С какво ви дразнят свекървите? - 159

Точно така се прави.
С едно допълнение - и двамата слагат нещата.
Защото, нека не се лъжем, така както мъжа има “трески за дялане“, така и жената отсреща надали е перфектната такава. Пак уточнявам, че изключвам ССФ, знаем, че във форума всички са абсолютно съвършени /вкл. и аз, все пак съм жена , преди да стана свекърва съм била и снаха/.
Слагат се нещата, изясняват се, и ако има съгласие и от двете страни, стиковането може да продължи месеци, година дори.
Най-голямата грешка на една жена е да се опитва да превъзпитава един мъж, и да го моделира по неин собствен “калъп“. В такива ситуации неминуемо се стига до проблеми, и за тях не е виновна свекървата, колкото и снахата да смята обратното и да я обвинява във всички грехове на света.

Никъде не съм казала, че е лесно. И никъде не говоря за кардинално действие веднага. Но, ако няма слушаемост и има неуважение, това вече са много сериозни червени лампи. В конкретния случай мацката пишеше, че това положение е от 2 години.
Както и по-назад писах за онази свекърва с нахълтването.
1во учтиво я молиш.
Няма чуваемост.
След като е така, молиш ММ да се изнесете самостоятелно, за да няма такива конфликти.
Пак няма чуваемост.
Тогава предприемаш друго - изнасяш се ти, защото така не можеш (в случай, че не можеш, разбира се, иначе си стой). Има шанс ММ да те обича много и да те последва. Ак не - не.
Пак казвам, ако искаш седиш и търпиш. Ама не е виновна свекървата, че е нахална. Това искам да кажа, тя си е нахална. Ти решаваш дали можеш да приемеш нейното нахалство или не.
Ти решаваш дали можеш да търпиш свекърва, която ти мърмори ежедневно.
Ти решаваш дали ще приемеш свекървата да ти идва  да буди детето, когато ѝ скимне.
Ти решаваш дали можеш да се съгласиш свекървата да гони майка ти.
Ти решаваш дали ще се впрегнеш, че свекървата те е нарекла "прахосница".
Ти решаваш дали ше се съгласиш ММ да ти се сърди и да те обижда.
И т.н.

Напасват се леките трески, и то когато има желание за това. Тоест компромисите са взаимни. И въпреки това смятам, че има прекалено големи различия, които не си заслужават. Защото едно е да хабиш нерви, да се ядосваш и живота ти да преминава в скандали, а друго да има разбирателство и хармония.

Основните неща могат да се видят навреме, стига човек да има желание да ги види.

Светулчица, разбирам мнението и до голяма степен съм съгласна. Бих искала само да добавя, че в много случаи на една жена ѝ е достатъчно мъжът сам да види какво представлява родителската му тяло, без да се опитва да променя родителите си, а не да ги оправдава или да вменява вина на жена си. Конкретният случай - с изгонената тъща не го коментирам, тъй като не съм запозната.

Принципно си права, защото, за да влети свекърва неканена и да събуди спящото дете да му се порадва означава, че този човек по дифолт е неуважаващ другите, егоист и не му пука от чувствата им.
Но и се случва човек да реагира неадекватно в дадена ситуация, без да е такъв по природа.
Все пак може да е бил нахален за други, по-леки работи, които си преглъщала. И в един момент наистина да изперка, но тук е ролята на сина ѝ. 1во на сина ѝ. После идва снахата.
Между другото точно във форума четох история, в която така влетява свекървата, докато бебето спи и естествено го събужда да му се порадва. После то цяла вечер реве кисело, мъжът обаче така смръцафръцал майка си, че повече не посмяла да го направи.

Винаги съм смятала, че с адекватни хора можеш да се разбереш, дори и да сте много различни. Ако някой не е адекватен, е друго. Правиш си сметка как да процедираш според ситуацията.

За съжаление, нещата не са толкова черно-бели, ами има много детайли понякога, които обясняват защо се стига до дадена ситуация. Моята е давала червени флагове от първата ни среща и аз ги забелязах. Но е факт, че докато не забременях се държеше дистанцирано и не съм забелязала да е против мен генерално или да има влияние върху сина си. Обаче със забременяването и особено след раждането нещата се промениха. Единствено ме спасява това, че тя не стои на едно място и си обикаля напред-назад, та няма време да седи и да ни мели на главите. И все пак се запознах с нея на 19, сега 10 години по-късно не мога да кажа, че съм натрупала огромен житейски опит, за да знам как да реагирам във всяка ситуация. Затова и се споделя тук, за да получиш обратна връзка от неутрални хора.
А и едно е свекърва на 50,друго е на 80 все пак. Адекватността намалява с възрастта според мен. При всички, не конкретно при моята или някой специфичен човек.

Малко спам

Тоз моя хубавец, синчето,
ми води нЯква у дома.
И вика бодро : Мамо , ето
водя ти снаха - мечта!

Моля?!? Каква мечта ми е пък тази
със тези нокти на орел?!
Тя вече почна да ме дразни,
преди да я е той довел!

И как не мога да я дишам-
горкичкото ми то дете.
Ми то на челото и пише-
не е за него този дзвер!

Такива бързо ги преценям-
едва ли кърпи и чорапи...
Не може да затвори, гледам
и един буркан с домати.

И с тези вежди на войвода
в съня му ще го стряска тя...
Туй чудо от каква порода
се пръкна и ни връхлетя?

С кренвирши наместо джуки ,
кат тури им онуй червило...
Цайсите ми иде да си счупя -
баш тая ли намери за венчило?

Преглъщам.И посрещам я с пача-
детето както я харесва.
Но, моля ви ,гнуснаво гледа тя-
ядяла само суши...Ще я тресна!

Ма тъй ще я халосам по главата-
сурова риба .Айде ся фасони!
Тя баба и навремето в мазата
все суши е затваряла в бидони.

И искала почивка на морето,
а тези крави аз ли ще паса?!?
Сутрин като видя я с кафето
ми иде двора с таз да помета.

А иначе аз толкова съм блага,
добра и немърмореща свекърва...
Но тая щом веднъж прекрачи прага,
ще види кон яде ли боб тепърва!

Милена Воденичарова

Нищо забавно не намирам в това подобие на смешка.

Уж смешка, ама много са тези случаи 😀

Тази тема е много тегава и трудна за обсъждане. Казвам го като човек минал от там съвсем скоро и борил се с това 10 години.
Факт е обаче, че свекървите като такива нямат никаква вина за това, тук главната роля се играе от синчето, което или ще я слуша безрезервно, защото е мързелив и така му е по-лесно или ще поеме по своя път и ще застане до жената до него.
Да, моята свекърва е нахална, несъобразителна, защитава само синът си, глези само него пред очите ми, изкарва се мъченица, налага се при гледането на детето, не разрешава да имаме лично уединение, рови и преподрежда стаята му...НО това го е позволил синът й в нейната къща и аз като външен човек нямам никакво право да се налагам в чуждия дом. Той е решил да остане синът на мама, а не съпругът и бащата.
Абсолютно съм съгласна, че сигналите си ги има още в началото, но ние явно сме прекалено наивни и влюбени и не желаем да им обърнем внимание, надявайки се че този човек ще се промени...да ама не!
Доверявала съм се сляпо в началото, че това жилище е на мъжът ми, но 6 месеца след като вече живеехме заедно разбрах, че свекървата работела в чужбина и видиш ли ти си идвала само за няколко дни/ месец и се връщала, била събирала пари за друго жилище. След едно такова нейно идване, което продължи 6 месеца, аз всяка вечер почти плачех от тормоза, който ми се налагаше да търпя от нея и който синът й всъщност не виждаше или не искаше да види. Стигнахме до раздяла и до ден днешен ще ме е яд, че отново се върнах при него. Успях да го убедя да излезем на квартира, защото така е редно, да сме отделно от майки и бащи. Така изкарахме цели 4 години, през които аз забременях и родих. Силно вярвах, че ще си купим апартамент и най-сетне ще бъдем заедно в наш дом, но нещата не се развиха така. Човека изобщо е нямал подобно желание, не се опита да се хване с ръце и да даде всичко от себе си, за да успеем да съберем пари за първоначална вноска. Работеше на нископлатена работа и само се оправдаваше, че не е сега момента да напусне поради различни причини всеки път. През това време аз се развивах, сменях различни работи, за да мога да печеля по-добре, работното ми време да е удобно, за да взимам детето от градина и т.н. В един момент и цените станаха невъзможни, говоря за Варна, бяхме изтървали влака и възможността да купим нещо, докато цените бяха поносими. Нямаше кой да ни даде и 1 лев за старт, роднини много, но без финансови възможности, за което не ги виня разбира се.
В един пореден скандал или хайде да го кажа разправия, защото чак скандали не сме си вдигали, човека най- сетне си призна, че е на квартира на сила и че имало къде да живее, а аз съм го карала да ходи по чуждите къщи. Той изобщо не е имал намерение да събираме пари и т.н и така ме е мотал години. Жилището дори не е само негово, той има и сестра, майка му живее там, макар и работеща в чужбина. Пари за друго жилище така й не събра.
За нещастие, когато детето навърши 2.5 години разбрахме, че е с аутизъм и се наложи да освободим квартирата, защото не можехме да си позволим да плащаме и терапиите му и големия месечен наем.
Трябваше да се върна в онзи ад, за който просто ще си спестя подробностите и да живея в стаята му,в която нямаше дори и легло, а пробит диван и да се чудя как да се справям с всичкия стрес, с него и с майка му, защото той знаеше да живее по течението и аз да върша всичко, да съм мъжа вкъщи, да отговарям за сметки, за наеми, ремонти, почивки, пазаруване и т.н. А сега и на главата ми отново да е свекърва ми, която се налагаше за всичко ... не благодаря.
Та напуснах го и в момента живея при родителите си, което също е много неприятно, защото и те са от хората, които са властни и се налагат, но за момента нямам друг избор. Фокусирала съм се върху това да направя всичко възможно детето да се развива максимално, за да може да надрасне колкото може повече дефицити до 7 години.
Поста ми стана дълъг, за което се извинявам, но наистина жени моля Ви гледайте много внимателно с кого се обвързвате, следете ги тия сигнали и не позволявайте да Ви манипулират, заради любовта Ви.
Аз също не съм цвете, но дадох всичко от себе си, отидох в друг град и се борих 10 години срещу вятърни мелници в името да създам здраво семейство - виден телец съм, но уви...

Дано да успеете! Пожелавам всичко добро за теб и детето!
Но тук вина има бившия съпруг!

Мимс, взела си най- доброто решение за момента. Вижда се, че си силна жена и силно се надявам, че ще се пребориш с трудностите,  и ще дойде ден, когато ще бъдеш щастлива. Заслужаваш го.

Напълно те разбирам Мимс- прегръдки и кураж💗
Човек за съжаление научава пътя едва когато го е извървял. Важно е, че си избрала правилната посока, горе главата ще се справиш , а малкото човече ще ти е стимул😊С времето ще видиш как ще се подредят частите и на твоя житейски пъзел. Късмет🍀