Психично здраве при децата, възпитание, връзка с родителите - детски психолог Надя Димитрова

Привет,

Прекаленото стимулиране на сензориката се отразява превъзбуждащо на неукрепналата детска нервна система. Зрението не вярвам да се увреди, ако се ползва много умерено. Но премигването и ярките светлини не са най-доброто за дете на тази възраст. Поощряването на развитието е нещо прекрасно, но има други методи, които са щадящи за нервната система. Препоръчвам да ограничите този тип играчки на този етап.

Поздрави,

Надя

Много благодаря за отговора. А на каква възраст ще е подходящо детето да се занимава с играчки със светлинни ефекти?

Здравейте! Аз съм майка на тийнейджърка (на 16 години). От известно време имаме сериозни трудности в отношенията – тя често лъже, излиза без разрешение, прибира се късно и реагира агресивно, когато ѝ поставим граници.

Напоследък се държи непредвидимо – излиза с по-големи момчета, говори грубо, а понякога изразява много силни емоции и ни заплашва, че ще избяга. Чувстваме се безсилни да реагираме адекватно и се тревожим за нейната безопасност.

Бих искала да се консултирам как е най-добре да постъпим – дали е нужно да я види специалист (психолог или психиатър), как да разговаряме с нея и как да възстановим връзката помежду ни.

Благодаря предварително за съдействието и съвета!

Моят съвет е да ги ползвате ограничено поне до 7 г. възраст.

Поздрави,

Надя

Здравейте, много съжалявам, че минавате през това - мъчително е да гледаш детето си в това състояние и с това отношение към живота, Вас и другите.

От една страна, пубертетът носи такива поведения, от друга - социалният фактор става особено силен - в частност влиянието на средата, в която тя пребивава в училище и на улицата. В такива случаи аз лично работя първоначално с родителите, за да ги подкрепя в поставянето на граници и "стигането" до детето с подходящи разговори, стратегии на поведение. Можем да потърсим заедно как да се подобри ситуацията, да си обясните поведението ѝ, да намерим какво я кара да се държи по определен начин, да ѝ помогнем на самата нея. Разбира се, правим и срещи със самото дете/тийнейджър... Можете да се свържете с мен на тел. 0888584041, ако желаете.

Поздрави,
Надя

Здравейте д-р Димитрова,
Имам син на 12 години, добро дете. Когато беше на 9-10 години започнах да го хващам в лъжа. Лъжеше, че е прочел книги от летният списък. Започнах и в други лъжи да го хващам. Намали си успеха. И всичко това е от стоене в интернет и игране на игри. Много разговори съм провела. Наказвах, молих, говорих... В момента се съгласява, но после продължава, както преди. За мен е пристрастен към онлайн пространството и имаме нужда от помощ. Ние сме от гр. Шумен.
Поздрави!
Петя Стефанова

Привет, обадете ми се, ако искате да поговорим.

0888584041
Надя

Здравейте!

Имам момченце на 3 годинки, което посяга, когато е разстроено. Ако падне или се удари, искам да го гушна, да го успокоя, но той не ме допуска до себе си. Плаче и започва да удря, също и когато се разсърди за нещо. Как да постъпвам в такива ситуации? С говорене, обясняване, не се получава, с повишаване на тон- също. Имам също бебче на 3 месеца, но това не е от сега, а може би 1 година. Максимално се опитвам да обръщам внимание и на него, да не се чувства пренебрегнат. Таткото не му обръща много внимание. Винаги аз съм се грижела за него.  и може би подходът ми не е бил правилен. Обяснявала съм спокойно, не съм била строга, може би не съм поставяла ясни граници. Когато кажа НЕ, прави точно обратното.

Ще си радвам, ако ме насочите кой е правилният подход в случая. Благодаря предварително

Здравейте,  моят проблем е сходен с този на дамата, преди мен. Момиченцето ни е почти на 3 г., постоянно крещи, вика, пищи, посяга на мен и баща й, говорейки "искам да бия, бия, бия...." , отчаяни сме вече. Постоянно говорим и обясняваме, говорим, говорим, но тя не ни чува. В градината е примерна, постоянно я хвалят, попринцип е много будно и умно дете за възрастта си, но вкъщи става страшно. Не знам как да подходим, когато й се направи забележка или й се забрани нещо, става страшно - викове, крясъци, ужасно е. Умишлено изчаквам да мине критичната втора годинка, да нав,рши 3г, и ако не се променят нещата, мисля да се обърна към специалист. Не знам обаче как ще издържа, какво ще ме посъветвате Вие?

Здравейте,
Синът ми е почти на 6, но трудно комуникира с възрастни, особено с непознати. Отказва да поздравява или да казва "довиждане", макар че го уча на това откакто се е родил. В градината се притеснява и часа да влезе заедно с друго дете, за да не го карат да казва "Добро утро". В магазина не смее да купи нищо сам, въпреки че има точни пари, например. Разговаряли сме, казва, че го е страх (може би трябва да се разбира -срам).  В къщи не му спират устата, като играе с деца - също. Но и на тях не иска да казва "здравей" или "довиждане", по телефона също не казва "ало" или нещо подобно, а стои и мълчи.
Как да го науча да поздравява? Да преодолее срама?
Благодаря!

Здравейте! Синът ми е на 3 годинки, направи ги преди две седмици. Търся начин да му помогна да преодолее всички промени, които ни се налага да изживеем и двамата.

Първо, с таткото се разделихме от средата на ноември 2025. За четвърти път, смятам окончателно, досега все давах шансове, за да е по-спокойно детето. За съжаление от всички скандали и разправии, които въпреки молбите ми не се спестяваха пред сина ми, сега той заеква. За това ходи на логопед, консултирала съм се и с психолог, според който няма нужда от допълнителна терапия освен логопеда.

Таткото отказва да го взима да прекарва 2-3 дни с детето, въпреки че аз не съм ограничила достъп. Идва веднъж-два пъти седмично за не повече от 4-5 часа, в които успява да се държи грубо с мен или да ме предизвика да повиша тон да не се държи грубо. Да, знам, че не трябва, но и моите нерви не са от стомана.

С раздялата смених на детето местоживеенето (от малък град в София област се преместихме в София, където аз имам жилище). Имах късмета да го приемат в детска градина близо до вкъщи, така че и детската градина беше сменена от средата на ноември. Мечта за повечето родители.

 Освен това, в предишната детска имаше агресия между децата, за която учителите не споделяха. Като цяло според психолог детето възприема детската като травма, след като там друго дете му удряше главички, казваше му, че ще го убие, беше удрян с кубчета в слепоочието, връщал се е със следи от ухапано, беше издърпан и свален от конче-люлка и си беше ударил лицето. Повечето се криеше от персонала и се отричаше. Твърдеше се, че детето ми е виновно, защото не иска да се облича сам и затова реве и се вкопчва сутрин в мен. Последните две седмици в малкия град нямаше проблем с ходенето на детска градина. Като цяло от яслата нямаше проблем с яслата, проблемите се появиха при промяна в персонала и оставяне между децата да има агресия.

В новата детска градина започна да ходи сравнително спокойно. Но седмица по-късно се разболя. Оттогава е непрестанен рев. Непрестанно сърдене, че го оставям. Първият ден след много почивни дни около Коледа дори трепереше и плашеше, че не иска на детска. А тогава му празнуваха рождения ден в детската. Когато го питам какво го е направило щастлив, тъжен, как е било,.отговаря "добре", споделя как и с кого е играл. Споделя и дали някой за нещо му се е скарал и дали някое дете е било грубо с него. На пръв прочит всичко наред, но самият той е свит, обран, не ми изглежда толкова весел. Тази вечер ми каза, че не иска да се цункаме и гушнем за лека нощ, защото ми е сърдит, че го водя на детска градина. Имало е някакви ситуации да му правят забележки, да е тъжен, че някой му е развалил играта, говорим ги нещата и на следващия ден е по-добре. Но плачът си е всяка сутрин, беше и пред детската, сега вече е само вкъщи.

Учителите казват, че нямам проблеми с него. Той споделя, че си има приятелчета там. Вечер след детска прекарваме време заедно - рисуваме, играем, борим се, говорим си, четем книжки, каквото каже.

Цялото това поведение опит да не го заведа на детска ли е? Трябва ли да търся проблем в детската, след като той не споделя нищо сериозно, нищо лошо от учители и деца? Период ли е? Ще мине ли? Как да му помогна? Видимо е тъжен от всички промени, тъжно и тежко ми е, че му го причинявам. Но не мога да си представя да го отглеждам в скандали и манипулации с баща му. Освен това, аз като се ядосам след часове с баща му и после нервите са в говоренето ми с детето. Знам, че трябва да започна терапия с психолог, защото от бащата съм критикувана постоянно и самата аз се обвинявам,.че не се справям.

Дори не знам дали не ми звучи объркано всичко написано,.дори не знам възможно ли е да отговорите на цялото това нещо.

Ще съм благодарна за отговор и насоки как да подобря връзката с детето. Той все повече и повече ми се сърди за някакви неща, а на рождения си ден дори каза, че не иска да ходи на кино с мен. Провалих ли се като майка и ще имам ли добра връзка с детето си?

Здравейте, за съжаление, този вид поведение е доста популярен сред тийновете  - това е период за тях на регулиране на границите между тях и света, между тях и родителите основно. Точно в момента е много важно да се държат здравословни модели на поведение с нея, поставяне на граници, които се спазват и от двете страни, независимо че тя ще продължи да се опитва да ги престъпва. Децата на тази възраст имат нужда от това да знаят докъде и как е позволено и непрекъснато тестват точно това. Добър тон и разговори, създаване на доверие между Вас са важни елементи на взаимоотношенията. Бих Ви посъветвала да потърсите психолог първоначално за Вас, за да Ви насочи. Възможно е и тя да посещава психолог, където да получи разбиране, а не корекция на поведение. Комплексен е казусът и изисква работа с Вас, както и с дъщеря Ви.

Поздрави,

Надя

Здравейте и благодаря за всичко споделено. Аз самата съм минала през раздяла с бащата на сина ми, работя с много родители и деца, които преминават през това.
При детето са се случили огромни промени, които са свързани с раздяла със сигурната среда, която познава, с бащата до голяма степен, с неща, с които е било свикнало. Това само по себе си е огромно емоционално предизвикателство, с което той би се справил с Ваша подкрепа. Все пак Вие се явявате единственото сигурно нещо в живота му до момента. Но вероятно изпитва страх да не изгуби и Вас. Детската градина при преместването със сигурност му е създала допълнителен стрес и му трябва време да се адаптира.

Най-важното нещо в момента е Вие да сте стабилна, спокойна - което нормално да не е точно така, предвид че и Вие преживявате всичко това. Моля, потърсете за Вас консултация с психолог, за да Ви подкрепи. Всичко ще се нареди, но този етап е много важен за детето Ви и с цел преодоляване на травмата, е необходимо да се стабилизирате Вие!

Поздрави,
Надя