Не знам къде е авторката, но ако е в Търново и реши, мога да ѝ препоръчам много добър клиничен психолог. Ако е на друго място, дето се вика, всички ще разпитаме и ще ѝ намерим. Оправдания не трябва да търси, а да действа.
- Публикувана: 30 авг. 2024, 23:57 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2024, 22:25 ч.
Можеш ли да избягаш от семейния модел
Чувството за вина трудно ще те напусне. И на мен ми беше трудно да се изнеса, живеех с баба ми, която остарява, оставях я сама. Чувствах се отговорна за нея. Плачех с месеци и с чувство за вина, че съм я оставила, сънувах я почти всяка вечер. Всичко си има цена. Трябва да си готова на друг тип дискомфорт в името на това да спечелиш свободата и самостоятелността си. Иначе цял живот ще си жертва на майка си, но реално си жертва на себе си.
Излезе ми реклама на тема тук https://m.bg-mamma.com/?topic=1522349
Звучи подходяща:
"Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!"
Звучи подходяща:
"Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!"
Важи и за мъжете. Имам подсъзнателен страх, че ако наистина се обвържа със семейство и деца, ще попадна на човек тормозител и ще си разкрие лицето в последствие. Мимолетните ми връзки са по 2 години, впрочем, не по 2 дни. И аз инстинктивно съм се насочвала към такива хора, не мислете, че някакви страхотни мъже са избягали, понеже живея с нея. Единият и той живееше с мама и тати, а беше по- голям и не можеше да се задържи на работа. Все не беше оценен.
Аз, като мъж от друга страна, изхождам и от мъжка гледна точка.
Искам да ти обясня, че тепърва на 35 (не че си престаряла) да разчиташ, че някой ще те глези, и че ще срещнеш топ-пича, с който да полетиш в небето, е почти невъзможно. От друга страна с баламурници само можеш да затъваш. Под мимолетни имам предвид точно това - те може и 2 г. да са, но нищо не следва от това, защото за 2 г. вече трябва да сте се опознали идеално, и да планирате следващи стъпки. Не искам да те обиждам, но за мен не си готова за семейство, не е и задължително. На 35 никой не живее с мама и тати, еле пък мъж. Единствено оправдавам здравословни проблеми, на легло, нещо тежко временно. На 35 трябва да живееш сама, или на квартира, или в собствено купен имот, повечето са с ипотеки; трябва да имаш опит в секса, да познаваш тялото си, да знаеш какво е да си във връзка, и какво е домакинство. Уточнихме да не рискуваш, и излизай под наем известно време, докогато, дотогава. Може и да изкараш късмет да се запознаеш с някой със собствено жилище и много да те хареса, и реши да те "прибере". Това са реалностите от живота, приеми ги.
Няма по-лошо нещо от здравословно закъсване, инвалидизира се цялото семейство, разходи, лекари, на никой да не му се случва, и се радвай, че си здрава, права, с 2 очи и 4 крайника.
А се хабя да ти наливам нещо, защото поне пишеш грамотно и все пак съм човек.
Само мога да ти пожелая късмет и успех, и горе главата!
Как ще избягаш от модела на семейството, като ти продължаваш да живееш в него.
Първо- поработи върху липсата на самочувствие и нови контакти с хора.
Самочувствието ти НЕ трябва да страда от ситуацията в семейството ти. Ние не си избираме родителите! Ние не сме тях и потенциална половинка или приятели ще разберат това, ако са нормални хора.
Години наред живея на квартира, сама или с половинка.
На 35 срещнах човека, с който искам да имам семейство и сега на 39 тепърва ще работим за дете.
Сега работим и за собствено жилище, за да сме спокойни. Двама е по-лесно.
Така, че с малки крачки действай по своя си път. Това не значи да изоставиш съвсем майка си, ако те е грижа за нея, но имаш живот да живееш, не чакай.
Първо- поработи върху липсата на самочувствие и нови контакти с хора.
Самочувствието ти НЕ трябва да страда от ситуацията в семейството ти. Ние не си избираме родителите! Ние не сме тях и потенциална половинка или приятели ще разберат това, ако са нормални хора.
Години наред живея на квартира, сама или с половинка.
На 35 срещнах човека, с който искам да имам семейство и сега на 39 тепърва ще работим за дете.
Сега работим и за собствено жилище, за да сме спокойни. Двама е по-лесно.
Така, че с малки крачки действай по своя си път. Това не значи да изоставиш съвсем майка си, ако те е грижа за нея, но имаш живот да живееш, не чакай.
Аз живях на квартира от 20 до 37 години, когато си купихме семейното жилище. Първите 3 квартири бяха потрес - приземен етаж с мухъл, къща с външна баня и тоалетна, боксониера. На 23 си стъпах на краката и си намерих първата свястна квартира, после дори се преместих в София с по- добра работа ( и вече с дете)... И постепенно нещата се наредиха, стъпка по стъпка. Който иска намира начини, който не иска - намира оправдания.
