за отговора! Как мога да запазя час за консултация с Вас?

# 17
  • Мнения: 37
Здравейте, можете да ме потърсите на тел. 0888584041.

Поздрави,
Надя


Благодаря за отговора! Как мога да запазя час за консултация с Вас?

# 18
  • Мнения: 271
Здравейте,
Сина ми е на 8г. В училище има проблемно дете още от Първи клас имаше много проблеми с него и всички останали деца. Нещата уж се бяха успокоили, но забелязвам промяна в моето дете. Изразява се в нервно поведение- стига до самонараняване/ бие се шамари/ удря се, крещи, постоянно казва, мече е тъп, глупав и тн. А не е така. По -труден му е българския език, на се опитва, вкъщи помагам, но постоянно говори, че му харесва когато децата казват, че е тъп и му се смеят. Изключително емоционално дете е от малък. С бащата сме разделени, но те си се виждат всяка седмица, има по малък брат. Уж знае, че въпросното дете не се държи както трябва, ем ме подръжава. Водила съм го на психолог няколко пъти. Последния констатира силна тревожност , която изразява по този начин. Но аз също нямам сили постоянно да е така, да говоря нон стоп, и да знам, че ме разбира и сякаш го прави нарочно. Никой не го обичал, не му пукало нищо.. като майка не мога повече да го гледам и слушам до е така. Моля за съвет и какво да предприема, защото проблем има, но не знам как да го реша.
Благодаря!

# 19
  • Мнения: 65
Здравейте, имам момиче на 7г първи клас проблема е че е неуверена,плаха,притеснителна,чувствителна,как може да и помогнем,страхува се от всичко ново,не се впуска да общува много, отговоря кратко,ходила е на градина,водила съм я и на психолог около 1 година там ми казаха такова си е детето интровертно,-меланхолипчно чувствително,да но ето че е първи клас и е трудно.Не  мога да приема ,че 21 век няма методи които да помогнат, ще се радвам за съвети,като цяло аз съм неуверена,бързо се отказвам,не ми се иска и детето ми да е такова .Искам да и помогна да го преодолее,обича да ходи на училище,послушна е много,госпожата казва притеснително дете и плахо.Да допълня погледа и винаги излъчва тъга.бяхме на рожден ден с деца от класа и едното дете ми вика Хриси винаги изглежда тъжна,тя просто излъчва тъга все едно,Добро семейство имаме и сме задружни,когато имаше да казва стихче си личи че е тъжна и неуверена,не бих казала че сме е лишили от нещо.Благодая!

Последна редакция: сб, 21 дек 2024, 16:27 от Petq Vargova 655361

# 20
  • Мнения: 282
Здравейте, имам момиче на 3г и 10м от малка злояда и капризна. Късно започнахме да даваме сладки неща и шоколад. От доста време сме с пазарлъци за яденето на закуска/обяд/вечеря защото все бърза да иска сладко. От няколко дни всичко купешко сладко е изхвърлено от вкъщи. Постоянно говорим, че започваме да се храним здравословно, да опитва нови храни, наблягане на зеленчуци и плодове. Опитва се, виждам я. Още не е опитала много нови зеленчуци, но поне други храни яде без пазарлъци, но все безопасни някакви - баница, сирене/кашкавал все неща които беше спряла да яде.

Ако опита нещо което не и харесва, изплюва още първата хапка и не иска да глътне. Обяснявам, говоря, гледам да не я натискам.

Как да я убедя да хапва повече зеленчуци без натиск при положение, че докато лапне и казва че не го харесва?

След време като решим да върнем сладкото, как да го направим за да не се върнем в същото положение? Да прекалява със сладкото и да спре да яде друга храна или да яде колкото да и се даде после сладко?

Просто съм супер изморена от спорове, пазарлъци и броене на хапки. Имам нужда от помощ да оправим храненето, супер е капризна просто не знам какво да правя. В градината не яде също, при баби като сме на гости и от техните гозби също не иска😭

# 21
  • Мнения: 587
Не знам дали въпросът ми е за вас. Става съпрос за момче, студент по стоматология в друг град. Нашето дете винаги е било проблемно. Помолиш го нещо, не го е свършило. Покрай празниците установихме, че пуши. Беше ни пушил в стаята. Нашето семейство е от непушачи и го помолихме да пуши на терасата. Същата вечер се натика с цигарите да пуши в тоалетната. Баща му му взе айкоса и му каза, ок пушиш, като ти се допуши кажи и ще то го дам. Мисля, че тази схема не сработи, защото намерих вейп в дивана, като си тръгна. Първи въпрос как да го накараме да се съобразява с нас и да пуши на балкона. Сякаш постоянно прави напук. Не можем да намерим никакъв подход към него. Второ изпитвам невероятен ужас да не посегне към наркотици. Средата му е от пушачи, ако някой донесе и наркотици и сме го втасли.

# 22
  • Мнения: 56
Здравейте, г-жо/г-це Димитрова.
Имам син на 7 г. И 6 месеца.
От миналата пролет започна да се изпуска в гащите. Буквално всеки ден по 2-3-4 пъти.
Интересното беше , че го правеше само когато е с нас. В детската градина стискаше и не си позволяваше изпускане.
Консултирах се в госпожите в градината, които ме успокоиха, че това е просто период, и ще отшуми от себе си.
Ако съвсем се влошат нещата, да потърся професионална помощ.
За щастие , това наакване не продължи дълго ,и аз се обнадеждих.
Обаче от скоро - от един месец, детето отново продължава да се изпуска по голяма нужда.
Осъзнава, че е наакан, хили се , подиграва ми се, и отказва да се измие. Т.е. изпускането го прави целенасочено и осъзнато.
В училище няма проблем , бързо се адаптира ,и много му харесва обстановката. Може би проблемът е в мен и целта е да ме накаже.
Вече не знам от къде да започна.
Педиатърката изписа прахчета, с които да му омекнат изпражненията, и да го стимулира да не се стиска. Но и тук удряме на камък и изпусканията продължават.
Благодаря за отделеното време.

# 23
  • Мнения: 37
Здравейте, Петя, първото, което ми направи впечтление в това, което споделяте с мен, е, че бихте искали да дадете на детето нещо, което и на Вас е трудно  да проявите, а именно - увереност. Децата стават такива, каквито сме ние - носят нашите гени, кодове, познания, поведения. Гледат и попиват от нас всичко, несъзнавано.
Ние не искаме нашите деца да ни репликират, но те нямат друг модел, от който да се учат в първите години от своя живот и в този смисъл няма къде да видят увереност или умения за справяне с тревожността.

В такива случаи работим по себе си - култивирайки тези качества, които бихме искали да притежаваме ние и нашето дете. Отделно бих Ви препоръчала работа с колега психолог за Вашето дете.

Поздрави,

Надя


Здравейте, имам момиче на 7г първи клас проблема е че е неуверена,плаха,притеснителна,чувствителна,как може да и помогнем,страхува се от всичко ново,не се впуска да общува много, отговоря кратко,ходила е на градина,водила съм я и на психолог около 1 година там ми казаха такова си е детето интровертно,-меланхолипчно чувствително,да но ето че е първи клас и е трудно.Не  мога да приема ,че 21 век няма методи които да помогнат, ще се радвам за съвети,като цяло аз съм неуверена,бързо се отказвам,не ми се иска и детето ми да е такова .Искам да и помогна да го преодолее,обича да ходи на училище,послушна е много,госпожата казва притеснително дете и плахо.Да допълня погледа и винаги излъчва тъга.бяхме на рожден ден с деца от класа и едното дете ми вика Хриси винаги изглежда тъжна,тя просто излъчва тъга все едно,Добро семейство имаме и сме задружни,когато имаше да казва стихче си личи че е тъжна и неуверена,не бих казала че сме е лишили от нещо.Благодая!

Последна редакция: ср, 08 яну 2025, 11:58 от Рaдост

# 24
  • Мнения: 37
Здравейте, мога да предположа, че детето не може да преработи раздялата Ви или е в процес на преработка, но му трябва консистентна работа с психолог. Както и на Вас лично, за да се справяте с трудните свои и негови чувства (на детето). Обикновено децата попадат в конфликт на лоялност и се разкъсват вътрешно между майка си и баща си, когато се разделят. Емоционалните деца винаги остават емоционални, но идеята е да им помогнем да изградят стратегии за разбиране, овладяване, култивиране на емоционалните си състояния.

Потърсете професионална помощ - вероятно ще е от полза.

Поздрави,

Надя

Здравейте,
Сина ми е на 8г. В училище има проблемно дете още от Първи клас имаше много проблеми с него и всички останали деца. Нещата уж се бяха успокоили, но забелязвам промяна в моето дете. Изразява се в нервно поведение- стига до самонараняване/ бие се шамари/ удря се, крещи, постоянно казва, мече е тъп, глупав и тн. А не е така. По -труден му е българския език, на се опитва, вкъщи помагам, но постоянно говори, че му харесва когато децата казват, че е тъп и му се смеят. Изключително емоционално дете е от малък. С бащата сме разделени, но те си се виждат всяка седмица, има по малък брат. Уж знае, че въпросното дете не се държи както трябва, ем ме подръжава. Водила съм го на психолог няколко пъти. Последния констатира силна тревожност , която изразява по този начин. Но аз също нямам сили постоянно да е така, да говоря нон стоп, и да знам, че ме разбира и сякаш го прави нарочно. Никой не го обичал, не му пукало нищо.. като майка не мога повече да го гледам и слушам до е така. Моля за съвет и какво да предприема, защото проблем има, но не знам как да го реша.
Благодаря!

Последна редакция: ср, 08 яну 2025, 11:59 от Рaдост

# 25
  • Мнения: 37
Здравейте,

бих Ви насочила към консултация с детски диетолог по отношение на това какво да яде и как да го поднесете, така че да се приеме.

От психологическа гледна точка детето е във фаза на изграждане на собствения си "АЗ".
Това е онзи период, в който децата започват да имат някакъв контрол върху средата около тях, харесва им да "имат думата". Храната и какво и кога го ядат е възможност за тях да утвърдят себе си, проявявайки предпочитания. Бих Ви насърчила да не обсъждате, че започвате да се храните здравословно, да не правите заявления, с които на глас поставяте норми и граници на хранене, защото това предизвиква съпротива, тъй като я лишава от възможности да контролира тя нещата. Вместо това постъпете "хитро", като инвестирате необходимите зеленчуци и плодове в друга форма, за да не ги вижда - дали крем супи, мусове, смутита, прясно изцедени зеленчуково-плодови сокове, крекери, както и неща, които сте направили двете заедно. Целта Ви в момента е да преодолеете съпротивата ѝ, но това става нежно, без насилие, елегантно. Междувременно, разбира се, давате необходимите витамини и микроелементи чрез качествена храна под интересна форма, без много да обяснявате, че ТРЯБВА да ги яде. Създайте забава и лекота около храната - има много начини това да се постигне, изисква усилия и въображение от вас, а има и доста идеи в нета. Има деца, които не са особени фенове на храната - тук може да има и психологически причини, свързани с взаимоотношенията с майката - в частност с Вас. Нямам детайли, ако решите - свържете се с мен, за да поговорим.

Поздрави,

Надя

Здравейте, имам момиче на 3г и 10м от малка злояда и капризна. Късно започнахме да даваме сладки неща и шоколад. От доста време сме с пазарлъци за яденето на закуска/обяд/вечеря защото все бърза да иска сладко. От няколко дни всичко купешко сладко е изхвърлено от вкъщи. Постоянно говорим, че започваме да се храним здравословно, да опитва нови храни, наблягане на зеленчуци и плодове. Опитва се, виждам я. Още не е опитала много нови зеленчуци, но поне други храни яде без пазарлъци, но все безопасни някакви - баница, сирене/кашкавал все неща които беше спряла да яде.

Ако опита нещо което не и харесва, изплюва още първата хапка и не иска да глътне. Обяснявам, говоря, гледам да не я натискам.

Как да я убедя да хапва повече зеленчуци без натиск при положение, че докато лапне и казва че не го харесва?

След време като решим да върнем сладкото, как да го направим за да не се върнем в същото положение? Да прекалява със сладкото и да спре да яде друга храна или да яде колкото да и се даде после сладко?

Просто съм супер изморена от спорове, пазарлъци и броене на хапки. Имам нужда от помощ да оправим храненето, супер е капризна просто не знам какво да правя. В градината не яде също, при баби като сме на гости и от техните гозби също не иска😭

Последна редакция: чт, 09 яну 2025, 11:58 от Рaдост

# 26
  • Мнения: 37
Здравейте, това, което споделяте се случва и на други деца. Причините вероятно са психологически, но е необходимо да знам каква е семейната динамика, взаимоотношенията, както и повече за самото дете.

Препоръчвам Ви да се консутлирате с детски психолог, тук ще е трудно да решим казуса.

Поздрави,

Надя

Здравейте, г-жо/г-це Димитрова.
Имам син на 7 г. И 6 месеца.
От миналата пролет започна да се изпуска в гащите. Буквално всеки ден по 2-3-4 пъти.
Интересното беше , че го правеше само когато е с нас. В детската градина стискаше и не си позволяваше изпускане.
Консултирах се в госпожите в градината, които ме успокоиха, че това е просто период, и ще отшуми от себе си.
Ако съвсем се влошат нещата, да потърся професионална помощ.
За щастие , това наакване не продължи дълго ,и аз се обнадеждих.
Обаче от скоро - от един месец, детето отново продължава да се изпуска по голяма нужда.
Осъзнава, че е наакан, хили се , подиграва ми се, и отказва да се измие. Т.е. изпускането го прави целенасочено и осъзнато.
В училище няма проблем , бързо се адаптира ,и много му харесва обстановката. Може би проблемът е в мен и целта е да ме накаже.
Вече не знам от къде да започна.
Педиатърката изписа прахчета, с които да му омекнат изпражненията, и да го стимулира да не се стиска. Но и тук удряме на камък и изпусканията продължават.
Благодаря за отделеното време.

# 27
  • София
  • Мнения: 4 244
Здравейте, майка съм на 3 деца - на 11 г., 4,10 г. и 1,2 г.
Дъщеря ми на 4,10 г. от около 8-10 месеца започна да проявява интерес към биберона на брат си. В началото говорехме, обяснявахме и всичко беше ок, но с времето (от около 5-6 месеца) започна да го взима скришно и да си го слага в устата. После започна да рови по шкафове и тн. и ако открие стар биберон го взима и ляга с него. Отново обяснявахме, че е голяма вече - кака, че бибите са за брат и, че е бебе и така той се успокоява като се разплаче. Че тя трябва да му покаже, че му е кака и не ходи с биба. Но нямаше промяна.
От 2 дни си намери стара нейна бибеброна. Взех я и я срязах, но тя пак си я взима и слага в устата и спи с нея. Вчера докато беше на градина я взех и скрих и снощи настана истински ад. Рева и се тръшка над час и половина, че си иска бибата. Че баща ѝ и бил обещал биба. Казах, че кучето ни я е взело и сигурно изяло или скрило някъде, но тя продължи да реве. Искаше да вземе биберона на брат си.
Искала да спи с биберон, защото и "било скучно на устата" 😳😳😳😳 накрая от изтощение заспа.....

За първи път се сблъсквам с такова нещо и ви моля, за насоки, съвет. Чувствам се безсилна да се справя с тази ситуация.

По принцип тя като бебе беше с биберон, но го махнахме без да е имало проблем и да го е търсила и плакала за него.

# 28
  • Мнения: 535
Здравейте,

нашето момче е на 3 години и половина, не ходи на градина, тъй като не го приеха в държавна и изчаквам да му намерят място, когато навърши четири и подлежи на задължителна такава. Обиколих частни градини в района, в който живеем, включително и родителски кооперативи, но нищо не ни допадна.
От известно време не се храни добре (яде само няколко неща), водих го два пъти на гастроентеролог, няма нищо обезпокоително. Има изключително много енергия, въпреки оскъдното хранене. Кара колело с педали (без помощни) от две годишна възраст. Говори много, обича да играе с деца, играе с нас на ролеви игри, но не иска да спи през деня. Вече дори не го карам насила, оставям го малко да полежи следобед и след кратка почивка е готов за нови активности. Заспива късно (след 22 часа), въпреки че не спи през деня, става рано (най-късно към 8 часа). Имаме ли нужда от консултация с детски специалист, имайки предвид изключително бурното му поведение и постоянната нужда от активности (вече не можем да му смогнем с баща му) или е нормално за възрастта при момчетата..? Благодарим! Flowers Four Leaf Clover

# 29
  • Мнения: 37
Здравейте, благодаря за въпроса.

Това, което споделяте, ме навежда на мисълта, че Вашето 4-годишно прави някакъв вид регрес и желае да бъде на мястото на бебето. Често се наблюдават такива реакции, когато вниманието на родителите се преразпредели и дойде нов член в семейството. Дъщеря Ви би искала да получи вниманието, което давате на бебето си, затова се "преструва" на него. Труден е периодът за нея - решението е да изрази по някакъв начин чувствата си по въпроса, както и да разберем какви нужди има и по какъв начин би искала да ѝ се обърне внимание. Гушкайте я, прекарвайте лично време само с нея, говорете си, дайте ѝ възможност да сподели с Вас. Кажете ѝ, че сте там за нея. Нейното поведение е опит да Ви покаже как се чувства.

Поздрави,
Надя



Здравейте, майка съм на 3 деца - на 11 г., 4,10 г. и 1,2 г.
Дъщеря ми на 4,10 г. от около 8-10 месеца започна да проявява интерес към биберона на брат си. В началото говорехме, обяснявахме и всичко беше ок, но с времето (от около 5-6 месеца) започна да го взима скришно и да си го слага в устата. После започна да рови по шкафове и тн. и ако открие стар биберон го взима и ляга с него. Отново обяснявахме, че е голяма вече - кака, че бибите са за брат и, че е бебе и така той се успокоява като се разплаче. Че тя трябва да му покаже, че му е кака и не ходи с биба. Но нямаше промяна.
От 2 дни си намери стара нейна бибеброна. Взех я и я срязах, но тя пак си я взима и слага в устата и спи с нея. Вчера докато беше на градина я взех и скрих и снощи настана истински ад. Рева и се тръшка над час и половина, че си иска бибата. Че баща ѝ и бил обещал биба. Казах, че кучето ни я е взело и сигурно изяло или скрило някъде, но тя продължи да реве. Искаше да вземе биберона на брат си.
Искала да спи с биберон, защото и "било скучно на устата" 😳😳😳😳 накрая от изтощение заспа.....

За първи път се сблъсквам с такова нещо и ви моля, за насоки, съвет. Чувствам се безсилна да се справя с тази ситуация.

По принцип тя като бебе беше с биберон, но го махнахме без да е имало проблем и да го е търсила и плакала за него.

Последна редакция: пн, 13 яну 2025, 12:57 от Рaдост

Общи условия

Активация на акаунт