Отговори
# 75
  • Мнения: 37
Здравейте, не знам до колко е за тук този въпрос, но  все пак ще попитам. Имам малко момиченце на 2г. и 9 месеца, което от няколко нощи (не всяка) на сън пищи, че се е напишкало. Детето все още е с памперс за нощният си сън. Дали това е някакъв знак от нея, че сега е момента да се махне?
С по-голямата ми дъщеря го махнах от раз когато стана на 3г.

Здравейте,

единственият начин да разберем дали е готова за махането на памперса е да опитаме да го махнем. Ако не се получи, винаги можем да го върнем обратно. Можете и да поговорите с нея и да я попитате иска ли да го махне, вече е достатъчно голяма, за да може да изрази емоциите си по въпроса. Интересно е какво я кара да пищи нощем, какво точно я притеснява в това, че се е напишкала. Ще се радвам да споделите тук резултата, ако решите да опитате да свалите памперса.

Поздрави,

Надя

Последна редакция: ср, 16 юли 2025, 09:04 от Рaдост

# 76
  • София
  • Мнения: 8 745
А това няма ли да я обърка ако не успее да махна памперса? По принцип знам, че веднъж махне ли се не се връща.

# 77
  • Мнения: 37
А това няма ли да я обърка ако не успее да махна памперса? По принцип знам, че веднъж махне ли се не се връща.

Строго индивидуален е подходът, няма как да знаем дали ще се обърка детето, или не. Затова можете първо да поговорите с детето и да видите какво мисли за махането на памперса. Вие как го усещате? Обикновено майчиният инстинкт е този, който може да Ви помогне да усетите детето си и да вземете решение. Бих се оставила да усетя накъде отиват нещата и така, заедно с детето, да решим да премахнем памперса, или пък да не го махаме все още.

Поздрави,
Надя

Последна редакция: ср, 16 юли 2025, 09:05 от Рaдост

# 78
  • Мнения: 684
Здравейте.
Децата ми са съвсем нормални, играят пеят.
Но когато се съберат с децата на брата на мъжа ми, стават невъзможни в смисъла на това да правят опасни за живота неща. Не искам да общуват с тях, но няма как...какво да направя, за да прекратят тази ситуация, как да подходя...

# 79
  • Мнения: 40
Здравейте! Изчетох доста от въпросите, но не намерих подобно на моя. Имам дъщеря на почти 4г. Проблема с нея е, че във последно време стана агресивна към приятелите си на детската площадка. Винаги е била добро дете давано за пример и разбиращо се с децата. Ходи на детска градина където също до сега не е имала проблеми, но в последните месеци и най-вече месец нещата искалират по площадките. Със едно от децата специално с което играят от бебета започнаха да се бият много на сериозно, когато някой я поздравя независимо възрастен или дете тя се прави че не чува и най-демонстративно си обръща главата на другата страна. Започна да проявява някакъв вид самочувствие ли как да го определя и аз незнам точно. Опитваме се да говорим със нея прибираме я винаги когато започне да проявява агресия или прави проблеми, но просто не уважава авторитети. Нещата започват да се обтягат лека полека и аз започвам да губя контрол и да викам по нея, което не ми се иска. Как може да се постъпи в тази ситуация? И как може да се накара да се заслуша какво и се говори? Благодаря предварително.

# 80
  • Мнения: 37
Скрит текст:
Здравейте! Изчетох доста от въпросите, но не намерих подобно на моя. Имам дъщеря на почти 4г. Проблема с нея е, че във последно време стана агресивна към приятелите си на детската площадка. Винаги е била добро дете давано за пример и разбиращо се с децата. Ходи на детска градина където също до сега не е имала проблеми, но в последните месеци и най-вече месец нещата искалират по площадките. Със едно от децата специално с което играят от бебета започнаха да се бият много на сериозно, когато някой я поздравя независимо възрастен или дете тя се прави че не чува и най-демонстративно си обръща главата на другата страна. Започна да проявява някакъв вид самочувствие ли как да го определя и аз незнам точно. Опитваме се да говорим със нея прибираме я винаги когато започне да проявява агресия или прави проблеми, но просто не уважава авторитети. Нещата започват да се обтягат лека полека и аз започвам да губя контрол и да викам по нея, което не ми се иска. Как може да се постъпи в тази ситуация? И как може да се накара да се заслуша какво и се говори? Благодаря предварително.


Здравейте,
в тази възраст децата търпят много емоционални промени, свързани с опознаването на света и изграждането на нови взаимоотношения. Тялото им се променя всеки ден, изграждат се нови невронни връзки в мозъка ..., като цяло всеки ден е промяна за тях. Така че някои поведенчески прояви могат да показват адаптация към околния свят. Но също така това поведение може да е реакция на нещо, което детето преживява в семейството или вътре в себе си. Не мога да кажа каква е причината. Може би в семейството Ви има емоционално натоварване. Може би някой от родителите демонстрира такъв тип поведение и детето го приема като свое. Може би просто детето има нужда да се утвърди, ако не е чуто и разбрано. Можете да помислите в тази посока. И също да се консултирате с детски психолог, за да се направи анализ на това, което детето преживява. Викането по него със сигурност няма да помогне. Разбирам, че сте притеснена и не знаете как да реагирате и откъде идва всичко това.
Да се накара да слуша не би могъл да е успешен модел за справяне със ситуацията. Тя е отделен човек със собствени нужди и това да бъде принудена да се държи по определен начин на тази възраст няма да проработи.

Поздрави,
Надя

Последна редакция: ср, 20 авг 2025, 11:44 от Рaдост

# 81
  • Мнения: 37
Здравейте.
Децата ми са съвсем нормални, играят пеят.
Но когато се съберат с децата на брата на мъжа ми, стават невъзможни в смисъла на това да правят опасни за живота неща. Не искам да общуват с тях, но няма как...какво да направя, за да прекратят тази ситуация, как да подходя...

Здравейте,
можете да поговорите с брат си, да споделите притесненията си. Да намерите обща стратегия и граници, които всички деца да спазват, когато са заедно.
Ако това не работи, можете да говорите с Вашите деца и да поставите границите на тях. Не споделяте на каква възраст са децата, от това много зависи как ще се подходи.

Поздрави,
Надя

Последна редакция: ср, 20 авг 2025, 11:44 от Рaдост

# 82
  • Мнения: 53
Здравейте!
Дъщеря ми е почти на 13... Осиновена преси да навърши годинка. От детската градина започна да проявява характер, да заплашва учителите.Перманентно е недоволна.Това продължава и до днес. Винаги недоволна. За всичко...храна, дрехи, занимания.Въобще каквото и да се случва тя е недоволна. Уморени сме от това нейно постоянно състояние. Започвам да не я понасям. Губя удоволствието от живота от това постоянно нейно недоволство и претенции.Трудно намира и приятели, да не кажа, че е невъзможно. Направо не се търпи.
Посетите няколко срещи на психолог, но така и не осъществиха връзка и тя отказа повече и да чуе за психолог.
Обича да създаде конфликт и после да обвини всички други за него.

Общи условия

Активация на акаунт