Психично здраве при децата, възпитание, връзка с родителите - детски психолог Надя Димитрова

Здравейте! Срещам трудност в това да формирам навици за задължения в дъщеря си, която е на близо 7 години. Последна група е в градината, започнаха да им дават домашни, за да посвикват с това , няма проблем, тях сама си ги има предвид, очевидно не иска само тя да няма занесено домашно и си ги движи. Но за всичко друго, като да си прибира дрехи, да не си губи нещата - постоянно като се тръгне някъде, нейните неща се търсят и не се намират никъде, не мисли къде ги оставя, не знае къде да ги търси. Грешката ми досега е, че все за всичко аз съм се грижила и мислила - готова ли ти е раницата, взе ли си това, нагласи ли си онова... И сега вече се опитвам да я накарам тя сама да ги мисли тия неща, но започвам да се ядосвам. Истината е, че не намирам чак толкова голям проблем в това, осъзнавам, че в детската градина децата още нямат навици за задължения вкъщи като домашни и т.н., но не харесвам как реагирам - ядосвам се, млъквам, "вкисвам се". А знам, че това не води до добро. Тя не прави напук, никога не е проявявала такова поведение, нито на инат, просто е свикнала, че за всичко аз мисля и се грижа. Може би е фрапиращо и това, че в почивен ден след ставане от сън, тя няма да се сети да отиде по малка нужда, докато аз не я подсетя. Така могат да минат часове. Това също всеки път вече ме ядосва много. Та въпросът ми е: какъв е правилният, добрият подход, за да я накарам да започне да свиква сама да си се грижи за лично нейните си неща. Последно й казах, че ако не се сети да си нагласи раницата за понеделник и ако я забрави, аз няма да отивам после да й я нося, ще отиде без нея. Но се поддавам и на раздразнение, което знам, че не е добре. Усещането ми е, че тя всячески се опитва да задържи, да удължи още положението, в което е била мъничка и за всичко се е грижила мама. Сега моята строгост и гняв в тия моменти са й нещо ново. Като цяло, винаги съм подхождала с добро отношение, не със строгости и наказания, и смея да твърдя, че това е довело до едно много разбрано дете. Но сега не съумявам да реагирам по правилен начин, затова моля за Вашата насока. Страхувам се да не разваля създадените близки до момента взаимоотношения. Благодаря!

Здравейте!
На децата в детската ни градина правиха скрининг тест за 3 годишни деца,разбира се с наше позволение.
Доста се притесних,защото в становището пише,че постиженията на детето ми са под очакванията за възрастта,а именно:езиково развитие -ниски стойности,познавателно развитие -в норма,емоционално развитие -ниски сройности,социално развитие-ниски стойности,двигателно развитие-в норма.

Като цяло у дома е един,а в градината друг-бягат двамата с батко си,ритат топка,борят се,доста са енергични.Устата му не спира у дома,доста е емоционален,а в градината е коренно различен. До преди месец ме питаха дали говори,понеже в процеса на адаптация даваше пълен игнор на всички.Но пък му харесва там,иска да ходи и се вълнува. Доста стеснително дете е  в компанията на връстници,трудно се адаптира(с порастването става по-комуникативен).Когато е в група обича да наблюдава как другите играят,особено,ако децата са непознати.Изпълнително дете е е и често като беше по-малък, по-буйните деца му отнемаха играчките насила и той все беше изплашен.
Екранно време не е имал,докато не стана на 2 години(през деня пускаме телевизора за фон),проговори на възраст,в рамките на нормалното,съставя изречения.
У дома се заиграва сам,когато е без по-големия си брат.Работи му въображението,разиграва например ситуации с разни кукли или пластмасови фигури.Вдъхва им живот,така да го кажа.

Как бихте коментирали?Може ли на база направения скрининг да се правят заключения за предстоящи проблеми свързани с развитието или просто това са черти на характера?
Благодаря!

Здравейте!
На децата в детската ни градина правиха скрининг тест за 3 годишни деца,разбира се с наше позволение.
Доста се притесних,защото в становището пише,че постиженията на детето ми са под очакванията за възрастта,а именно:езиково развитие -ниски стойности,познавателно развитие -в норма,емоционално развитие -ниски сройности,социално развитие-ниски стойности,двигателно развитие-в норма.

Като цяло у дома е един,а в градината друг-бягат двамата с батко си,ритат топка,борят се,доста са енергични.Устата му не спира у дома,доста е емоционален,а в градината е коренно различен. До преди месец ме питаха дали говори,понеже в процеса на адаптация даваше пълен игнор на всички.Но пък му харесва там,иска да ходи и се вълнува. Доста стеснително дете е  в компанията на връстници,трудно се адаптира(с порастването става по-комуникативен).Когато е в група обича да наблюдава как другите играят,особено,ако децата са непознати.Изпълнително дете е е и често като беше по-малък, по-буйните деца му отнемаха играчките насила и той все беше изплашен.
Екранно време не е имал,докато не стана на 2 години(през деня пускаме телевизора за фон),проговори на възраст,в рамките на нормалното,съставя изречения.
У дома се заиграва сам,когато е без по-големия си брат.Работи му въображението,разиграва например ситуации с разни кукли или пластмасови фигури.Вдъхва им живот,така да го кажа.

Как бихте коментирали?Може ли на база направения скрининг да се правят заключения за предстоящи проблеми свързани с развитието или просто това са черти на характера?
Благодаря!

Много хубаво и полезно видео! Благодаря Ви и за насоките относно създаването на отговорност при децата. Казвате и да работя за гнева си. До голяма степен съм съумяла поне да оставям да ми минава бързо, което в по-отдавнашно време беше немислимо при мен. Но точно във връзка с предоставеното от Вас видео, имам въпрос: как според Вас възрастният човек с разведени родители да отработи неговоренето и недаването на информация от майка си в годините на растежа? И точно поради това натрупания гняв? Това от нейна страна е било винаги сякаш тема табу, тя е човек, който се справя с емоциите си, като не говори за тях, а ги затваря някъде и за нея това е затворена страница, за която не се говори. Веднъж успях да си изразя гнева от това, водихме разговори /но чак сега, като аз съм вече голям човек/, но толкова. Повече отново НЕ и аз отново не успявам да повдигам темата. Все пак, оттогава доста се подобриха отношенията ни с нея, по-точно моето към нея, вече не чувствам това обвинение. С баща си не съм контактувала, била съм малка при раздялата им. Как се справя с това възрастният човек? Благодаря отново!

Здравейте. Имам дъщеря на 17 години. Живеем от 10 години с партньора ми, който не е неин баща. Техните отношения се влошават все повече с годините, като от няколко месеца тя твърди, че не може да го понася и иска той да се изнесе. Не харесва как той се отнася с нея. Дъщеря ми и партньора ми вече на практика не комуникират помежду си. Имаме и общо дете на 4 години. Моля за насоки как да комуникирам с нея по въпроса и благодаря предварително.

Привет, а каква е причината, която тя изтъква? Какво се е случило между тях?

Здравейте.
Синът ми е на 14, живее при мен от 9 месеца. В началото се виждаха с баща си веднъж седмично, но от поне 6 месеца твърдо отказва да говори по телефона или да се вижда с баща си.

След раздялата аз се изнесох от семейното жилище и режимът беше всеки петък да идва при мен за уикенда. Това продължи 10 месеца.
През цялото време детето работи с психолог, с когото само аз се виждам веднъж в месеца. Психологът каза, че откакто детето е при мен е много по-спокоен, весел, отпуснат.
Ами...
Дали ще е добре за него да поднови контакт с бащата и как да стане това?