Можеш ли да избягаш от семейния модел

99то пример на тежка зависимост.
След около два месеца освобождавам моето място под наем. Предложих на брат ми да му го дам. Това означава без депозит, с минимален наем. Ами не го иска, ще си живее с ония луди старци. А е на 1 км от тях, т.е. може да ги посещава.
Ами какво да кажа - ако сам не си помогнеш и Господ да слезе, няма да може.

Здравейте, не знам от къде да започна, но съм отчаяна, ще се опитам да обясня какъв е проблемът.
Наскоро разбрах, че майка ми, която е трайно безработна, е навъртяла кредити с много кредитни карти, бързи кредити, прехвърля от една в друга, а наскоро намерих едни съобщения и мисля, че е ипотекирала и апартамента, в който живеем. Няма да ми стигнат пет страници да опиша отношенията ни, но винаги ме е критикувала, обиждала за щяло и нещяло на кучка, уруспия, дори курва. За нея всички успели са курви, по втория начин, с връзки. А тя е духовно извисена с прекрасно възпитание и затова не се котира. Аз не съм успяла - бях отличничка от горе до долу, учех си на кухненската маса и спях години наред на пробит диван, никога нямах собствена стая. Едно време имахме 2 апартамента и го продаде заради дългове към топлофикация, наемателите не бяха плащали много неща също и вместо да задели останалото, търкаше билетчета и се разпростираше. Баща ми не присъства в картинката, дядо ми, който частично я издрържаше с пенсията си, вече не е измежду живите. Защо не работи- работила е 17-8 години и после я съкратиха с още много хора.

Проблемът не е просто имотен. Ще трябва да се откажа от наследство и съм на улицата, просто години наред бях манипулирана да уча, да  не бързам да работя, никога не съм канила човек вкъщи, защото винаги е било кочина, не само проади липса на пари, а и заради мързел. Контрол винаги се е упражнявал, като изляза вечер- постоянно звънкане уж от притеснение кога ще се прибера, с какво, по 4-5 пъти. В момента също - кзах ѝ, че се махам и не искам да я познавам, тя ме обвинява, че съм меркантилна, че съм се опълчила на майка си, после казва, че двете ще се справим. Ама аз никога не съм видяла чувство за сигурност от тоя човек. Взимаше ми пари назаем от стипендията от 20 лв като ученичка. Когато съм била болна, винаги е била екстра грижовна, което ме е заблуждавало, че имам все пак нормални родители, просто без възможности, че са направили, колкото могат. А май не е така.  Започнах работа по- късно, изпитвах панически страх да ходя на интервюта, в резултат на което постоянно ми се натяква, че съм мързелана, а не е така, защото се раздавам на работата и ме ползват като магаре постоянно. Повишават усмихнатите, които си проправят път, а не смотлата, която трепери да не я махнат и приема всичко.
В момента- болнава съм, имам постоянно здравословни проблеми,в които често ми се случва да наливам пари, сама съм, нямам мъж до себе си, приятели нямам също. На никого никога не съм споделила това всичкото, защото ме е безкрайно срам - не сме цигани, родителите ми са с хубави професии уж, аз съм високо образована и добре облечена, възпитана. Със сигурност ми личи липсата на самочувствие, поради което често привличам хора, които ме изполват. Не лежа на безплатно, от години плащам всички разходи, както и давам малко отгоре. Направих някои подобрения, а сега бяхме говорили да вложа едни пари в дома. Ако бяха просто ме оставили на произвола на 18, досега щях да съм си взела живота в ръце, а сега и за ипотека става късно, камо ли в София. Отчитам грешката си, че съм стояла толкова дълго, но разберете- не е толкова лесно, винаги се намира нещо, което да почака, да трябва да се направи. Имаше здравословен проблем и вместо да си запази част от парите, защото беше ясно, че ще се стигне до операция, ги занули до край и аз трябваше да събирам за операцията. Трябваше да я оставя да се влачи ли, не знам, явно винаги e успявала да ме връща с нещо.

Често имам мисли за самоубийство, нямам какво да губя, нито детенце, което исках, но така и не заъврях никого, макар да ме харесват като цяло. Да, знам, че има много хора с нулев старт, но как се живее така - сам самичък, без никого около себе си, на една заплата и ако те махнат от работа, падаш и умираш. Ако се разболееш, пак падаш и си до там. Има ли бягство от такова нещо до приемлив начин на живот и ли съм обречена да се скитам и лутам.

Колко време ще издържи някой да му дуднат ежедневно за мама, дядо и тати, 35 годишна жена?