Махане на памперс и биберон - 4

В началото изобщо не съм питала, молила, уговаряла или подканяла. Слагам директно на гърнето в определени моменти и ако направи нещо, всички около детето се радваме, пляскаме с ръце, хвалим го...
Чак когато вече знаеше за какво служи гърнето и можеше да го ползва, тогава започнах да питам и да подканям.
Ако го питате още в началото, естествено че ще отказва - скучно им е, висят на гърнето и те не знаят защо.

Да дам на 3-годишно да пере гащи... Странен подход. Не виждам как би помогнал.

За да може да сработи подкреплението то трябва да е ценно именно за детето. Често родителя казва, но аз му купих, обещах дадох най_прекрасното еди си какво си... и пак не помогна. Родителят е избрал подкрепление, което той самият смята за привлекателно, но то не е такова за детето. Или е привлекателно, но не чак толкова силно, че детето да прецени че си струва. Освен дали са привлекателни подкрепленията имат и и своя сила. Тя може и да се мени според това колко често се прилага. Щом едно подкрепление не е подкрепление  или е слабо привлекателно  - то не може и да сработи винаги.
Понякога децата имат неразбираеми за нас подкрепления. Като прането на гащите. Родителят е приложил т. Н. "Отрицателно подкрепление" с цел детето да се почувства "гадно". Но това е "отрицателно подкрепление за родителя, но не положително за детето. Вместо да минимизира наакването може да го стимулира... Защото детето ще иска да" пере".Но тук проблемът като цяло  може и да не е в подкреплението а в "незрялостта" на детето в момента за тази дейност .

Процесът на обяснение пък е процес на социална мотивация, която цели детето да разбере как е правилно как неправилно, че може да му се смеят, че е голямо, че мама ще е горда ако се случи. Ако детето не осъзнава за момента тези мотиви няма и как да ги приложи, защото му е все тая малко ли или е голямо за наакване, наакването добро ли е или е лошо.

Детето може има и различни "проблеми" - със следване на последователността на процеса, със свързване на усещането си преди процеса  и самата работата, какво точно се случва откъде идва и къде трябва да отиде. При момченцата може да е по-сложно заради позата при двете нужди. Затова и в повечето случаи ако няма контрол просто се слага на гърнето по график. И се "цели" онова  да се случи в'ъв гърнето. Родителя паралелно може да следи и допълнителни симптоми - замислено е, бърчи се, червенее му челото... И др. - конкретно за, всяко дете и като ги види - бързи към гърнето. Но и често момента може да се изпусне.

Не се притеснявайте. Не правите нищо неправилно. Нито има повод за голямо притеснение. Тези неща могат да отнемат време. При нас беше също не са месец-два , даже и с криене. Памперсът не трябва да се връща, защото започват да го искат, когато усещат че нуждата идва. В един момент на детето ви ще му присветне. Опитвайте различни техники. Не е ясно коя ще сработи и дали. Или детето ще има свой собствен момент на прозрение.

В странни времена живеем. Първо, за да извършваш нормални физиологични нужди награждаваш детето с нещо като бонбон или шоколад. После като стане ученик, ако иска таблет или телефон - домашните трябва да си напише. После пък като стане възрастен, мъжа му/жена му какво ще му дава, за да поема някакви инциатива в живота си?

Заплатата ви, отпускът ви, филмчето вечер, кафето сутрин са вашето подкрепление и мотивация и вие ги чакате и ползвате без да се оплаквате че времената са странни.

Всъщност не знаете точно каква ми е мотивацията. И да нямам върша нещата, защото няма как да си пусна например детето мръсно на градина/училище, защото сега нямам мотивация за това (нали и много други примери мога да Ви дам). Кафе не пия

Аз в началото длагах сутрин през 1 час, следобед през 30 минути и дори и така имаше изпускания. Вече като се понаучи започва да е през 1-2 часа. А казването си отне няколко месеца, но още преди да започне да казва с думи разбираше какво става. Беше под 2 години.
Лепяхме лепенки на седалката на гърнето като пусне нещо вътре и много им се радваше 😁

Никакви награди не съм предлагала, само похвала и примери как вече е като другите деца.
Махнаха памперс на 2г и 3 месеца - 2 и 4 някъде. Едното от раз по негово желание, другото по-дълго с нощен изкара и по-дълго имаше инциденти с акото.

За лакомство и сега вече на 3г и 7 месеца за други уговорки не ползвам бонбон, защото става страшно. Растат в един материален свят и бързо научават пазарлъците, че в хладилника винаги трябва да има шоколадово яйце, къде  на рафта в магазина са лакомствата  за да се тръшкат, нужно е да им се дава отпор, че не може постоянно да се тъпчат
После ще почнат с джаджите - телефони, таблети, колела, коли, мотори и трябва всеки да се простира според чергата си, не с изнемогване да се създават илюзии

Би било супер ако шоколадчето винаги помагаше. Браво на тези, които имат късмета да им се получат нещата. Това е за хора, които 100 пъти са опитвали всичко без резултат.

Наитина понякога не работи нищо, ако детето не е готово. Аз опитах ВСИЧКО. Докато тя не поиска, просто не се получаваше. В момента, в който тя реши, че е готова, стана от раз и без никаква драма.